Роботика, автоматизация и нова индустриална революция


Категория на документа: Други


Източна Европа, Югоизточна Азия и останалия свят 23 000

Общо: 280 000

Япония изразходва много повече средства от всички останали държави в областта на автоматизацията, след 1988 г. и това значително увеличи преднината й. Макар че разполага едва с 0.3% от площта на света и 2.5% от населението, Япония притежава около 65 - 70% от световните индустриални роботи, което напомня за една друга островна държава - викторианска Великобритания, която в разцвета си е произвеждала 70% от световния добив на стомана и половината от желязото.

Доколко се увеличава производството в резултат на автоматизацията? Преди няколко години "Нисан" модернизира автомобилните си заводи в района на Токио и въведе високо усъвършенствани методи на монтаж с помощта на роботи. Преди това на "Нисан" бяха необходими единайсет месеца и 4 милиарда йени за пренастройване на монтажните линии за всеки нов модел кола, сега за това са необходими една четвърт от времето и една трета от разходите, което вероятно е основната причина за продължаващото нарастване на производителността на японската автомобилна индустрия. Широко известният завод ФАНУК до планината Фуджи в най-голяма степен въплъщава представата за фабриката на бъдещето. Преди 1982 г. работна сила, възлизаща на 108 души и трийсет и два робота, произвеждаше около шест хиляди шпинделови и серво мотори всеки месец. След коренно преустройство и по-нататъшна автоматизация днес тя наброява само шейсет души и разполага със 101 робота, които произвеждат десет хиляди серво мотори на месец - трикратно подобряване на производителността, което неколкократно възвръща първоначалната инвестиция. Но дори и това се разглежда от управленческия екип на ФАНУК просто като временна стъпка към пълната автоматизация.

Въпреки че увеличаването на производителността е постепенен процес, то става наистина значително с течение на времето, довеждайки не само до стабилен приток на поръчки за японската индустрия в областта на роботиката, но и до кумулативно подобряване на качеството и ефективността на японското производство. Роботите не се нуждаят от отопление или климатични инсталации, те могат да работят и на тъмно и да спестяват електричество, не се уморяват или отпускат и допринасят за по-голяма гъвкавост в производството, тъй като могат да бъдат препрограмирани за различни задачи и сглобяване на различни модели. Поради това, че движенията им са под перфектен контрол, те не дават брак - така например роботите, които боядисват със спрей, използват до 30% по-малко боя от работниците.

Всичко това ни дава основание да предположим, че може би сме свидетели на началото на нова индустриална революция, свързана с автоматизацията на производствения процес. По много причини сходствата между парната машина и робота са поразителни. Те са нов начин за направата на неща, като едновременно намаляват физическите усилия на работниците и увеличават цялостната производителност; процес, който създава нови работни места и ликвидира много други; стимул за социална промяна, както и за ново определение на категорията работа. Както и парната машина, роботиката оказва влияние на международната конкурентоспособност, като повишава националния доход на глава от населението в държави, масивно инвестиращи в по-новите технологии, и отслабва в дългосрочна перспектива относителната позиция на онези, които не са в състояние да го направят.

Друго сходство, изглежда, е силното впечатление, което тези технологии оставят у посетителите, запознаващи се с тях за първи път. Както зяпналите наблюдатели в първите фабрики, задвижвани със силата на парната машина във Великобритания, чуждестранните посетители в автоматизираната фабрика ФАНУК са поразени от гледката на роботи, които кръстосват сградата, щракат и се завъртат, докато спояват интегрални схеми, сами контролират работата си през очите на камерата и си предават части един на друг, а работата продължава и с настъпването на тъмнината, като осветлението е леко приглушено. Хората усещат, че както парната машина, така и роботът носят обещание за нещо по-добро, но и заплаха за съществуващия тип производство.

I. ТЕХНОЛОГИЯТА - ДВИГАТЕЛ НА ПРОМЯНАТА

Тези фантастични икономически факти са продукт на технологията - ревящият мотор на промяната. Това не означава, че технологията е единственият източник на промяната в обществото. Социални преобразования може да бъдат предизвикани от промяна в химическия състав на атмосферата, от промени в климата, от промяна в плодовитостта и от много други фактори. При все това технологията безспорно е главната сила зад ускорителния тласък. За повечето хора понятието "технология" се свързва с представи за димящи металургични заводи или за дрънчащи машини. Класически символ на технологията вероятно продължава да е конвейерът, създаден от Хенри Форд преди половин век и превърнат във въздействащ социален образ от Чарли Чаплин в "Модерни времена". Този символ обаче винаги е бил неточен, даже заблуждаващ, защото технологията винаги е била нещо повече просто от фабрики и машини. Изобретяването на хамута в средните векове предизвиква дълбоки промени в начините на обработка на земята и е не по-малък технически скок от откритието на бесемеровия конвертор векове по-късно. Нещо повече, технологията включва методи и процеси, а не само машини. Машините може да са, но може и да не са необходими за прилагането на методи и процеси в действие. Технологията включва начини за предизвикване на химически реакции, методология за рибовъдство, за залесяване, за театрално осветление, за преброяване на гласове или за преподаване на история.

Старите символи са дори още по-подвеждащи днес, когато повечето висши технологични процеси се осъществяват далеч от конвейерите и пещите. В електрониката, в космическата техника, в повечето нови индустриални отрасли относителната тишина и чистота са характерни белези, а често са и задължителни условия. Днес конвейерът - организирането на човешките маси за изпълнение на прости, многократни, еднообразни операции - е вече анахронизъм. Време е символите ни за технологията да се променят, за да догонят ускоряващите се промени в самата технология и да станат тъждествени с нея.

Това ускорение често се илюстрира по впечатляващ начин чрез схематично описание на прогреса в транспорта. Посочва се например, че 6000 години преди Христа най-бързото транспортно средство за дълги разстояния, с което е разполагал човекът , е бил камилският керван, чиято средна скорост е осем мили в час. Едва към 1600 г. по. Хр., когато е открита колесницата, максималната скорост се е покачила на около 20 мили на час.

Толкова внушително било това откритие и толкова трудно било да се надхвърли тази горна граница на скоростта, че 3500 години по-късно, когато първата пощенска карета се появила в Англия през 1784 г., средната й скорост била едва десет мили на час. Първият парен локомотив, пуснат в движение в 1825г., можел да развива максимална скорост 13 мили на час, а големите ветроходни кораби са скрибуцали с два пъти по-малка скорост. Едва в осемдесетте години на XIX век човекът е успял да достигне скорост от 100 мили в час с помощта на усъвършенстван парен локомотив. На човечеството са били необходими милиони години усилия, за да успее да постави този рекорд.

Необходими бяха само петдесет и осем години, за да бъде учетворен този рекорд. В 1938г. човекът, възседнал летящата си машина, успя да лети със скорост 400 мили в час. След още един, този път двадесетгодишен миг във времето, човекът успя да удвои пределната скорост. Малко по-късно, през шестдесетте години, ракетни самолети се носеха със скорост 4000 мили в час, а човекът в космическа капсула обикаляше по орбита около Земята със скорост осемнадесет хиляди мили в час. Ако изобразим всичко това графично, когато линията, изразяваща прогреса в тази област, навлезе в отсечката за време на последното поколение, тя ще излети вертикално нагоре извън рамките на диаграмата.

Накъдето и да насочим изследователския си поглед - дали към пропътуваните разстояния или към достигнатите височини, дали към изкопаните минерали или към достигнатата сила на взрива - навсякъде тенденцията към ускоряване е очевидна. Моделът в тези и в хиляди други статистически редове е абсолютно ясен и безспорен: хилядолетия и векове са преминали в трудно забележима от отделния човек еволюция и тогава внезапно в нашето време настъпва едно взривно разкъсване на всички предели, един фантастичен отскок напред.

Причината за тази взривна промяна е, че технологията се самовъзбужда. Технологията прави възможно създаването на още повече технология, както можем да видим, ако за миг хвърлим поглед към процеса на обновление. Технологичното обновление се състои от три стадия, свързани в самовъзбуждащ се цикъл. Първият е появата на творческо, но осъществимо хрумване. Вторият е практическото му осъществяване. Третият е общественото му приложение.

Процесът се завършва, кръгът се затваря, когато разпространената в обществото технология, овеществила новото хрумване, на свой ред стимулира появата на ново творческо хрумване. Има доказателства, че днес времето за преминаване от един към друг стадий в цикъла се скъсява.

Така например вярно е не само че 90 процента от всички учени, които някога са живели, живеят днес и че не минава ден без ново научно откритие, което се изтъква много често. Но вярно е също така и че тези нови идеи се превръщат в работни технологии много по-бързо, откогато и да било в миналото. Времето между първоначалния замисъл и практическото му оползотворяване се е скъсило революционно. Това е очебийната разлика между нас и нашите предшественици. Аполоний Пергийски откри коничните сечения, но трябваше да минат две хиляди години, преди това откритие да бъде приложено към решаване на инженерни проблеми. Изминаха буквално векове между момента, в който Парацелс откри, че етерът може да бъде използван като упойка, и практическото приложение на това откритие.

Дори в по-ново време се наблюдавала определена тенденция да се протака практическото оползотворяване на откритията. В 1836 г. е била открита машина, която жънела, балирала сламата и насипвала зърното в чували. Самата тази машина е била създадена на базата на техника, която тогава вече е била с двадесетгодишна давност. При все това трябваше да мине цял век преди първият подобен комбайн да бъде продаден на пазара, което е станало през тридесетте години на XX век. Първият модел пишеща машина е бил патентован в Англия през 1714 г., но трябваше да измине век и половина, преди пишещата машина да навлезе в живота. Цял век изтече между времето, когато Николас Аперт е открил как да консервира храни, и времето, когато консервирането стана важен отрасъл на хранителната индустрия.

Днес подобни протакания между възникването на идеята и практическото й приложение са почти немислими. Това не ще рече, че сме по-енергични или по-малко мързеливи от нашите предшественици, но с течение на времето измислихме най-различни социални стимули за ускоряване на процеса. Така установяваме, че времето между първия и следващите стадии на обновителния цикъл - между възникването на идеята и практическото й приложение - се е скъсило рязко. Например Франк Лин е изследвал процеса на внедряване на двадесет големи нововъведения като замразените храни, антибиотиците, интегралните схеми и изкуствената кожа и е установил, че от началото на нашия век до днес (1970 г.) средно необходимото време за оползотворяването на съществено научно откритие за практически цели е съкратено с повече от 60 процента. Днес една огромна и нарастваща изследователско - развойна индустрия работи целенасочено за скъсяването на това време дори още повече.

Но ако времето за материализирането на една нова идея в пазарен продукт се скъсява, скъсява се и времето от появата на този продукт до възприемането му в обществото. Интервалът между втория и третия стадий на цикъла - между създаването на продукта и превръщането му в обществена необходимост - също се е съкратил и дори нещо повече, темпото на разпространението на новия продукт нараства с шеметна бързина. Това се вижда от историята на няколко от най-разпространените домакински уреди. Робърт Б. Йънг от Станфордския изследователски институт е проучил периодите от първоначалната поява на различни електрически уреди на пазара до времето, когато те достигат върховното си производство.

Йънг установява, че за група от уреди, въведени в Съединените щати преди 1920 г., между които прахосмукачката, електрическият бойлер и хладилникът, средната продължителност между появата им на пазара и върховото им производство е била тридесет и четири години. Но за група уреди, появили се в периода 1939 - 1950 г., между които електрическата скара, телевизията, съдомиялната, тази продължителност е била само осем години. Забавянето се е намалило с повече от 76 процента. "Следвоенната група подобни продукти показва по очевиден начин бързото ускорително естество на съвременния цикъл" - заявява Йънг.

Ускореното темпо на процеса на изобретяване - въвеждане - разпространение от своя страна ускорява още повече целия цикъл, защото новите машини или технологии не са просто продукт, но и източник на нови творчески идеи.

Всяка нова машина или технология променя в определен смисъл всички съществуващи машини и технологии, като създава възможност да ги групираме в нови съчетания. Докато броят на новите машина и технологии расте в аритметична прогресия, броят на възможните им комбинации расте в геометрична прогресия. Наистина всяко ново съчетание може да бъде разглеждано само по себе си като нова супермашина.

Например компютърът направи възможно качественото изменение на обхвата на усилията ни в космоса. Съчетан със сензорни устройства, съобщителна апаратура и енергийни източници, компютърът стана елемент в една конфигурация, която в цялост представлява единна нова супермашина, машина за достигане и изследване на космическото пространство. Но за да бъдат съчетани в нови конфигурации, машините и технологиите трябва да бъдат изменени, приспособени, усъвършенствани или променени по някакъв друг начин. Сиреч самото усилие да обединяваме машини в супермашини ни принуждава да правим още технологични нововъведения.

Нещо повече, важно е да разберем, че технологичното обновление не представлява само съчетание и прегрупиране на машини и методологии. Появата на важни нови машини не само ни навежда на мисълта или ни принуждава да извършваме промени в други машини. Новите машини предлагат нови решения на социални, философски и дори на лични проблеми. Те променят съвкупното интелектуално обкръжение на човека, начина, по който мисли, мирогледа му.

Като оглеждаме непрестанно, макар и може би несъзнателно обкръжението си в търсенето на образци за подражание, ние същевременно се учим от него. Образци са не само други хора. Все по-често за образци ни служат машини. Самото им присъствие ненатрапчиво ни кондиционира да мислим по определен начин. Констатирано е например, че часовникът се е появил преди Нютоновата идея за света като голям часовников механизъм - философски възглед, упражнил изключително въздействие върху интелектуалното развитие на човека. В тази представа за вселената като огромен часовник се съдържаха внушенията за причина и следствие и за обективната разлика от субективните стимули - принципи, които определят всекидневното поведение на всички ни днес. Часовникът така се отрази върху нашето разбиране за времето, че представата за денонощието, разделено на двадесет и четири равни части от по шестдесет минути всяка, се е превърнала буквално в наша същностна част.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Роботика, автоматизация и нова индустриална революция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.