Секторен анализ на Югозападен регион


Категория на документа: Други



ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
Център за дистанционно обучение

Велико Търново

КУРСОВА РАБОТА

ПО

Дисциплина:Регионална икономика

Преподавател: Проф. д-р Иван Марков

Тема:

Секторен анализ на регион-Югозападен регион

Разработила: Емилия Ценкова Йорданова
Факултетен No: 0670533
Специалност: Стопанско управление

Съдържание:

* Увод-географско положение,граници и големина
* Социално-икономически профил
* Използвана литература

I. Географско положение, граници и големина

Град София и Софийската област заемат Югозападните части на България и обхващат 18.3% от нейната територия. Територията на региона е 20330 кв.км. Населението - 2131233 души. Средната гъстота - 105,6 д/кв.км.

Западната граница на региона минава по билата на планините Славянка, Беласица, Малашевска, Влахина и др. Северната граница е добре очертана по старопланинското било и северните части на Ботевградската котловина. Източната граница е маркирана от източните части на Златишко-Пирдопското поле, Копривщенската котловина, Ихтиманска Средна гора, Ихтиманското и Костенецкото поле, Рила, Пирин и Родопския дял Дъбраш. Южната върви по границите на републиката.

Най-важната особеност на географското положение на Югозападния регион е, че в него се пресичат пътищата, характеризиращи изключително изгодното географско положение на България на Балканския полуостров. В рамките на Софийска област, обаче, те са строго предопределени от структурата на релефа. Релефът играе решаваща роля и при формирането на главните трънспортно-икономически "врати" на областта - Петроханската седловина, Искърския пролом, Ботевградската седловина, Западните Задбалкански котловини, пролома Момина клисура, долините на Места , Струма и Струмешница. Същевременно по-голяма част от границите на Софийска област са заети от високи планини, което в значителна степен затруднява връзките със съседните държави и региони.

През региона минават най-важните пътища на България и Балканския полуостров, свързващи страната с Атина, Скопие, Тирана и Белград и чрез други магистрали със Западна Европа.

Степента на урбанизацията в ЮЗР по данни за 2010 г. е 83,1% - най-висока за страната. Градските центрове на територията на района са 48. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете София, Перник и Благоевград следва да се стремим да се развиват и териториите на градовете Кюстендил, Дупница, Петрич. Като градове центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии следва да се стимулират градовете: Ботевград, Етрополе, Пирдоп, Ихтиман, Самоков, Костинброд, Елин Пелин, Своге, Радомир, Разлог, Гоце Делчев, Сандански. Въпреки настъпилата икономическа криза, през периода 2009-2011 г. Югозападен район запазва първото си място по базови социално-икономически показатели сред районите от ниво 2 в страната. Това се дължи главно на силната концентрацията на ресурси - финансови, материални и човешки - в района на столицата. По степен на икономическо развитие районът се доближава до средното ниво на европейските райони.

Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в Югозападен район през 2011 г. e 56,8%.

Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в Югозападния район през 2011 г. възлиза на 52,6%, като посочената стойност е по-висока в сравнение със средната за страната (45,6%). Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР през 2011 г. е по-нисък спрямо средното ниво за страната - 7,3%, но през годините след 2009 г. бележи негативна тенденция на нарастване, характерна за цялата страна.

Табл.1. Коефициент на заетост и коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години в Югозападен район за периода 2009-2011 г. (в %)

Източник: Национален статистически институт

Югозападен район
56,5
4,1



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Секторен анализ на Югозападен регион 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.