Ромите в България днес. Интеграция, традиции, образование.


Категория на документа: Други


За съжаление немалка част от младите роми нямат нито ромска, нито пък българска идентичност. Нито в училищата, нито пък университетите ромите имат възможност да изучават собствените си език, култура и история.
От друга страна, те не са и с българска идентичност, защото етническите българи в повечето случаи ги отхвърлят и не ги приемат за равностойни граждани, камо ли за българи. Крайният резултат е един объркан млад човек, който няма никаква идентичност, а само една българска лична карта.
Затова е нужно в училищата и в университети да се застъпи информативно изучаване на ромския език, ромската култура и ромската история, за да може ромите да изградят собствена идентичност и успешно да се впишат в обществото като носители на ценностите, историята, културата и езика на тази идентичност. Това наистина е сериозно предизвикателство, но не е невъзможно." (Пет решения за ромския въпрос, Огнян Исаев, 20.04.2013, http://www.webcafe.bg/id_1453954276/fpage_13/).
"Незадълбоченият поглед към ромите и историческите причини, които ги държат в това състояние, е налице - липсват задълбочените социални анализи и се отчита конкретният случай. В повечето случаи отсъстват различните по съдържание гледни точки.
Иронията и осмиването съпътстват голяма част от процеса на ромската интеграция. А от друга страна, голяма част от ромите живеят с чувство за изолираност от българското си гражданство, защото в публичното пространство към тях се подхожда като към чужди и ненужни - отхвърлят се. Това води до липса на осъзнаване на граждански принадлежности - задължения и права.
Разединява се обществото. Гетата се капсулират в автономни територии, където законът не работи, а човешките и гражданските права се потъпкват всекидневно. От друга страна, голяма част от обществото не желае да има досег с роми и отхвърля напълно принадлежността им към българското общество.
Немалка част от ромите поемат чувството за общата вина, като тази тежест причинява промени в поведението на интегрираните роми - води до страх, срам и отказ от произхода. По този начин тези хора потискат идентичността си в публичното пространство и живеят в постоянен стрес. И всичко това е благодарение на статуквото. Съмнявам се, че някой обикновен български граждани е ЗА това да продължи по този начин."( Пет решения за ромския въпрос, Огнян Исаев, 20.04.2013, http://www.webcafe.bg/id_1453954276/fpage_13/)

До голяма степен съм съгласна с казаното в дадената по-горе публикация. Но реших да проведа свое, ако мога така да се изразя разследване, по темата за ромското образование. За целта навестих класната си в основното училище, което се намира в непосредствена близост до циганска махала в град Дупница, С. Йорданова. Опитах се да извърша наблюдение на децата в училище, но то се оказа не дотам успешно до колкото се надявах. В училищната среда при присъствието на непознат човек децата се държат неестествено, те са притеснени, но въпреки това по време на почивките и в игрите им навън около училището се улавя момента на неподправеност в отношенията на циганчетата с останалите. В игрите участват заедно всички, но се забелязват моменти на демонстриране на доминантно поведение на ромчетата на останалите. Има известно напрежение между децата и на моменти проява на агресия. Учителката ми споделя също, че и по време на учебния процес понякога ромчетата отказват да участват наравно с останалите деца в заниманията, а и в повечето случаи приемат отправената към тях от преподавателката градивна критика само привидно, за да може темата да бъде отклонена. Реших да се върна назад във времето и да изложа спомените си от училище, в частност свързани с ромите с надеждата да мога да открия приликите и разликите и да успея поне да хвърля светлина на представеното дотук.

В: Здравейте, госпожо! Радвам се да Ви видя и благодаря, че се отзовахте.
О: Здравей! И аз се радвам, че се срещаме отново.
( Ще спестя задушевните моменти от разговора колко и липсваме и как е протекъл животът ми до момента. Ще преминем на съществената част по темата.)
В: Госпожо Йорданова, в момента имате ли роми във водения от Вас клас?
Да, има. Като се има предвид разположението на училището в близост до ромска махала, винаги е имало.
Как се отнасят останалите деца с тях?
Ами... добре. Приемливо и колегиално бих казала. но не мога да отрека, че са и доста объркани спрямо това как е редно да се отнасят кум тях. Все пак всяко едно дете има представа за ромите изградена в семейна среда и в повечето случай тя надделява. Някои деца имат негативно отношение към ромите, но в училище ,знаеш ,се стремим да изкореним, ако мога така да се изразя расизма и от двете страни. Други пък, по мои наблюдения не се впечатляват особено от присъствието на роми, дори мога да кажа че и не ги забелязват до някаква степен, ако няма определено действие на ромчетата, което да привлече вниманието им. Но в едно съм сигурна - няма пълно единство. Въпреки, че играят и учат заедно има разделение, има дистанция, което за мен вече не е нещо обичайно, но ми е винаги било интересно, това, че те са деца, че не познават етносите си добре, но и не проявяват интерес и любопитство едни към други. Общо взето сега, като се замисля май и аз започнах да се интересувам по-задълбочено от ромите едва, когато започнах да следвам.
Имали конфликти между децата и по-точно такива на етническа основа?
Изключително рядко. Не казвам, че няма, но в училище, в класната стая, в двора където има учителски надзор за рядкост.
Имат ли желание ромите да се образоват, според вас?
Да имат, поне в началото. После не мога да си обясня какво става, но идва момент когато въпреки полаганите усилия да не изостават с материала ,те изостават и повярвай ми вече не знам на какво се дължи това. Изведнъж желанието за образование остава само на думи, но не и на действия. А са будни деца, могат, но в повечето случаи не искат.
Как мислите? Бихте ли одобрили в училищата да се изучават предмети свързани с ромската история и култура?
Да! След като на територията на страната ни има различни етносни групи трябва да знаем за културата, традициите и идентичното свързано с тях. Често си мисля, че в това се крие решението на повечето проблеми. Но често и придобивам все нови впечатления, че ако трябва да бъда честна сега като ми задаваш тези въпроси ме караш да се замислям, за кои ли път, доста сериозно, защото аз искам ромите да се интегрират... и много пъти съм се питала защо не става все още. И знаеш ли, клоня към мисълта, че има нещо скрито по въпроса, може би в темперамента им, в махалите, в семействата, което остава там и те не допускат то да излезе наяве. А има и непреклонни роми със закостенели и стари разбирания на расистка основа, това също оказва негативно влияние на процеса на интеграцията.
Разговорът ни не трая достатъчно дълго колкото ми се искаше, заради неотложните ангажименти на учителаката. Но успях да разбера следното - тя е личност, която всеки ден по един или друг начин се сблъсква с опитите за интеграция, иска тя да стане реалност, мечтае за единно общество, но има нещо което пречи, и то е не само в ромите. Но едно ми стана пределно ясно - няма фрапиращи промени в общуването на децата в основните училища и извън тях. Все още учителите се стараят да помагат на ромчетата да не изостават с материята, и все още не срещат отклик от страна на децата с ромски произход към опитите за оказване на помощ.
" Ако образованието е ключа към интегриране, защо те само казват, че искат да се образоват, а не го правят. Те само се оплакват, а живеят по добре от нас, не ме питай нищо за циганите, ядосвам се. Само песни танци, не работят, крадат, неграмотни са, а всеки за тях мисли. Защо не се замислят за хората, които се скапват от работа за смешни пари. Да подпомагаме нуждаещите се, те да ни грабат и законно и незаконно ние да ги подпомагаме, абсурд!", заявява ми разгорещено майка на един от учениците. Нейните думи пък бях в противовес на думите на Гери, майка на момиченце 3-ти клас: "За да има интегриране трябва да се работи с децата. Те са бъдещето."
"Моите деца искат да учат и учат. Ние с баща им може да сме прости, ама па работиме, та да ги изучиме. И при нас като при вас - до човек си е. Ама па нема да траем да ми тормозат децата, а иначе казали му "циганин", убидили го па и нащте убиждат ваште" -Анка.
Напълно противоположни мнения, ни има и трети вариант, според Иисус и Анка всичко зависи от желанието на отделния индивид.

Изводи
Наистина много обширна тема е Интеграцията на ромите. Много различни мнения и колкото повече човек научава, толкова по-объркан става.
Аз тръгнах от нищото. От прочетените материали, цитирах в курсовата си работа само тези, които според мен акцентират по по-общото достъпен начин за по-голяма част от населението. Срещнах началната си учителка и съученика си от ромски произход Иисус, запознах се с Анка. Упях да науча нови и интересни неща за ромските традиции и обичаи и се опитах да оправдая мнението си, че за да се интегрират успешно рoмите трябва да се образоват и да се прояви необходимото желание и търпение от двете стани. Но вече съм съгласна с Иисус, че това си зависи от отделните хора и, че каквото и да се прави и то населението и от държавата, винаги присъстват предразсъдъци, нетърпение, или с течение на времето се отказваме и губим желание и интерес по този процес, които освен привърженици има и доста противници, а някои хора просто се въздържат от мнение и не проявяват интерес. Но не са и малко успелите роми, доказващи казаното, от Иисус, че имали желание, човек успява, макар трудностите, които трябва да изтърпи. Относно поведението на ромите - престъпленията, безработицата, измамите и др. Не мога да ги оправдая. Анка и Иисус са изключение от общата картина, но е потресаващо малко дете, ромче, без да си го попитал нещо дете предупреди да не отиваш по време на избори в махалата, защото може да те убият. И ако до сега си бил "ЗА" интеграцията им, за справянето с проблемите им, за това да се чуе и техният глас... след тези думи вече не си на същото мнение. Цялата тази тайнственост не е ли опасна за обществото като цяло. След като не можем да разберем какво наистина се случва в гетата, как да продължим да бъдем открити и равнодушни. И за финал какво ми остана? Пак въпроси без отговор и любопитство, които е редно да продължат да ни занимават докато не съумеем да отговорим поне на въпроса " Защо?".

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ромите в България днес. Интеграция, традиции, образование. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.