Счетоводен подход при използванто на пределни величини и решаването на оптимизационни задачи


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
РЦДО - ХАСКОВО

КУРСОВА РАБОТА
по дисциплината
Специализиран курс по управленско счетоводство
на тема
Счетоводен подход при използванто на пределни величини и решаването на оптимизационни задачи

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:

ПРОФ. БОЙЧИНКА ЙОНКОВА

Хасково, 2013
Счетоводен подход при използванто на пределни величини и решаването на оптимизационни задачи
Ограничаването на счетоводния анализ до изследването на опростената зависимост на пълните разходи от обема обуславя равенството между средния променлив разход и пределния разход, т.е. линейния тип функция, при която предлният разход е равен на променливия разход за единица. Ако обаче в процеса на вътрешно фирмения анализ функцията на пълните разходи се усложни, се променят и моделите за разходите. При прилагане на базисни икономически зависимости са извдени конкретни типове решения за максимизиране на печалбата и приходите и минимизиране на разходите.
I. Пределни величини при вътрешнофирмен анализ
Пълните разходи представляват сумата от постоянните и променливите разходи. Равенството TC = FC + VC = a + bq изразява линейната функция на пълните разходи на равнище предприятие за краткосрочен период. Приема се, че линейната функция във вътрешнофирмения анализ приблизително точно изразява зависимостта на разходите от обема на дейността. Същевременно за да бъде възприета линейната функция за представяне на зависимостта на разходите от обема на дейността, трябва да са налице редица условия. ограничаването на счетоводния анализ до изследването на опростена зависимост на пълните разходи от обема обуславя равенството между средния променлив разход b и пределния раззход сm, т.е. за линейния тип функция пределният разход с е равен на променливия разход за единица. При усложняване обаче на функцията на пълните разходи в процеса на вътрешнофирмения анализ се променят и моделите за двата вида разходи. Пределният разход изразява границата на отношението на нарастването на пълните разходи спрямо нарастването на обема. Когато нарастването на обема клони към нула, границата на това отношение е равна на първата производна на функцията на пълните разходи. Следователно пределният разход се определя математически чрез диференцирането на функцията на пъните разходи спрямо обема. Пределният разход е сm = dTC(q)/dq.
Пример:
Функцията на пълните разходи по производството на продукт X в предприятие е:
TC = 5 000 + 10q + 2q2
При q = 48 единици
средният разход е са = TC/q = 5 000/48 + 10 + 2 . 482/48 = 210,17 лв.;
пределният разход е сm = dTC(q)/dq = 10 + 4 . 48 = 202 лв.
При q = 49 единици
средният разход е са = TC/q = 5 000/49 + 10 + 2 . 492/49 = 210,04 лв.;
пределният разход е сm = dTC(q)/dq = 10 + 4 . 49 = 206 лв.
При q = 50 единици
средният разход е са = TC/q = 5 000/50 + 10 + 2 . 502/50 = 210 лв.;

пределният разход е сm = dTC(q)/dq = 10 + 4 . 50 = 210 лв.

При q = 51 единици

средният разход е са = TC/q = 5 000/51+ 10 + 2 . 512/51 = 210,04 лв.;
пределният разход е сm = dTC(q)/dq = 10 + 4 . 51 = 214 лв.

При q = 52 единици
средният разход е са = TC/q = 5 000/52 + 10 + 2 . 522/52 = 210,15 лв.;
пределният разход е сm = dTC(q)/dq = 10 + 4 . 52 = 218 лв.
Даннитe от разгледания пример са систематизирани в талица 1.

Таблица 1
q


48
210.17
202.00
49
210.04



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Счетоводен подход при използванто на пределни величини и решаването на оптимизационни задачи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.