Ромите в България днес. Интеграция, традиции, образование.


Категория на документа: Други


Интеграцията на ромите е процес на приобщаването им към българското общество, като сред основните проблеми интеграцията са изолирането им в махали(гета) с ниска хигиена, безработицата, високата престъпност и ниското ниво на образованост. Според някои източници този процес започва преди Освобождението и продължава и днес. "В цяла Европа картината е идентична - около 90% от ромите живеят под прага над бедността, около 80% са необразовани, а по-малко от една трета от тях имат платена работа. Проучвания показват още, че у нас само около 45% от циганите имат здравна застраховка..." (ЯНА ЙОРДАНОВА 29.05.2012
http://www.monitor.bg/article?id=339719).
"Хигиената в кварталите, обитавани предимно от цигани, е на много ниско ниво, като обикновено липсват електричество, отходни системи и течаща вода. През лятото и есента на 2006 година в Пловдив се развива епидемия от хепатит А, като по данни на Националния медицински координационен център само до 20 септември от 886 заболели, 637 са в "Столипиново" и 92 в "Шекер махала". Според министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски причината е в ниската хигиена в гетата. Вестник Капитал описва камари боклуци, достигащи 1 м. Община Пловдив дори е принудена да поиска полиция да следи за чистотата в квартала, защото циганите предпочитат да изхвърлят битовите си отпадъци през балконите"
Епидемията е овладяна с безплатно ваксиниране на децата от гетата. Мерките пораждат недоволство сред българите тъй като за децата извън "Столипиново" ваксината не е безплатна... През септември 2006 година родителите на учениците от 3"А" клас на пловдивското училище "Христо Ботев" отказват да пуснат децата си на училище, защото там учат и 13 циганчета от квартал "Столипиново"... По данни на Районно управление на МВР - Перник 65% от кражбите в общината са извършени от роми (предимно хранителни стоки и дрехи), а при осъдените за криминални престъпления ромите са 80% и преобладават присъдите от 1 до 3 години лишаване от свобода. В редица случаи напрежението между етническите общности преминава в насилствени действия. През 2005 година в няколко случая групи цигани се организират с цел саморазправа. При сбиване в столичния квартал "Захарна фабрика" е убит българина професор Станимир Калоянов . Според Васил Гарнизов съществуват "4 възможни обяснения на черната поредица с главни герои агресивни роми: случайно натрупване на привидно близки събития; логична проява на невидими и непризнавани обществени процеси; медийно свръхпредставяне на определен вид конфликт; конспиративна схема за разтърсване на обществото с оглед политически облаги на очаквани предсрочни парламентарни избори" ("Уикипедия").
До тук предствените извадки от статии в интернет пространството представят ромите в една неблагоприятна за тях светлина. На пръв прочит могат да се направят само негативни изводи за тях, като за повечето хора,съдейки по коментарите им във виртуалното пространство се оказва, че за ромите положителните мнения са нечесто срещани. Масовото мнение е меко казано отрицателно. За масата българи ромите са паразитна форма в обществото, на която се обръща прекомерно внимание, а когато то бъде отклонено и за миг те успяват, в повечето случай да го привлекат отново към себе си с възможно най-неправилните и отклоняващи се от правилата постъпки.
За Емил Кало, председател на организацията на евреите в България "Шалом", в негово интервю на 30 юни 2005:
- основният криминогенен елемент на нашето общество е циганското малцинство. Това е статистика. Защо го казва само един политически субект? Защо, когато стана драма, както в "Захарна фабрика", медиите правят опит за неговото, в кавички, справедливо представяне?
- (...) Време е политическата класа да каже: да, ромите са криминогенна група, те крадат, убиват и изнасилват. (...) Ами програмата "От социални помощи към заетост"? Бяха изхарчени сума пари, мои и ваши. Какво стана с тази програма? Ама не с елементарния отговор: 270 000 души получиха работа. Каква работа получиха?
- Подпираха метли.
- Ето! Вие го знаете и аз го знам. (...) Откъде накъде това малцинство ще се ползва с привилегии, питам аз? И което и да е малцинство? Аз никога не съм искал привилегии за еврейската общност.

"Според някои оценки причината за неуспеха на интеграцията и в частност за гореупоменатите злоупотреби и престъпления е чувството за етническа идентичност на циганите, привързаността им към начина им на живот и едно разпространено сред тях негативно или дори расистко отношение към другите етноси. Аргументът е, че за циганина кражбата от, и даже убийството на не циганин не е грях. Някои изследователи на циганите, например Илона Томова, констатират, че до прехода около половината от тях работят в сферата на кооперираното селско стопанство. Тъй като преди 1944 г. повечето цигани не са притежавали земя, с връщането на земята на бившите собственици и премахването на кооперативните стопанства мнозинството от тях биват лишени от поминък. Томова казва по-нататък в доклада си:
"...поради ниския си образователен статус се оказват най-депремираната етническа общност в страната...Ситуацията се "нагнетява" допълнително и от изключителната, а по-скоро демонстративна загриженост на задгранични неправителствени (фондации и др.) организации [32], които - реално или привидно проявяват изключителна загриженост за безработицата, бездомността, безперспективността на българските циганите, без да я съотнасят спрямо идентичната съдба на всички останали българи. У последните зрее ропот. На всекидневно равнище формулировката му е: "С какво циганите са по-добри от всички нас, щото отново да бъдат "привилегировани", а ние - отново дискриминирани?!"

Клод Кан, директор на програмите на Европейския център за права на циганите, смята, че в цяла централна и източна Европа много бивши "интегрирани" цигански семейства "след промените през 1989 г. внезапно откриват, че отново ги изтласкват от обществото - че те първи губят работата си, че приятелите им не-цигани ги изоставят, че са маргинализирани спрямо всички общности - цигани и нецигани.
Според информация от Дойчландрадио, повторена от българските медии, историкът Волфганг Виперман е критикувал България за това, че не спазва правата на циганското малцинство. Според него, "десетилетието на Ромското включване" не се изпълнява: ромският език и култура не са защитени; циганите не за защитени от социално обедняване; те не са допускани до пазара на труда и до образование, като съзнателно им се пречи в това отношение, а защитата им от преследване и обезправяване не е гарантирана"( Интернет)
Ако до момента се е считало, че причината ромите да не могат да се интегрират е единствено в тях самите то днес пред вълнуващите се от приобщаването им към обществото се прокрадва и нова идея, или поне позабравена напоследък идея, че причината е в нас.
" Не мисля, зависи си най-вече от човека. Не отричам, че има и предразсъдъци спрямо нас, но и тези предразсъдъци за изградени на основата на определени действия през годините. Интеграцията си зависи само от отделния, човек и ако той иска тя да е успешна си се бори да разбие старите представи за хората му... но виж каква е ситуацията- комична, ако искам аз да се интегрирам трябва да търпя натиска и от циганите и от вас..." споделя ми Иисус, очевидно раздразнен.

"В началото на 80-те години на ХХ век ромската работна сила е съсредоточена в големите промишлени предприятия и системата на АПК. Основните сектори на заетост по това време са: 26,7% - промишленост, 26,6% - селско и горско стопанство, 6,3% - строителство, 5% - транспорт и съобщения, 4,9% - услуги и 3,4% - търговия.
Десет години по-късно изследване на Световната банка и Институт "Отворено общество" - София, на домакинствата в България (2007 г.) показва, че днес профилът на ромската заетост значително се различава от този на заетостта в българската и турската етнически групи от гледна точка на секторите на трудова реализация. Особено характерна за ромите е заетостта в строителството, комуналните услуги и събирането на гъби и билки.
Значим процент от ромите са заети в селското стопанство (въпреки това, този тип заетост е по-характерна за турците) и в търговията на дребно (която обаче е най-характерна за българите)."( "Ромите в България", информационне справочник, нститут "Отворено общество").
По темата за робската заетост Анка е категорична, че повечето роми имат желание да работят, но нямало къде или работодателите избягвали да ги наемат.

"Според плана за действие на новосъздадения Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, целта на този съвет е "преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот." Същият съвет планира да постигне консенсус по политиката и мерките за интегриране на ромите, без да посочва кои организации са въвлечени в обсъждането на съответните политика и мерки и без да посочи кои елементи се нуждаят от консенсус.
Държавата е приела голям брой документи касаещи интеграцията на ромите:
- "Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество" (1999);
- "Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма" (2003-2004);
- "Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства - 11.06.2004 г." ;
- "Национален план за действие за изпълнение целите на "Десетилетието на ромското включване (2005-2015)"".
В изпълнение на последния документ е похарчено:
- за откриване на кампанията, на 8 април 2005 г. правителството отпуска 29 570 лв. За образованието на ромите през 2005 г. е предвиден бюджет 1 млн. лв.
- План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. - документ с посочени точни суми за харчене и изпълнители. В този план има голям брой насочени към ромите мерки, включително 1 650 000 лв. от бюджета на Националния план за действие по заетостта за Национална програма "Ограмотяване и квалификация на роми" - Приет с РМС от 26.02.2006 г.

Според изказване от 04.07.2006 г. на министър-председателя Сергей Станишев "в продължение на дълги години и в България няма цялостна държавна политика за интеграция на ромите."
Според Йонко Грозев, адвокат от Центъра за либерални стратегии, твърденията за "привилегировано положение на циганите" са "смехотворни", тъй като България "няма активна политика за интеграция на роми."( Интернет)
Има и правителствени организации за насърчаване на заетостта сред ромите, като някои от тях са:
* Национална програма за ограмотяване и квалификация на ромите - през 2007г. програмата обхваща 2003 лица, а Националният план за действие по заетостта за 2007 г. предвижда финансиране по програмата в размер от 1 058 021 лв
* Национална програма " От социални помощи към осигуряване на заетост"
* Регионални програми за ограмотяване, професионално обучение и заетост и др.
"42-ото Народно събрание спешно трябва да преработи съществено няколко закона, за да отприщи случването на т.нар. ромска интеграция, или социално включване на ромското малцинство във всички сфери на страната.
Като висш орган на нашата демокрация, ако парламентът приеме, че прагматичността и мащабното мислене по ромския въпрос са сред основните приоритети на нашата държава, то би следвало първо да промени Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Публична тайна е, че немалка част от ромските махали в по-големите градове не са вписани в кадастралните планове на общините, тъй като част от жилищата са незаконни. Това възпрепятства общинския съвет да гласува средства за облагородяването на тези населени от хора общински територии, тъй като те са бели петна в кадастралните карти.
Бюджет за бели петна няма как да бъде отпуснат. Реално според кадастралните планове там не живеят хора и няма защо да се облагороди територията - основно да се изгради инфраструктура.(...) Българските медии имат решителна роля в процеса на ромската интеграция, защото изграждат образа на ромите, защото задават модела за мислене и действие на мнозинството спрямо всеки ром, и не на последно място - медиите повлияват поведението и риториката на силните на деня, съответно и политиките за ромската интеграция.
За жалост, българските медии в голямата си част проявяват нетърпимост, а някои дори и омраза към ромите и състоянието им. Благодарение на медиите се роди израза "ромска престъпност".
Чрез медиите се даде поле на расистката риторика. Родиха се патриотични партии, които умело разпространяват идеята сред младите българи, че за да си патриот - трябва да мразиш циганите. А ако се бориш срещу тях - може да станеш и национален герой. Разбира се, това са публични неосъзнати истини, които е трудно да се признаят или констатират в някой официален държавен доклад.

Следващото правителство трябва да усили работата си с медиите, защото единствено те могат да бъдат промоутъри на идеята за включването на ромите. Освен това, речта на омразата трябва да бъде заклеймена от силните на деня, като способ за популярност и трамплин към властта, който руши устоите на човешките ценности. Това може да се случи с публични присъди и порицания на лица, които проповядват реч на омраза към конкретна личност, социална група, гражданска организация, медия или политическа партия." (Пет решения за ромския въпрос, Огнян Исаев, 20.04.2013, http://www.webcafe.bg/id_1453954276/fpage_13/)

V.Образование
"Немаловажен е въпросът, свързан с идентичността на ромите в България. Успешно съжителство на едни съграждани с различно историческо, културно и езиковo минало може да се случи само тогава, когато тези граждани имат изградена идентичност и познават идентичността на другите си съграждани.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ромите в България днес. Интеграция, традиции, образование. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.