Роберт Шуман - четирите симфонии


Категория на документа: Други


 ШУ "Епископ Константин Преславски"

Педагогически Факултет

Педагогика на обучението по музика

Стефка Тончева - I курс

ИСТОРИЯ НА МУЗИКАТА

РЕФЕРАТ

МУЗИКАЛНИЯТ РОМАНТИЗЪМ В ГЕРМАНИЯ

ПРЕЗ I ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК.

РОБЕРТ ШУМАН

(1810г. - 1856г.)

Роберт Шуман е роден на 8 юни 1810г. в град Цвикау, Саксония в семейството на книгоиздател. Баща му, Фридрих Август Шуман тласка и насърчава неговите художествени умения. Шуман започва да композира когато е едва на 7 години. Негов пръв учител е местния органист. Голямо място в духовния живот на младия Шуман заема интересът му към литературата. Още в ученическите си години той се запознава с творчеството на Гьоте, Шилер, а по-късно и с Жан Пол, който става негов кумир. Така и тази любов оказва голямо влияние върху музикалното творчество на Шуман.
След смъртта на баща му, жовотът на композитора се променя. Неговата майка не споделя художествените му умения и желания и след завършване на гимназията той постъпва в юридическия факултет на Лайпцигския университет. През тези години в университета Шуман е неспокоен и неуверен, но пък те изиграват голяма роля в неговото духовно развитие.
В Лайпциг той започва да се занимава с музика при клавирният педагог Фридрих Вик.
За първи път Шуман слуша Паганини през 1830г. Тогава си дава сметка какви възможности са заложени в изпълнителското изкуство. Така младежът зажаднява за музикална дейност. Започва да композира без дори да има учител по композиция. Стремежът да създаде виртуозен стил поражда неговите "Етюди за пиано по Капричите на Паганини" и "Концертни етюди по Капричите на Паганини".
Пътуванията до Франкфурт и Мюнхен, където се запознава с Хайне (художник), както и престоят в Лайпциг разширяват неговия кръгозор. Шуман напуска университета през 1830г. и изцяло се посвещава на музиката. Годините прекарани в Лайпциг от 1830г. до 1844г. са най-плодотворни в творчеството на Шуман. Работейки часове наред той поврежда дясната си ръка и това го лишава от идеята му да поеме пътя на виртуозен изпълнител. Тогава насочва цялата си енергия, знания и талант към композиране и музикалнокритическа дейност.
"Пеперуди" (1829г.-1831г.), "Симфонични етюди" (1834г.), "Карнавал", "Фантазия", "Фантастични пиеси" и много други произведения за пиано отварят нова страница в историята на музикалното изкуство. През този период, 30-те години, се развива почти цялата публицистична дейност на Шуман. През 1834г. Шуман основава "Ново списание за музика". Главната цел на това списание била "да издигне западналата роля на изкуството". Шумановото списание и неговите статии предизвикали смайване. С тези статии той пропагандирал наследството от миналото. Неговите анализи върху музиката на Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт поразяват със своята дълбочина. Критиката спрямо тогавашните естрадни композитори, които Шуман нарича "търговци на изкуство", се запазва и до ден днешен. Характерна особеност на Шуман като критик е стремежът му да дава дълбока преценка за съдържанието на произведението.
През 1840г. се наблюдава прелом в творчеството на Шуман. По това време той се влюбва в дъщерята на своя учител - Клара Вик, изключителна пианистка. Клара е била още дете, когато възниква духовна близост между нея и Шуман. Той е използвал нейни музикални теми за своите творби. Те сключили брак на 12 септември 1840г. В този период Шуман написал най-хубавите песни от създаването на Романтизма в музиката. В годината на сватбата написал около 130.
Шумановото изкуство от началото на 40-те години се характеризира със значително разширяване на творческите интереси. Това се изразява по-специално в последователното увличане по различни музикални жанрове.
Към края на 1839г. Шуман изчерпал областта на клавирната музика. През цялата 1840г. е погълнат от вокалното творчество. След 1840г. интересът към песенното изкуство затихва за дълго време и той се обръща към симфонизма. През 1841г. се появяват 4-ри големи симфонични произведения от Шуман - "Първа симфония", симфония в ре-минор, известна още като "Четвърта симфония", "Увертюра, скерцо и финал", първата част на клавирния концерт. През 1842г. той създава няколко произведения в камерно-инструменталната област - три струнни квартета, клавирен квартет и клавирен квинтет. И накрая, през 1843г. създавайки ораторията "Раят и Пери", Шуман овладява незасегнатата дотогава от него област в музиката - вокално-драматичната.
С голямо разнообразие се характеризира и следващия период от творчеството на Шуман, до края на 40-те години. След произведенията от това време се срещат произведения в стил под влияние на Бах, песенни и клавирни миниатюри. От 1848г. той пише хорова музика в немски национален дух.
Върху музиката на късния Шуман слага отпечатък и неговото тежко психично заболяване. Много произведения от този период са били създадени по време на борбата между творческия дух и болестта. През 1848г.-1849г. тази болест временно е преодоляна и това се проявява в творческата продуктивност на Шуман. Тогава той завършва единствената си опера "Геновева", създава едно от най-бележитите си произведения - увертюрата и музиката към драматичната поема "Манфред" от Байрон и композира най-добрата от трите части на музиката към Гьотевия "Фауст". През същите години у него се възражда интереса към клавирните и вокалните миниатюри. Появяват се и много други произведения. Драматичните произведения на Шуман, макар и с неуспорими художествени качества, не достигат гениалността на клавирните и вокалните произведения.
Определена граница в творческия път на Шуман набелязват революционните събития от 1848г.-1849г. Поражението на революцията се отразява върху творчеството на композитора. В този период изкуството му клони към упадък. Само малка част от произведенията написани през 50-те години на XIXв. са на нивото на предишните му произведения.
През последното десетилетие животът на Шуман е сложен и противоречив, но този период е периода, в който Шуман придобива популярност до голяма степен благодарение на съпругата си Клара Шуман. Тя включва в концертите си произведения на съпруга си.

Пътуват заедно и през 1844г. посещават Росия, през 1846г. - Прага, Берлин и Виена, а през 1851г.-1853г Швейцария и Белгия. В периода на тази популярност обаче композитора все повече се затваря в себе си Болестта затруднява неговите социални контакти, общуването с хората става все по-трудно. Мести се в Дрезден на по-усамотено място с Клара през 1844г. Принуден е да приключи и преподавателската си дейност в консерваторията в Лайпциг, където води класовете по композиция и четене на партитури. Двамата с Клара се местят в Дюселдорф през 1850г., където той е градски диригент, но това се оказва мъчително за него, тъй като не може да овладее вниманието на оркестъра. В началото на 1854г. душевната болест на Шуман се изостря. Той е настанен в частен санаториум в град Ендених, близо до Бон. Умира там на 29 юни 1856г.

ЧЕТИРИТЕ СИМФОНИИ
В своите симфонии Шуман се стреми и клони към традициите на класицизма. Стреми се към пестеливост на темите и постига по-голяма простота и емоционална уравновесеност, отколкото в клавирната си музика. В симфониите липсват хармоничния облик, богатството на багрите, типични за Шумановите клавирни произведения. Тембровото звучене е по-бедно и оскъдно. Еднообразната оркестрация на симфониите пречи за оценяването на художественото значение. Но въпреки тези противоречия Шуман съумява да създаде нов тип симфония, отразяващ характерните тенденции на романтичната музика. Симфониите на Шуман са предимно лирични. Той продължава линията на лирично-жанровия симфонизъм на Бетовен. Най-ярките образи на симфонията му са свързани със скерцото и бавните романтични части. В Шумановите симфонии се проявява една от главните особености на музикалното изкуство на XIXв., а именно стремежа към противоречивост. В оркестровата област това се проявява в тенденцията към непрекъснатост на развитието.
Въпросът за смяната на музикалните форми се е обсъждал дори в списанието на Шуман. Тенденцията към тематично единство и непрекъснато развитие се осъществява в различните Шуманови произведения по различен начин.
Така например в Първата симфония, в увертюрата към "Манфред" и в клавирния квартет главните теми израстват от темите на встъплението.
Във Втората симфония 3-тата и 4-тата част са свързани тематично, дори в различните части на цикъла се среща общ лайтмотив.
В квинтета главната тема на 1-вата част звучи в края на финала.
Четвъртата симфония в ре-минор, най-хубавата от 4-рите симфонии на Шуман, той замисля като едночастна симфонична фантазия.
Всички разнообразни теми на симфонията израстват от песенните интонации на началния мотив на встъплението. Освен това едновременно някои теми се пренасят от една част в друга. Темата на встъплението е използвана във втората част на "Романс". Темата от "Романс" влиза в триото от скерцото. Преди началото на финала звучи темата от 1- вата част. Цялата Четвърта симфония носи своя лиричен тон. Тя е един от ярките примери на народнопесенното начало в музиката на Шуман.
Първата "Пролетна симфония" в си-бемол мажор първоначално всяка нейна част е имала свое собствено заглавие. В това произведение доминира безгрижно настроение.
Във Втората симфония в до-мажор се появява стремежът към монументалност. Тя е създадена по време на борбата с болестта на Шуман.
Сред Шумановите симфонии изпъква 5 частната Трета симфония, наричана още "Рейнска" в ми-бемол мажор. Тук се стреми да изобрази картини от природата.
Следващите 2 части са ярко оригинални. Особено експресивна е 4-тата част. В нея Шуман пресъздава тържествена церемония край Кьолнската каредрала.
Шуман създава най-бележитите си симфонични произведения в жанрове, които не са свързани с традициите на цикличната симфония. Неговата увертюра към "Манфред" и клавирният концерт с оркестър се извисяват над всички негови симфонии.
В увертюрата към "Манфред" (1849г.) Шуман създава свой образ на Манфред - неспокоен, противоречив, с душевен конфликт и трагичен край. В нито една друга симфония той не постига такъв драматизъм и контрастност на темите.
Клавирният концерт в ла-минор е най-значителния в този жанр от средата на XIXв. Шуман го е замислял като "нещо средно между симфония, фантазия и концерт".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Роберт Шуман - четирите симфонии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.