Семейство - понятие, структура, социални функции


Категория на документа: Други


* създаване и подържане на материалните условия на семейния живот;

* потребност от любов и грижа (опека), свързани с майчинството;

* потребност от психологическа и физическа близост;

* потребност от общуване между членовете на семейството.

Такова деление ясно обозначава основните сфери на семейното влияние: бит, деца, интимност, и семейно общуване.

У. Харли казва,33че когато мъжът и жената встъпят в брак, те изпитват големи надежди и се отдават изцяло на удовлетворяване на много и дълбоко лични потребности един от друг. Всеки се съгласява да се откаже от нещо любимо, любими други хора, давайки на партньора изключителното право да удовлетворява негови дълбоко лични потребности. Съществуват някои основни потребности, които болшинството от хората пренебрегват заради съпружеския живот, но повечето от тях съумяват да удовлетворят тези особени потребности в брака. За успешния съвместен живот на съпрузите е важно да се формира способността или готовността за брак, което от своя страна е тясно свързано с понятието зрялост на личността и обща подготвеност за живота.

2. Социализацията на членовете на семейството чрез общуването.

Развитието на съвременното общество е белязано от дълбоки промени, настъпващи както в самата социална структура, така и в характера на социалните отношения. Човекът е обект и субект на социални отношения. Той съзнателно твори и усвоява социален опит, чрез своя вътрешен свят и външните си действия. Личността е открита система, отворена за външната адаптация и свят, която постоянно приема, преработва, предава социална информация, като благодарение на това се постига социална адаптация и съзнателна регулация на поведението, благоприятства за приобщаване на човека към съществуващите условия на живот, за формиране и усъвършенстване на личността му. В и чрез социализацията се постига до голяма степен социално развитие на детето, което се превръща от индивид в член на обществото.

"Да бъдеш значи да общуваш", това е една от основните характеристики на човека- неговата социална същност. Тя определя неговият начин на живот, а общуването е непосредствения практически израз на обществените отношения. То е реалност на човешките взаимоотношения, форма на човешка активност и начин на изграждане на лични отношения.

Най - напред семейството се явява като естествена група от индивиди, обединени от двойно биологично отношение- възпроизводителната функция, създаваща съставните елементи на групата, доколкото, разбира се родителите поемат грижата за тях. Човешкият вид се характеризира с особено развитие на социалните отношения, почиващи на изключителните способности за психична комуникация и на една парадоксална организация на инстинктите, които при нея са безкрайно податливи на конверсия и инверсия и чието действие може да бъде представено поотделно само в отделни случаи. По този начин стават възможни различни безкрайно разнообразни видове адаптивно поведение. Въпреки че зависят от способността си да бъдат предавани, тяхното запазване и развитие са преди всичко колективно дело и съставляват културата, а тя въвежда ново измерение в социалната действителност и в психичния живот. Това измерение създава спецификата на семейството при човека, както впрочем и на всички социлни явления при човека.34

Здравият разум подсказва, че психологията е от огромна полза за обществото като цяло, а функционирането на обществото зависи от начина по който хората се държат и взаимодействат.

По самата си природа ние сме "социални животни", но някои човешки отношения са твърде озадачаващи. Например хората не осъзнават, че в брака неизбежно възникват конфликти или че родителите и децата са обикновено свързани помежду си за цял живот. Друга причина за разкъсването на взаимовръзките е липсата на социални умения, необходими за поддържането и управлението на всяка от тях.35

Връзката на общуването е "тъканта" на човешкото всекидневие, с проблемите, които всеки човек е принуден да решава в многообразните житейски ситуации. Всичко с което човек се сблъсква в своя житейски път, е свързано с общуването и се проектира с него. Първо, защото в общуването възникват много от въпросите, които животът поставя за решаване пред личността. Създаването на семейство, разпадането на старо приятелство, влошаване на колегиалните отношения или приятелски конфликти- всички тези проблемни ситуации изискват специални усилия, въпреки, че с течение на времето се формират "автоматизирани" образци на поведение.36

Второ, защото именно в общуването човек намира източник на социална подкрепа, без която едвали е способен да се справи с всички тези перипетии на всекидневието. Именно социалната подкрепа, която осигурява на личността- била тя във вид на съчувствие, съвет или практическа помощ е дълбокота причина за високия ценностен статус на междуличностните отношения, за позитивния им емоционален заряд. И обратното- преставайки да осигурява социална подкрепа, едно отношение до голяма степен се обезмисля, а неговото поддържание става проблематично.

Общуването се определя едновременно и като източник, и като механизъм за решаване на всекидневните социални проблеми на човека, и съответства с тяхната динамика. Затова то е процес, който протича при определени социално- културни условия, ограничен е от структурните и функционалните особености на дадената социална система. Типичните форми на човешките отношения, типичните проблеми, които възникват в тях, типичните методи за разрешаването на тези проблеми- това са специфични характеристики на тази социална система. Особеностите на семейството, здравината на роднинските отношения, емоционалния заряд на приятелството, обхватът на служебните отношения всички тези измерения на междуличностните връзки в крайна сметка зависят от икономическото, политическото, културното и нравственото развитие на обществото. Но също дават възможност за проява на индивидуални способности за предвиждане и решаване на възникващите в тях проблеми и ситуации.

Наблюдения и изследвания показват, че всеки човек разполага с набор от взаимовръзки, какъвто си е заслужил. Това ни кара да се замислим доколко сме активни в изграждането и поддържането на отношения с другите хора. Оттук си задаваме въпроса- какви умения, какви нагласи са необходими на съвременната личност, за да може добре да направлява общуването. Тези умения не са вродени, нито се предават автоматично. Уменията да се създават, поддържат, а и да се прекратяват човешките отношения са предмет на сложно и продължително развитие и социализация на личността.

Тривиална, но и често горчива житейска истина е, че човек оценява това, което има едва когато го загуби. Казаното важи изцяло за мястото на междуличностните отношения в ценностната система на личността. Не сме свикнали да ценим отношенията си с другите хора като житейска ценност, да ги "щадим", да предвиждаме всички тежки последици от тяхното разрушаване. Едва когато възникнат напреженията, или още по- лошо необратимото разпадане на междуличностните отношения, разбираме какво значение са имали за нас. Ние не преценяваме нашите партньори и поведението им обективно. Вместо това възприемаме различните хора въз основа на нашите преживявания, дълбочината на емоционалните връзки и очакванията, които имаме към определен човек. Недоразуменията са резултат от субективността, с която възприемаме хората. Но е трудно да се разбере кое точно е недоразумението, дори когато ние сме тези, които са засегнати от него.

Междуличностните отношения влияят върху всички останали дейности на хората. Ефективното общуване и пълноценните, изпълнени с емоционално и нравствено съдържание взаимоотношения- придават смисъл на човешкото съществуване. Те оставят своя отпечатък върху спомените и чувствата на другите хора. В много случаи те се характеризират с "привързаност" или "обвързаност" - това означава, че другият човек ни липсва, когато не е до нас, и че разпадането на отношението ни причинява мъка и страдания. Не е необходимо обаче, те да се съпровождат от положителни чувства и емоции. Затова човешките отношения е необходимо да се разглеждат като социални взаимодействия за даден период от време заедно с очакването, че те ще продължат поне известно време в бъдещето.

Междуличностното възприемане и оценяване е силно свързано със здравето и щастието на човека. Положителното възприемане и оценка е едно от най- приятните житейски събития, а отрицателното оценяване и загубата на дадено взаимоотношение- едно от най- лошите и мъчителни събития. Хората които живеят в добро и подкрепящо семейство, са по- щастливи, имат по- добро телесно и душевно здраве, живеят по- дълго.

Разбира се, човешките отношения могат да бъдат и източник на стрес, тъй като в тях (особено в семейството) често съществуват и конфликти, а не само удовлетвореност. Все пак в повечето случаи цялостният ефект е положителен.

Ценностите и целта, които ръководят поведението на човека в много случаи са социално заучени и типовете поведение, които той започва да приема като начини на задоволяване на потребностите и постигане на целите, до голяма степен са оформени от социализацията. Начинът, по който човек организира концептуалния си опит и разбира своя свят, както и символите на езика, които използва, за да представя идеите си и да общува с другите, са му преподадени чрез социализацията.

Общуването като обмен на информация и поведение се осъществява и в процеса на контакта между учители и ученици, родители и деца в най- различни форми. При общуването се възприемат и оценяват психическите особености и степента на възпитаност на личността. Успешното протичане на този сложен процес зависи от компонентите на речта с всички нейни особености- интоноция, яснота, експресивност, движения мимики; т.е. взаимното уважение, внимание и зачитане на чуждото мнение в хода на общуването; нравствените аспекти и т.н. Отрицателен момент при общуването се появява тогава, когато с помоща на речта се прикриват истинските мисли и намерения с цел да се заблуди партьорът.

Ако проследим речта на децата в най- ранна възраст, ще видим, че има богато емоционално съдържание и облик. Във възрастта на подрастващите (10-13 години) волевите действия в поведението се отразяват и върху речта, която става напориста и волева. В по- горна възраст интелекта се развива, децата внимателно се вглеждат в себе си, започват да преценяват речта си, оформят я смислово, излагат мислите си по- системно.

Чрез поведението не само се изразяват характерови черти, но се и оформят такива. Поведението, начина на живот, при който се изразяват психичните особености, способства за формиране на качества на характера. Поведението е форма, чрез която могат да се коригират нежелани черти в характера. Това е възпитателен процес.

В поведението се проявяват групи характерови черти, едни от които са по- ярки, например деловитостта и грубостта, гордостта и скромността. Особено трудно се вниква в поведение, чиито черти на характера съдържат отрицателна насоченост. Често тези черти са обвити с лицемерни фрази и лъжливо поведение, затова диагностичната функция трябва да се основава на многократното повторение на определена ситуация, за да се направи обоснован извод за детето и характера му.

Чрез общуването като израз на поведение се влияе и върху процеса на социализация на подрастващите, налице е ускоряване на този процес, ако се използват целесъобразно възможностите на възпитанието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Семейство - понятие, структура, социални функции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.