Ролята на сексуалността в различните религиозни системи


Категория на документа: Други


 Югозападен Университет "Неофит Рилски"

Философски факултет

КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Ролята на сексуалността в различните религиозни системи

Изготвил: Проверил:

Специалност:Социология

Фак.№

Какво е сексуалност? Тя се състои от няколко компонента,проявяващи се по различни начини в живота на индивидите и обществото. Сексуалността може да се разглежда през много призми,тъй като проявленията и засягат много и различни сфери от човешкия живот. Сексуалността не е само секс,тя е вътрешно усещане за удовлетвореност от собствената ни близост и нейните форми.От векове насам се насажда мисълта,че секса е нещо нечисто,дори грях. Няма религия,която малко или много,да не осъжда човешката сексуалност,опорочавайки я и сравнявайки я с ерес и разврат. За религията вменяването на вина от собствената ни сексуалност е бил просто метода, чрез който да се контролира обществото и силата на общата му енергия, именно - чрез страха.

Все пак живеем в свят,в които като цяло почти всичко се върти около секса,колкото и религиите да насаждат твърдението,че той е грешно и нечисто нещо. Факт е,че секса е навсякъде около нас,той провокира и продава. В това съвременно и атеистично общество,в което живеем въздържанието от интимна близост се възприема само и единствено тогава,когато е на лице невъзможност или нежелание. Обществото е възприело хедонизма,който проповядва,че удоволствието е единствената съществена ценност,която да получават когато пожелаят. В традиционните религии християнството, юдаизъма, исляма и будизма, въздържанието от съпружеска близост е важна духовната практика, която неизменно се появява. Разбира се,изобщо не става дума за секс извън брак.
В различните религии има правила за сексуално въздържание. Въпросът е обаче до колко те се отразяват положително на душата и тялото.
Християнство
Има правило съпрузите да се въздържат от интимна близост по бреме на пости, 6 навечерието на тайнственото кръщение и причастие, а така също в навечерието на сряда, петък и неделя в продължение на цялата година.Това не трябва да се приема еднозначно, както може да се стори на някой на пръв поглед. В Новия завет в Първото послание на апостол Павел към коринтяните, глава седма, се казва, че хората не трябва да се избягват един друг, освен по взаимно съгласие, по време на пост и молитви, но след това пак да бъдат заедно, за да не ги изкушава сатаната. Това звучи повече като позволение, а не като заповед.Ключовата дума тук е "съгласие". Разбира се идеалният вариант е съпрузите да се въздържат от секс по време на пост и през другите дни, указани от църквата. Но затова те трябва да бъдат вярващи и да се намират на еднакъв стадий на духовно развитие и приемане на религията.Ако единият съпруг иска да спазва постите напълно, а другият не се е издигнал още до това духовно съвършенство и не вижда смисъл от въздържанието, то свещениците препоръчват да не се отказва близост, защото е по-добре да се наруши поста, от това да се развали щастливия брак. Много духовни лица още столетия назад смятат, че ако една жена откаже близост на съпруга си, то може да се стигне до прелюбодеяние. Затова въздържанието от секс трябва да става със съгласието и на двамата.Целта на въздържанието в православието, както и в другите религии, е човек да се научи да контролира страстта и желанията си, да очисти разума си от греховни мисли.
Юдаизъм
За разлика от християнството, което проповядва, че пълното въздържание е път към святост, за евреите съпружеските отношения са една от най-важните съставки на Живота, непосредствено свързана с духовното израстване.В отговор на многобройни запитвания за интимната близост, равин Ашер Кушнир смята, че никой, освен Бог, не може да покаже на човека пътя към духовното чрез телесното и мястото, където човек може да се превърне в животно, ако му се даде възможност да стане ангел.Смята се, че човек, който не е свързан в брак, е непълноценен, независимо дали е мъж или жена. По време на бракосъчетанието младоженците стоят под навес, символизиращ бъдещия дом, съпругът обещава да обезпечи на Жената достойна прехрана, подслон и сексуални наслади.Разбира се това не означава, че сексуалната разпуснатост се поощрява. Както и в християнството, така и при юдаизма има предписания за въздържание от сексуални отношения по време на пост. Но има и много интересна традиция, която не съществува при другите религии.Според еврейските закони, всеки месец съпрузите са длъжни да се въздържат от близост в продължение на 12 дни. Смята се, че това е свързано с месечния цикъл на жената. Разбира се забрана за близост през тези дни има и в исляма, и в християнството, но тя зависи от продължителността на кръвотечението. В юдаизма времето на въздържание е по-дълго и ограниченията по-строги. Например през този период съпрузите не само не се занимават със секс, но и спят в отделно легло, не се прегръщат, а в най-краен случай и не сядат и един до друг. Смята се, че по време на месечния цикъл и след това още седем дни, Жената се намира в ритуална нечистоплътност (нида), която може да се предаде чрез докосване. Когато кръвотечението завърши, тя е длъжна да отброи точно седем дни, а след това да извърши измиване в специален ритуален басейн и чак след това се разрешава съпружеска близост. Мъжът през този ден не трябва да бъде преуморен от работа, за да бъде в състояние да изпълни съпружеските си задължения добре.Според Талмуда (авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейските закони, етика, легенди и истории, който е основен източник на законодателство, обичаи и морални ценности на юдеизма), смисълът на 12-дневното въздържание не е дори толкова да не се предаде нечистоплътността на мъжа, но и в това, жената да остане силно Желана от половинката си.
Ислям
Както в юдаизма, така и в исляма, няма монашество и независимо от някои строги обичаи, близостта между съпрузите се забранява рядко. Сексът е забранен през месечния цикъл, след раждане или спонтанен аборт, по време на поклонение и пости. Трябва обаче да се знае, че по време на пости близостта е забранена през светлата част на деня, от изгрев до залез слънце, но през нощта забраните не важат. Вярващите знаят, че Аллах разбира инстинктите им и затова им позволява близостта през нощта. Въздържанието може да бъде задължително, ако мюсюлманинът е дал обет за уединение за определен срок например последните десет дни от рамадана.

В казаното до тук,към Исляма и схващанията на тази религия,представям интересни цитати от "майката на книгите" за мюсюлманите.В литературата и историята мюсюлманката също е обрисувана като лъчезарен образ, който съчетава в себе си интелект и красота. Според богослова Ибн Араб"жената е най-красивото творение на света и най-пълна изява на Божествените атрибути... най-висшето Богоявление в света и най-пълният образ на Божественото присъствие" .
Независимо че според ислямското учение няма разлика между битието на мъжа и битието на жената , "Книгата на Аллах" категорично утвърждава, че "съгласно обичая мъжете са едно стъпало над тях"
В исляма са заложени традициите и ценностите, свързани с брака, развода, наследството и отношенията в границите на семейството, а подчиненото положение на мюсюлманката се предопределя не само от религиозни, но и от икономически фактори. Коранът подчертава ролята на мъжа като глава на семейството и единствено отговорен за неговата издръжка, утвърждава непълноценността на жената и налага нейното подчинение. В Корана за съпругите се говори като за "ниви, в които съпрузите могат да влизат, когато поискат"; утвърждава се полигамията. Мюсюлманката трябва да носи покривало , узаконява се фактическото й затворничество в дома, а изневярата й се наказва със смърт.
"Жените", е най-точният израз на възможността мъжете да се бракосъчетават с повече от една жена: "А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните".
Цитираният стих не задължава мюсюлманите към полигамия, а им позволява да уредят статута на бракосъчетание с повече от една жена. Следва да се отбележи, че не е категорично забранено и не противоречи на ислямската семейно-правна практика един мъж да има само една съпруга. С цел да се предотврати прелюбодеянието, встъпването в брак на мъжа с повече от една жена се оказва неизбежно в случай, че той е силен и потентен, а жената - слаба и апатична или неспособна да роди. Към съпруга се поставя изискването за еднакво отношение и справедливост към брачните партньорки, а онзи, който не е в състояние да го изпълнява, следва да се задоволи само с една съпруга. Първата съпруга има правото да поиска клауза в брачния договор, според която мъжът й се задължава да остане моногамен, както и една жена може да откаже да встъпи в брак, ако не желае да бъде например "втора" съпруга. В този смисъл, според мюсюлманските апологети "полигамията не е правило, а изключение, което има многобройни социални предимства. Ислямският закон е по-гъвкав и по-близък до нуждите на обществото, отколкото западния, който изрично я забранява.
Според Коран "целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте и се отдръпнете от тях в постелите и ако трябва ги удряйте!"
Ислямската представа за праведност, която подчинява джахилийската сексуалност на определени норми, налага на жената носенето на покривало . Предислямската поезия съдържа сведения за неговата ограничена употреба в "епохата на невежеството" - тогава то е привилегия за жени от определени прослойки . През 5 г. след хиджра употребата на покривалото става задължителна и се превръща в отличителен белег на мюсюлманката:
"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения".Допустимо за жената в облеклото е да оставя открити лицето и ръцете си до китките, а според някои тълкуватели - и ходилата.
Будизъм
В будизма има огромен брой различни течения и клонове. Затова може би трябва да се говори за класическата версия тхеравада. Тя е и най-консервативната форма. В нея, както и в християнството, правилата за миряните и монасите са различни. Монасите са длъжни да съблюдават обет на безбрачие, а за миряните това правило е доста по-меко.В будизма няма институция брак и затова обсъждания за отношения с чужда жена или мъж са несъстоятелни. Двама души са свободни да правят секс по свое желание.Както и при другите религии, в будизма също има пости, по времето на които се препоръчва въздържание от сексуален Живот. Има пости в дните на Упосатхи, които се определят с положението на луната пълнолуние, новолуние, първа четвърт, втора четвърт. Истина е, че в някои страни такъв пост има само по време на новолуние и пълнолуние.По време на Упосатхи вярващите миряни задължително спазват 8 обета, 5 от тях са правила и точни заповеди, които съблюдават будистите-миря-ни в обичайни дни. Тогава те не причиняват лошо на нито едно Живо същество, не лъжат, не крадат, биват целомъдрени, въздържат се да употребяват опияняващи вещества. По време на Упосатхи се прибавят и още три правила да се избягва приемането на храна в неподходящо време, отказ от развлечения (музика, танци, пеене) и да не се спи на големи и високи легла.Правилото за целомъдрие, което през обикновените дни се таксува като забрана за непозволени сексуални отношения (чужда жена), през дните на Упосатхи има друг смисъл мирянинът е длъжен да се въздържа от всякаква сексуална активност.Вярващите могат да приемат по всяко време и доброволно още 8 обета. Това много се поощрява по време на Васи, сезонът на дъждовете. Свързано е с това, че монасите по това време не странстват, а се крият в манастирите.Като цяло въздържанието в будизма се поощрява това е стремеж към раздяла с Желанията, които се смятат за основен източник на страданията. Човек, който не може да контролира своите желания, е обречен да се ражда отново и отново, а това означава, че не може да достигне до нирвана.

Религията, нейния генезис, функции и развитие през историята е обхватна тема, съпътстваща културното развитие на човечеството. В един свой аспект, тя е колективен израз на пробуждащото се самосъзнание и развиващия се морал, които са в основата на всяка култура. Колкото по-висока е една култура, толкова по-високи са нейните морални критерии, самосъзнателност и самоконтрол. Религията именно, в тези нейни слоеве, е била зачената от желанието на колективната самосъзнателност на групи индивиди да подтикнат към самоконтрол над първичността в поведението на хората. Методите, макар груби и тоталитарни, се оказали доста ефикасни. Така, от падането на римската империя нататък, християнството в Европа утвърдило своята желязна хватка върху обществената култура, като универсален съдник и разпоредител. Сексът и всичко еротично се превърнали в табу и греховност, подлежащи на социално порицание. А сексуалната природа на човешкото тяло била подложена на цензура и изтласкване, така в изкуството голите тела се обличали прилежно, а в исляма, дори, от глава до пети.
Трите водещи религии, юдаизма, християнството и исляма, установили своя универсален патриархат и обвинили жената за виновна заради самото си съществуване, с което съблазнявала мъжа и го примамвала към съгрешаване. Моралният контрол се затегнал здраво и вече хората давали свобода на своята сексуалност само скришно във фантазиите си и то с риск Бог да ги накаже, тъй като всевиждащото му око прониквало и в най-скришните места. И макар в средновековието еротичните репрезентации от камък и дърво на първичните човешки нагони да продължили като архитектурни орнаменти, изобразяващи все същите сцени от сексуалния аспект на човешкия бит и култура в Европа и по света, силата на религиозния канон добивала все по-голяма власт и естествения сексапил - изтласкван под стриктния морален контрол на религията. Сексуалността вече се свързвала със злото и където се изобразявали актови сцени, винаги присъствали демони, дяволи и други същества от греховния аспект на човека.
През 18-ти Век назрявали социални революции, научната мисъл набирала скорост и авторитет, грамотността сред населението се увеличавала и масите се организирали в търсенето на своите права. На прага на индустриалната революция, моралните и нравствени традиции в западните общества били утвърдени в камък, макар и това съвсем да не означавало, че хората не правели секс. Романтизмът с перото на поезията и идеализма постлал пътя на новото сексуално освобождаване на индивида и обществото. Последвали културни и артистични движения едно след друго, които предизвиквали социалните норми и колективните възгледи, скандализирали и провокирали.Западните общества още дълго останали в оковите на църковната догма и патриархалната доминанта, където женския елемент е изтласкан и избутан в страни от публичната сцена, ограничен и принизен.
През 19-ти Век, сексуалността все така била табу. Средновековните социални модели на строга йерархия, класова и полова, все още се използвали. Така чак до 60-те години на двадесети век, когато назрялото през изминалите десетилетия масово движение,което променя всичко това и оставя своя дълбок отпечатък. Хората започнали да се обединяват и да организират стачки и протести, старите морални норми и социални порядки били отхвърлени, сексуалността отново се разкрепостила, изцяло и открито.Така, сексът днес отново не е табу в масовата култура. И все пак, не е съвсем същото, както е било преди. В западните и развитите държави хората вече не са толкова първични и нивата на самосъзнателност са по-високи като цяло. Макар полигамното сексуално поведение да процъфтява и да е достъпно на всеки ин виво по дискотеките или чрез интернет, моралните дефиниции днес са определени с по-голяма яснота и осъзнатост. Сексуалността е инстинкт, залегнал в самата структура на човешката психика, която вижда сексуални елементи в най-различни форми и контексти. В природата, в архитектурата, в безформени мастилени петна, изобщо сексуалността е част от начина, по който възприемаме света. Сексуалното освобождаване и разкрепостеност се считат за извоювани свободи от съвременните хора. И това несъмнено е донякъде така. Има тънка граница, все пак, между свободата на волята и робуването на първичността. Първото се извършва осъзнато, а второто не.

В съвременния свят сексапила се е превърнал в индустрия, комерс и стереотипност, която сякаш по-скоро заробва хората, отколкото да ги освобождава. Сексът продава и маркетинга усилено експлоатира човешката първичност за да пласира своите продукти. Сексапилът широко се използва като пи ар в популярната култура, сексуалната провокация от социално порицание се превръща в метод за популяризиране. Изобщо скандалното в сексуалното блазни почитателите на клюките и жълтите страници, а еротиката и секса движат развлекателната индустрия. Излъчването на сексапил е част от социалното поведение, но освен това, то е част от заложения поведенчески модел за живота и инстинктите. Сексуалността, като цяло, е първична форма на поведение, която не се е променила особено от древността до днес.

Използвана литература:
www. doctorbg.net - "Въздържанието от секс при различните религии"
www.pomak.eu - "Етиката" на Мохамед"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ролята на сексуалността в различните религиозни системи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.