Ромите в България днес. Интеграция, традиции, образование.


Категория на документа: Други


Югозападен университет " Неофит Рилски", гр. Благоевград

Курсова работа по Етносоциология

Тема: Ромите в България днес

Изготвил: Ивона Фалина Проверили:
Философски факултет
Специалност: Социология
I курс
Фак. № 12350221037

Съдържание:
I. Увод
II. Изложение
III. Кратка история, традиции и обичаи
IV. Интеграция на ромите
V. Образование
VI. Изводи
VII. Използвана литература

I. Увод

Ромите... Те не само са част от състава на населението на Република България, но може да се каже и, че са една от най-колоритните и интригуващи етнически групи на територията на страната ни.
Според някои източници ромите се заселват на Балканите през 7-ми век, а по-голяма част от тях през 14-ти. Спред данните от Преброяване 2011 ромите в България наброяват 325 343 души и стоят в основата на доста важни, и до определена степен, трудни за разрешаване проблеми. Поведение, приобщаване, искания, нарушения,проблеми, неспазване на закони, измама, просене, кражби, подкупност, приспособимост... Това са само част от думите, които използват по-голяма част от българите когато разговора засяга ромската, или по-често употребявана във всекидневния език циганска общност. За циганите не винаги се говори с добро. За тях можем и да твърдим, че са един от най-проблемните етноси в страната. Редовно биват споменавани в актуалните от деня новини, но рядко представянето им е в положителна насока и заслужаващо похвала. Повечето хора, при споменаването на циганите си представят живеещи в нищета, просещи, крадящи, недоволстващи от ниския си стандарт на живот хора, но въпреки всички незгоди вечно празнуващи и неработещи, чакащи държавата да се погрижи за тях. Търсещи хорското съжаление, оплакващи се, окаяни на вид и заобиколени от много деца, за които признават, че нямат възможност да ги отглеждат пълноценно въпреки желанието, което имат. Винаги в противовес на закона и същевременно поощрени от него... Ромите не будят добри чувства в повечето българи.
На какво се дължи това поведение на ромите? Има ли начин за разрешаване на проблемите им и какви всъщност са причините за тези проблеми? Може би трябва да опознаем по-добре начина им на живот, традициите им и до някаква степен да се опитаме да вникнем в душевността им, да се запознаем с манталитета им. Трябва да се изгради база от познания за етноса им, въз основа на която да намерим решение, което да гарантира и на двете страни спокойно съжителство. За да има в бъдеще перспективи за подобен съвместен живот в границите на родината, според мен, трябва да насочим изцяло вниманието си към децата, за да може всички проблемида се изкоренят от самото начало. Естествено не твърдя, че трябва да игнорираме по-възрастните представители. Възпитанието получено в ранна детска възраст и примера, който им се дава от родителите в по-нататъшен период от живота им е от неистово голямо значение за изграждането им като личности и успешната им социализация в обществото, а според мен това важи за всички етнически групи без никакви изключения. Основна част от възпитанието децата получават в семейна среда- първична социализация, но останалото се донадгражда в училище и в приятелския кръг, както и в досега им до различни държавни институции- вторична социализация. Показателно би било за съвременното ни общество да съумее да приспособява и насърчава всички хора на територията на страната. Ако има на лице една открита и спокойна комуникация между различните етноси, шансът за преодоляване на различията би се удвоил. Интеграцията - възможна ли е тя? И ако да, какво е необходимо да сторим, за да я реализираме?

II. Изложение

"Всеки, който през последните години се е опитвал да изследва, пише или разсъждава за състоянието на ромите в България, се е натъквал на нарастваща по обем, но по правило разпокъсана и често противоречива информация. Дори базисен въпрос, свързан с това колко са ромите все още не може да получи еднозначен отговор. Според различни оценки броят на ромите в Българи варира между 370 000 и 800 000. В основата на тези различни данни стои друг открит въпрос, а именно кои са ромите - дали само тези, които се самоопределят като роми, или и тези, които някой друг определя като такива? Това отваря трети въпрос: Как събираме информация за ромите? Дали следвайки единствено принципа на самоопределение или отчитайки и други фактори като страха от дискриминация или пък това, което експертите наричат "динамичната идентичност"? Какъв е произходът на ромите? Какви са причините за тяхното тежко социално-икономическо положение? На какво се дължат формираните стереотипи спрямо тях? Какви са политиките на интеграция и кой носи отговорност за тяхното провеждане? Това са все въпроси с повишена трудност, които остават без еднозначен отговор и които правят разговора за ромите еднакво труден, както на експертно и политическо ниво, така и в контекста на ежедневието."
Георги Стойчев
Изпълнителен директор
Институт "Отворено общество" - София

В настоящата курсова работа ще се опитам с помощта на социологически методи да се запозная по-подробно с ромския етнос, с неговата история, обичаи и най-вече с въпроса за интеграцията на ромите в обществото. Ще се върна назад във времето, за да разбера какво се е променило днес и имали изобщо нещо променено. Оновно засегната е темата за интеграцията на ромите. Според мен интегрирането на този етнос е един от най-интригуващите и занимаващите ни въпроси в продължение на години. Но дали остава все така актуален и кой, държавата или хората, трябва да намерят отговора? Непосилна ли е тази задача и знаем ли как да я разрешим? От друга страна са и обществените нагласи- за и против интегрирането им в българското общество. Или просто ромите нямат желание да се интегрират? Образованието ли е основното, универсално средство за осъществяването на този процес и защо повечето роми остават необразовани? От друга гледна точка се питам не трябва ли първо да опознаем малко по-добре ромското население, нямам предвид само произход и традиции, а душевност, ако мога така да се изразя, и манталитет? Именно това ще се опитам да направя, като залагам най-вече на разговора и се надявам в получените отговори да намеря поне посоката, в която трябва да се съсредоточим, за да постигнем желаната и от двете страни интеграция. Или интеграцията не е онзи голям приоритет, за който сме я считали до момента...

III. Кратка история, традиции и обичаи

Ромите са народ, нямащ своя държава. Народ разпръснат по света, най-вече в Европа и на Балканския полуостров. Произходът им е спорен. Според Марушиакова и Попов, ромите са народ с индо-европейски произход, които се заселва на Балканите между IX и XI век. Има множество легенди разказващи за ромите и от къде идват те. Някой легенди разказват за ромите още от библейски времена, като всички истории са единодушни, че ромите са прокълнати от Бога чергарски племена. Има колебания и в назоваването на родината на ромите - Египет, Етиопия, Никомидия, Пакистан, Индия и други.
"Ние сме дошли от Индия, чадо. Там е имало един цар Баба, а... "баба" на цигански значи баща и една царица Дай- майка. Имали са две щерки и един син. Щерките, царо ги пускал на вънака да идат, да се разхождат, а синето не му давал да излиза. Обаче един ден сина се влюбил в една принцеса, па май африканка да била, па баща му не я аресвал, па они избегали. И бащата като се ядоса и като почне да проклина се без дом да са, да се да скиторат, никои да ги не иска по земята, а майката ги благославяла винаги да пеят и да се радват и целата земя дом да им е. Та така сме трагнали по свето... от тогава като си е пускал момичетата,а синето не си знаеме- синето си е наше, а момичетата-чужди." разказва ми Анка от дупнишкото село Крайници.
Противоречиви са сведенията за заселването на ромите по българските земи, но е ясно че те идват преди падането на България под османско владичество и остават на територията и след Освобождението. Те нямат своя собствена вяра.
"Некои са христяни, други мюсюлмани. Абе секакви( смее се). Па да ти кажем аз сам си уж христянка. Абе кои у що си верва.." Анка ме изненадва с отговора си. когато я попитах за религията тя неистово се затрудни, смееше се и не знаеше какво да отговори. След това с течение на разговора успях да разбера следното: " ... требе да знаеш каде и как да се намърдаш, та да ти е арно на душата. Даже и към дедо Боже!"
Ромите са една от най-многочислените етнически общности в страната. Постепенно преминават от чергарския начин на живот към уседнал. Говорят цигански език-романо чхиб, традициите и обичаите им са доста колоритни, но и както се оказа от разказаното ми от Анка в известна степен сходни с нашите.
"Викаш да ти разкажа, че ти разкажа... па дай са за Банго Васил... е немож го незнаеш, знаеш за него зер! Банго значи куц, крив. Демек " кривио Васил". Он на времето ни е спасил от потоп, да се не удавиме. Качил ни е на некаква патица ли, друго ли... абе на птица и оттогава си ние е светец. И като ни спасил се едно ни е дал нов живот, начало та за това Василица е наш'та Нова година. И она като ваш'та ама ние се заключваме на 13- и до 14-ти от дома не излазиме да не бега касмето. Па след това като при вас танци, песни, свирджии, госке, ама за госкете се надаме да са арни ора та да върви годината добре." Когато събеседничката ми говори усещам в думите й силно чуство за единство. Тя ми разказва за събития, за които само е чувала и не е сигурна дали са се случили наистина, но вярва силно и въпреки времевата разлика и достоверността на събитията тя не ги чуства далечни и непознати. Спомена ми, че са и разказани от баба й и дядо й, а техните думи са закон. В циганското общество цари патриархат. Всички в семейството се вслушват в думите на най-възрастния мъж и изпълняват неговата воля. Но според Анка и най-възрастната жена има почти равните права със своя съпруг

"... даже вече често дедовците си карат спокойно старините, а баба се разправя с младите...".
"Ти знаеш ли, че целият ми живот до тук премина под пълният контрол на дядо и баба? Не вярвам, че при теб е така. При мен те колеха и бесеха, а и татко също... " споделя ми моят съученик Иисус."
Като цяло много задружни и жизнерадостни са ромите. Имат си своята история, или ако мога да разкажа доста истории за своя произход и миграции, за традициите и обичаите си, но винаги има нещо забулено в мистерия, нещо тайнствено, което е вълнувало и продължава да вълнува. Когато говорим за празници и за по-обичайните неща от всекидневния живот, респондентите ми, Иисус и Анка са доста въодушевени, само при мисълта за празник вече са готови да запеят, смеят се и са искрени в думите си, не се свенят да признаят и доста интимни неща, които аз не бих коментирала дори и с доста близки до мен хора. От разговорите ми става ясно, че ромите са хора, които обичат вниманието да биде насочено към тях, но естествено по определена тема. Докато въпросите ми бяха свързани с веселие и обичаи и двамата радушно, с приповдигнато настроение обясняваха с най-малки подробности, случващото се. Но дойде и момента, който засегнах вълнуващата ме интеграция и всичко свързано с нея и вече се усети не само разликата във възрастта на двамата, но разликите във семейната среда и образованието, а също така и в различните съдби на интервюираните.

ІV. Интеграция на ромите




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ромите в България днес. Интеграция, традиции, образование. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.