Рок музиката като литература - America


Категория на документа: Други



Втори и трети куплет, макар и метафорично, описват същността на митическото създание от книгата.

(превод)

Когато първият полъх на зимата заледи цветята

И ти погледнеш на север и бледа луна се издигне

И изглежда, че всичко умира и ще остави света да скърби

В далечината чуй смеха на последния еднорог

Аз съм жив, аз съм жив

Когато последната луна се изкачи над последната сутрешна звезда

И бъдещето е преминало, без дори последно отчаяно предупреждение

Тогава погледни в небето, където облаците се разкъсват в пътека

Погледни и я виж как блести, това е последният еднорог

Знае се от новелата, а и от многобройните митове и легенди за еднорозите въобще, че там, където обитават, винаги е пролет - "В нейната гора винаги цареше пролет, понеже тя живееше там. Еднорогата по цял ден бродеше сред огромните букове и бдеше над животните, които живееха под земята и храстите, в гнездата и пещерите, в дупките и по върхарите на дърветата." Това се има предвид и във втория куплет. Изглежда, че всичко умира и светът ще скърби, но присъствието на еднорогата е нещото, което съживява природата. Дори леденият полъх на зимата не може да надмогне магията й.

Като въплъщение на чистотата, непорочността, добродетелта и силата на духа и тялото, непреходността еднорогът е търсен от мнозина, но само истински добрите хора могат да го видят такъв, какъвто е. Той е символ на надеждата, очакването на нещо хубаво. В трети куплет се загатва именно за това: Когато бъдещето е сякаш безнадеждно, последни небето, където облаците образуват пътека. Там ще видиш последния еднорог, блестящ и олицетворяващ надеждата за добро, за светлина в края на тунела. И именно когато човек усети това в себе си, когато види чудото, тогава се чувства жив.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рок музиката като литература - America 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.