Роботика, автоматизация и нова индустриална революция


Категория на документа: Други



Наскоро компютърът породи порой от нови представи за човека като взаимодействаща част от по-голяма система, за физиологията му, за начина по който учи, по който запаметява, по който взима решения. на практика всяка интелектуална дисциплина, като се започне от политологията и се стигне до психологията на семейството, беше връхлетяна от вълна смели хипотези, предизвикани от изобретяването и разпространението на компютъра, а на всичко отгоре това въздействие още не се е стоварило върху ни с пълната си сила. И така, като се самовъзбужда, обновителният цикъл се ускорява.

Но ако приемем, че технологията е огромен двигател, могъщ ускорител, тогава трябва да разглеждаме познанието като горивото му. Така навлизаме в същността на ускорителния процес в обществото, защото с всеки изминал ден се захранва с все по-обогатено гориво.

II. ПОЗНАНИЕТО КАТО ГОРИВО

Темпото, с което човекът е натрупал полезно познание за себе си и за вселената е нараствало по възходяща спирала в продължение на 10 000 години. Това темпо отскача рязко нагоре с откриването на писмеността, но дори тогава то продължава да е мъчително бавно още дълги векове. Следващият голям скок напред в натрупването на познания настъпва едва когато Гутенберг и други откриват наборния печат през петнадесети век. По най-оптимистични пресмятания до 1500 г. в Европа са били написвани по 1000 книги годишно. Това означава, че за събирането на библиотека от 100 000 различни заглавия е бил необходим цял век. Към 1950 г. - четири и половина века по-късно - темпото се ускорило толкова рязко, че само в Европа се издават по 120 000 нови заглавия годишно. Това, което навремето се е създавало цял век, днес отнема само десет месеца. Към 1960 г., само едно десетилетие по-късно, темпото в книгоиздаването отскочи още нагоре, така че работа, извършвана навремето за един век, сега се свършва за седем и половина месеца. А към средата на шестдесетте години световната продукция на книги достигна внушителната цифра от 1000 заглавия на ден.

Едва ли някои може да твърди, че всяка книга представлява реален принос към напредъка на познанието. И все пак установяваме, че ускорителната крива в книгоиздаването съвпада най-общо с възходящата крива на темпото, с което човек открива нови знания. Например до Гутенберг бяха известни само 11 химически елемента. Антимонът - дванадесетият - беше открит по времето, когато Гутенберг е създавал своята печатница. Това става цели двеста години след откриването на единадесетия елемент - арсен. Ако това темпо на открития беше останало непроменено, от времето на Гутенберг досега щяхме да сме прибавили само още два или три елемента към периодичната таблица. Напротив, през 450-те години след Гутенберг бяха открити около седемдесет нови елемента. А след 1900 г. човечеството е изолирало останалите елементи не по един на всеки два века, а средно по един на три години.

Нещо повече, има основание да се смята, че темпото продължава да се покачва рязко. Днес например броят на научните списания и публикации се удвоява на всеки петнадесет години, подобно на индустриалното производство в развитите страни. Според биохимикът Филип Сикевич "знанията за живата природа през последните три десетилетия са несравнимо по-големи от придобитите знания през всеки съпоставим период на научни открития в историята на човечеството". Днес само правителството на Съединените щати обявява по 100 000 научни съобщения и плюс това публикува по 450 000 научни статии, книги и доклади годишно. В световен мащаб научно-техническата литература нараства с по 60 000 000 страници годишно.

Компютърът се втурна сред нас около 1950 г. С безподобната си аналитична мощ и способност да разпространява най-различни данни в невероятни количества и с главозамайваща бързина компютърът се превърна в една от най-главните сили зад най-новото ускорение на процеса на придобиване на знания. Съчетан с други, все по-мощни аналитични инструменти за наблюдение на невидимия свят, компютърът повиши шеметно скоростта на придобиване на знания.

III. ПОДЗЕМНИ ГРАДОВЕ

Като рисуваше със широк замах на четката панорамата на развитието на човечеството, биологът Джулиан Хъксли ни посочи, че "темпото на еволюцията на човека в целия период на историята му е най-малко сто хиляди пъти по-бързо от темпото на еволюцията в предисторическото време". Сравними по значението си открития или усъвършенствания, за чието постигане в ранния палеолит са били необходими 50 000 години, "към края му са отнемали не повече от хилядолетие; а с настъпването на уседналата цивилизация единицата мярка за промяна скоро е била сведена до един век". Темпото на промяната, което през изминалите 5000 години непрекъснато се е ускорявало, е станало, по думите на Джулиан Хъксли, "особено осезателно през последните 300 години".

Ч. П. Сноу - писателят и ученият - също коментира порасналата видимост на промяната. "До нашия век... - пише той - социалната промяна беше толкова бавна, че не можеше да се забележи от отделния човек през целия му живот. Вече не е така. Скоростта на промяната се увеличи толкова много, че въображението ни не е в състояние да я догонва." Наистина - заявява социалният психолог Уорън Бенис - педалът на газта беше натиснат дотам през последните години, че "и най-голямото преувеличение, хиперболизиране, възмущение не е достатъчно, за да опише реалистично степента и скоростта на промяната... На практика излиза, че само преувеличенията се приближават до истината".

Какви промени дават основание за такъв свръхпроменен тон? Да разгледаме няколко - например промяната в процеса, посредством който човек образува градове. Сега преживяваме най-обхватната и бърза урбанизация, която светът е виждал някога. В 1850 г. само четири града на лицето на земята са имали население от по един милион. В 1900 г. броят им нараства на деветнадесет. Но в 1960 г. те вече са 141, а в 1970 г. според Едгар де Врийз и Дж. П. Тийсе от Института за социални науки в Хага градското население в света нараства стремглаво, с по 6.5 процента годишно. Тези сухи статистически данни стигат, за да се установи, че градското население на земята се удвоява всеки единадесет години.

За да вникнем в значението на подобна внушителна промяна, нека си представим какво би станало, ако всички градове, вместо да се разширяват, останат в сегашните си размери. В такъв случай, за да бъдат настанени новите милиони граждани, ще трябва да построим още толкова двойници на сега съществуващите стотици градове, които вече са нашарили лицето на земята. Втори Токио, втори Хамбург, втори Рим, втори Рангун - и всичко това за единадесет години. (Това обяснява защо френските урбанисти проектират подземни градове, където да разположат магазини, музеи, складове и фабрики, и защо един японски архитект вече е предложил проект за строителство на наколен град в океана.)

Същата ускорителна тенденция бие на очи и в консумацията на енергия от човечеството. Починалият индийски атомен физик д-р Хоми Баба, който беше председател на първата Международна конференция за атомна енергия за мирни цели, анализира по следния начин тази тенденция: "За да я илюстрираме, нека приемем, че буквата "К" е равна на енергията, получена от изгарянето на 33 милиарда тона въглища. В течение на осемнадесет и половина века след Христа количеството енергия, изразходвано общо от човечеството средно на век, е било по-малко от 0.5 К. Към 1850 г. тази консумация е достигнала един К на век. Днес обемът на потреблението е равен на около 10 К на век." Най-общо казано, това означава, че повече от половината от всичката енергия, изразходвана от човечеството през последните две хиляди години, е била употребена през последните сто.

Очебийно е ускорението и в икономическия растеж на държавите, които сега препускат към свръхиндустриализма. Въпреки че тръгват от голяма индустриална база, годишните проценти на нарастване на производството в тези страни са зашеметяващи. А и самото темпо на нарастване също нараства.

Например във Франция за целия период от двадесет и девет години между 1910 г. и избухването на Втората световна война индустриалната продукция е нараснала само с 5 процента. А само за седемнадесет години - от 1948 до 1965 г. - тя се увеличи с приблизително 220 процента. Днес нарастване от 5 до 10 процента годишно не е нещо необичайно в най-развитите индустриални държави. Разбира се, има покачвания и спадания. Но посоката на промяна е очевидна.

В страните, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която участват 21 държави (общо взето всички богати държави в света), средното годишно темпо на нарастване на съвкупния обществен продукт за периода от 1960 до 1968 г. се е движило между 4.5 и 5 процента. Съединените щати нарастваха с темпо от средно 4.5 процента, а Япония изпреварваше всички с ежегодно средно нарастване от 9.8 процента.

Тези данни говорят за революционно нарастване на съвкупното производство на стоки и услуги в напредналите общества. Това производство се удвоява всеки петнадесет години, а периодът на удвояване става все по-къс. Най-общо казано, това означава, че във всяко от тези общества, когато новородените станат юноши, те са заобиколени от два пъти повече новопроизведени вещи в сравнение с тези, с които са разполагали родителите им, когато са ги раждали. Това означава, че когато днешните юноши станат тридесет годишни, а може би и по-рано, ще се е осъществило ново удвояване на продукцията. В продължение на средния човешки живот от около 70 години продукцията ще се е удвоявала пет пъти и тъй като всяко удвояване е в сравнение с предшестващия го период, това ще рече, че когато човек достигне до старостта си, обществото, в което живее, ще произвежда тридесет и два пъти повече, отколкото е произвеждало, когато се е родил.

Както ще видим, подобна промяна в съотношението между стари и нови вещи въздейства като електрически шок върху навиците, убежденията и самооценката на милиони хора. Никога досега в историята това съотношение не се е променяло толкова рязко за толкова кратко време.

IV. МОДЕЛИРАЙ СИ АВТОМОБИЛ

Никой пътник през Европа или Съединените щати не може да не забележи архитектурното сходство на бензиностанциите или аерогарите. Всеки зажаднял за безалкохолно питие знае, че бутилките с кока-кола не се различават една от друга. Еднотипността на някои елементи от материалното ни обкръжение, която безспорно е последица от масовото серийно производство, отдавна възмущава интелектуалците. някои протестират против хилтонизирането на хотелите ни; други обвиняват, че уеднаквяваме целия човешки род.

Несъмнено трудно е да се отрече, че индустриализмът създава изравняване. Способността ни да произвеждаме милиони почти неотличими една от друга бройки е върховното постижение на индустриалната епоха. Когато интелектуалците протестират против еднообразието на материалните ни блага, те изобразяват точно състоянието при индустриализма.

Същевременно обаче те разкриват потресаващото си невежество за характера на свръхиндустриализма. Съсредоточавайки цялото си внимание върху състоянието на отминаващото общество, те остават слепи за онова, в което то бързо се превръща. А обществото на бъдещето ще предлага не поток от определени, еднотипни стоки, а такова разнообразие от нестандартни стоки и услуги, каквото обществото никога не е виждало. Вървим не към по-нататъшно разширение на материалната стандартизация, а към диалектическото й отрицание.

Краят на стандартизацията вече се съзира. В различните индустрии и в различни страни темпото е различно. В Европа върхът на стандартизацията още не е достигнат. (Стандартизацията може да се развива още двадесет - тридесет години, преди да се изчерпи.) Но в Съединените Щати има убедителни доказателства, че вече е извършен исторически завой.

Преди няколко години американският експерт по маркетинг Кенет Скуорц направи изненадващо откритие: "През последните пет години в масовия потребителски пазар се извърши буквално революционна трансформация - писа той. - От хомогенна единица масовият пазар се превърна взривообразно в множество обособени, специализирани пазари, всеки от тях със своите собствени нужди, вкусове и начин на живот." Този факт започна да преобразява до неузнаваемост американската индустрия. Резултатът е изненадваща промяна в действителното разнообразие на стоки, предлагани на потребителя.

Например "Филип Морис" продаваше в продължение на двадесет и една години само една основна марка цигари. Напротив, в периода след 1954 г. компанията въведе в производство шест нови марки и толкова много разновидности в дължината на цигарите, вида на филтъра, ментоловото съдържание и т.н., че пушачът може да избира сега между шестнадесет вида, произвеждани от тази компания. Този факт би бил без значение, ако не се повтаряше в производството буквално на всеки по-важен продукт. Например бензинът. Преди няколко години американският автомобилист можеше да избира само между "обикновен" и "екстра". Днес, когато спре пред бензиновата колонка на фирмата "Съноко", той трябва да избира между осем различни смески и категории. А бакалията? В периода от 1950 до 1963 г. броят на различните видове сапуни и перилни препарати в американските бакалници буквално се увеличи от 65 на 200; замразените храни - от 121 на 350; готовите за печене смески и брашното - от 84 на 200. Дори разнообразието от храни за домашните кучета и котки се увеличи от 58 на 81.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Роботика, автоматизация и нова индустриална революция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.