Селекция на пакет от акции чрез оптимизация


Категория на документа: Други


39. Същността на селекцията се състои в подбиране на онези акции, от множеството предлагани на пазара, които притежават качества и характеристики способстващи за портфейлирането им. Селикция на пакет от акции чрез оптимизация. Mean-variance оптимизирането е разработено от Марковиц. Тя е мощен инструментариум за разпределяне на богатството сред множество инвестиционни рискови алтернативи, като едновременно се отчитат рисковите предпочитания на инвеститора, очакванията за доходността и риска, и се постига диверсификация на риска на портфейла. Въз основа на данните получени от анализа се конструират т.н. ефективни портфейли. При единия вариант се търси портфейла с определена доходност при минимален риск, недостатъкът на модела е, че е възможно да се зададе норма на възвръщаемост, която да е недостижима чрез портфейлиране. При друг вариант се търси максимум доходност при определен риск, недостатъкът на модела е, че инвеститорът би трябвало да има точно определено ниво на риск, което може да поеме. Следователно той инвестира в един от множеството ефективни портфейли, които отговарят на неговите рискови предпочитания. Основните предимства на mean-variance оптимизацията са гъвкавост, приспособимост и точност. Недостатъците му са, че при неточни начални данни, а те винаги са неточни и изкривени, води до неточни резултати. Тези модели се прилагат по скоро като ориентир за решенията на мениджърите, без да се придържат към резултата. Поради своята специфика моделът на Марковиц остава теоретическа основа за създаване на практически модели за селекция на акции. Конно и Ямазаки създават модел, който е базиран не на дисперсията или стандартното отклонение, а на средното линейно отклонение. Най-голямото предимство е, че е приложим както с прогнозни, така и с исторически данни за възвръщаемостта на активите. Опростеният модел на Мао използва следния критерий - максимизиране на отношението очаквана свръх-доходност/коефициент бета.
Селекция на пакет от акции чрез класиране, е разработен с цел да се отстранят недостатъците и трудностете на оптимизацията, като същевременно се гарантира същото качество на пакета. Класическият метод представя най-добре логиката на класирането. Прецизността на входящите данни е от изключителна важност, тъй като малките промени оказват голямо влияние върху оптималните тегла на акциите. Моделът на Елтън и Грубер приема даден показател като критерий за подбор на акции. Акциите се подреждат по низходящ ред според критерия. Определя се гранична величина на този критерий - всички акции, които имат показател по-висок от граничната стойност се включват в пакета. Етапите в приложението на модела са:
- определяне на списъка от акции, кандидатстващи за участие в портфейла
- определяне на портфейлните характеристики на всяка една акция
- класиране на акциите според критерия пазарна премия за единица риск
- калкулиране на граничната доходност
- изчисляване на оптималните тегла на акциите, които ще бъдат включени в портфейла
Селекция на пакет от акции чрез съпоставяне, е метод чрез който портфейла се конструира така, че да прилича на друг портфейл, който служи за еталон. Този метод се налага от практиката, заради самите поръчители, които поставят
изискванията си като сравняват с някъкъв портфейл еталон. Индексирането е предисторията на оптимизацията чрез съпоставяне. То представлява имитация на избран пазарен индекс, идеята е че индексът е портфейл, който лежи на ефективният фронт.
Индексирането служи за база за развитие на една доста популярна и противоречива техника за селекция на акции - съпоставителна доходност. Съпоставянето е производен модел на факторните модели. Идеята е да се следи разликата между доходността на управлявания модел и доходността на еталонния портфейл. Сравнителна доходност ще се получи, само ако управляваният портфейл има отклонения в относителните тегла на активите. Тези отклонения обаче следва да са положителни за активите, които са с по-висока възвръщаемост и отрицателни за активите с ниска доходност. Ако отклоненията са по-малки, то и сравнителната доходност ще бъде по-малка. Реализирането на допълнителна доходност води до поемането на допълнителен риск - съпоставителния риск. Връзката между съпоставителната доходност и съпоставителния риск е нелинейна. Необходимо е ново оптимизиране на връзката съпоставителен риск/съпоставителна доходност. Обикновенното съпоставяне не отчита склонността на инвеститора към риск. Затова Шоу разработва модел в който включва непоносимостта на инвеститора към риск. При съпоставянето трябва да се включат и трансакционните разходи, те имат голямо значение при избора на стратегия за поддържане на портфейла. Не винаги инвеститорите имат ясна представа за еталон, понякога се получава двойнственост. Така се стига до многоеталонно съпоставяне. Разликата тук се състои в това, че за
еталон се избират два портфейла, например пазарният индекс и портфейла на конкурентите.
През 1992г Ричард Ролл прави унищожителна критика на съпоставянето. Според неговият анализ отклоненията които трябва да се направят от еталонния портфейл, не зависят от относителните тегла, а от съотношението м/у желаната допълнителна доходност и разликата във възвръщаемостта на двата портфейла. Също и съпоставителният риск на портфейла не зависи от риска на еталонния портфейл. Ролл доказва, че включването на бета-анализа също не допринася за усъвършенстване на селектирания чрез съпоставяне портфейл, те са с по-висок систематичен риск спрямо еталона. Независимо от критичния анализ, селекцията чрез съпоставяне продължава да е масово използван метод за изграждане на пакет от акции.
Недоверието към mean-variance оптимизацията налага да се разработват нови алтернативни подходи за селекция на акции. Сценарийната оптимизация е базирана на доходността. Подходът има много добра теоретична база, разглежда се цялото разпределение на резултатите, дава възможност историческите доходности да се съчетаят със субективните очаквания на портфейлните мениджъри. Тя позволява да се използват широк набор от възможни сценарии, включително реализиране на стресови събития. Сценарийната оптимизация е естествен подход за решаване на оптимизационни задачи в условията на несигурност, при които несигурността се представя във вид на дискретни сценарии.
Аналитично йерархично програмиране е модел, който позволява да се отчете преценката, опитът и знанието на портфейлните мениджъри за важността на факторите, тяхната взаимовръзка, да оформят приоритетите и да изберат най-добрите инвестиционни алтернативи. Моделът разбива сложните многокритерийни проблеми в йерархична структура. На върха е целта на проблема, който трябва да се реши, а елементите които засягат решението, се наричат критерии. На по-долно ниво към всеки един критерий могат да съществуват подкритерии. На най-ниско ниво се намират алтернативите, които са обект на избор. Успехът на модела се гради в/у уменията, опита и правилната преценка на портфейлния мениджър. Моделът не гарантира оптимално решение, а просто отразява преценката на вземащия решение портфейлен мениджър.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Селекция на пакет от акции чрез оптимизация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.