Що е естетика?


Категория на документа: Други


 "ЩО Е ЕСТЕТИКА?"

Анализ на "Реч за естетиката" на Пол Валери

Интересна е линията, която Пол Валери следва при защита на възгледите си по отношение на науката Естетика. Трябва да отбележим, че той си служи с доста сложна терминология и трудно разбираеми фрази, с които се търси връзката между философия, метафизика и диалектика. Още с встъпителните думи от своята реч, произнесена на Втория международен конгрес по естетика и изкуствознание, проведен в Париж през 1937 г.,Пол Валери сравнява своето слово с овертюра на опера, а себе си - с любител. По този начин той се съпоставя по място и значимост с най-известните представители на Естатиката от цял свят. На фона на тяхното присъствие на конгреса той приема ролята на "простодушен питащ". Пол Валери се дистанцира от "тънкостите и фината структура" на техните знания. Обръщайки се към представителите на Комитета по Естетика в рамките на Втория конгрес, той признава очарованието и смайващия ефект на самото наименование на тази наука. В съзнанието на Валери Естетиката събужда идеята за "Наука за Красивото", от която човек се научава какво да обича и какво да мрази... От друга страна той я оценява като "Наука за усещанията", която помага на човек да разбере как и защо дадено нещо се нарича "красиво" и какво ни дава познанието за усещането на тази красота.

Като върви по логиката на Разсъждението, питайки, той се старае да излезе от "ограждението", в което различните умове са поставили Естетиката. Опитвайки се да анализира тази съвкупност, наречена естетика, Валери стига до някои изводи, като например, че "Това, което е сигурно и мъдро, не винаги е най-подходящо , нито пък най-ясно". Той прибягва до множество техники, където "спонтанният замах стои редом със златното сечение". И като изхожда от факта, че "златното сечение", е термин, въведен още от Леонардо да Винчи и се възприема като символ на красота и хармония, авторът на знаменитата реч, произнесена на Втория конгрес по естетика, прозира здравата връзка между Изкуството и Доброто. В основата на всички изследвания той предполага, че стои "философското любопитство" и желанието на философа "да обхване и преобразува систематично онова, което произвежда умът му". Нещо повече, авторът смята, че философът се е натъкнал на въпроси, които не се поместват нито в сферата на "чистата интелигентност" нито в "чистата сетивност". Сред въпросите от различни модуси се долавя необходимостта от създаване на "една добра система на света".

Когато разсъждава за Естетиката, Пол Валери констатира, че в "началото и за доста дълго време" тя се е развивала абстрактно. И съобразно проблемите, с които се е занимавала е възприемана като своеобразен род удоволствие. А феноменът удоволствие, според авторът, е бил защитаван чрез аргументите на целта, без да се търсят "тънките" връзки и взаимното съотнасяне между удоволствието и болката. Но въпросът е за кое удоволствие става въпрос. Защото в действителност диапазонът на усещането на удоволствие е твърде широк. Затова авторът спира вниманието си върху точката, обектът, който го е предизвиквикал и говори за "удоволствие, което възбужда, предизвиква интелигентността и я кара да заобича своето поражение." Пол Валери гледа на удоволствието в случая като на "активност без даден предел", намира връзката между усещането, схващането, искането и правенето..., търси съюз между форма, материя, мисъл, действие и страст. Той смята, че "духът, който гледа към една възвишена степен, където се надява да установи своето превъзходство, придава вид на света".
Може би точно това е най-здравата и надеждна логична връзка в хода на сложната плетеница от мисли и догадки. Духът, който е източник, същност и изява на живота и неговото превъзходство над света! Духът - той е водещият. В този аспект естетичното като духовна категория е своеобразен ключ в търсене на верния отговор. Пол Валери вярва, че философът е загрижен да намери точното място на постижимата за човешкия ум функция на удоволствието. Но когато преследва "тази вълшебна плячка", търсейки универсалния смисъл и функция на удоволствието, "Диалектиката я притиска, прогонва и натиква в гората на Чистите Понятия".
Трудно се следва подобна мисловна плетеница и още по-трудно се открива изначалната мисловна нишка. Но залутан в дебрите на словото Пол Валери иска да ни покаже колко непосилно и почти невъзможно е в "гората на Чистите Понятия" да открием същността на такава сложна дисциплина като Естетиката. В тази "гора" се открива "идеята за Красивото". Защото, още в самото начало на речта си, той нарече Естетиката Наука за красивото. Както ще разберем от думите му по-нататък "в омагьосаната гора на Езика, поетите отиват нарочно, за да се изгубят и да се опиянят от объркването..." Прилагането на диалектически анализ към проблеми, които не се затварят в строго определена област не биха могли и да се изразят с точни термини. Но така или иначе, откриването на Идеята за Красивото е било събитие от изключителна важност за хората. Ако проследим историята на западното изкуство ще видим, че в продължение на повече от двадесет века, то ни предлага първокласни образци и произведения, създадени, за да доставят удоволствие от завладяваща красота. Естетиката на метафизиците обаче изисква "Красивото да се отдели от красивите неша". Да не забравяме, че удоволствието съществува само в определен миг. То е строго индивидуално и ни е невъзможно да го обясним, да разсъждаваме върху него. Макар и да знаем какво го е предизвикало, ние свързваме това чувство с атрибута на неопределеност. Истински красивото в този момент се е отделило от красивите неща, същността на красотата е предизвикала удоволствието. Но удоволствието се изпитва вследствие на съвкупносст от факти. Всеки индивид се наслаждава както само той може и от това, от което може. Сетивните способности са безкрайни и строго индивидуални.
Да вземем например драматургията. При нея най-удовлетворяващи са солидността и плътността на драматичното действие. Но великият Шекспир пренебрегва това иизискване. Според Пол Валери Шекспир е невероятно свободен в театъра. Но в същото време той съчинява сонети по всички правила на изкуството. Авторът незнае на какво Шекспир е държал повече - на изучаваните поеми или на трагедиите и комедиите, които е променял на самата сцена, при това без значение от интелекта и културата на публиката? С други думи Правилото от Древността може да бъде изоставено или променено. И то не рядко - именно, за да се постигне по-силен ефект на едно произведение. Анализът и изследванията показват, че промяната в струтурата и формата на даденото произведение увеличават задоволството от първоначалния контакт с него. Тогава неизбежно възниква въпросът - кое е по-правилно? Дали да се върви след традицията на всяка цена или да се проявява мобилност в търсене на завладяващото?
Пол Валери продължава с отклонението в разсъждениеята си, за да докаже именно необходимостта от адаптивност на автора. Той привежда пример с архитектурни паметници, които "се дължат единствено на желанието да се издигне впечатляващ декор." И това не рядко кара конструкторите да жертват качеството. Същото е и в театъра, където публиката смесва по-тясното изкуство на декора и осветлението с истинското изкуство. Безспорно това е усетил още Шекспир и навярно затова си е позволявал свободата в своето театрално изкуство, извършвайки промени на самата сцена, в стремежа си да достави по-голямо удоволствие на публиката. В този случай кой управлява вкусовете - дали самата естетика или нейният блян? Истината е, че изкуството струва повече от своя блян. Но именно поради различните вкусове и разнородните естетически тенденции лесно се е разбърквал редът на древните и модерните и се е стигнало до там Расин да се разглежда като появил в изкуството един век преди Виктор Юго. Естетиката изглежда на Пол Валери като изображение, което не познава себе си. Той смята, че целият свят, който си формираме, отговаря на една единствена точка и ни затваря. Защото изкуството създава закони, върху които могат да се изградят множество конвенции, пораждащи детайлни решения, които едно произведение събира и координира. Но ограничението води до изобретения почти толкова, колкото може да се постигне чрез свръхсвобода.
Като се стреми максимално да приближи слушателя и читателя до разбирането си за Естетиката, Пол Валери се позовава на разума. Той твърди, че "разумът е бог, в който вярваме и който бди, но много по-често спи в някоя пещера на нашия дух". В същото време разумът ни кара да се опитаме да се отъждествим с реалността, за да я овладеем. Но в живота в действията си човек не винаги се ръководи от заповедите на разума. Така например работата на артиста не може да се сведе до операциите на мисълта. Защото в драматичната творба има много неща, които не могат да се схванат с разума, а просто трябва да се усетят. Авторът отново се позовава на различиеето между метафизика и хората на действието. Докато за метафизика дискурсът е цел, то за действения човек той е само средство. И когато метафизикът влага цялото си старание за да разкрие първо Истинното, а след това Идеята за Красивото, неизменно измисля една Истина за Красивото, като разбира се отделя Красивото от моментните неща. И метафизикът ни най-малко не се съмнява, че това е вярното и правилното. Казано с други думи проблемът за субективността в областта на изкуството и вкусовете е съществен. Защото колкото и да е велико, Словото не може "да бъде в края на всички неща".
Едно просто наблюдение показва, че "самото въздействие на Красивото е да направи човека безмълвен". Но винаги трябва да отчитаме и неизбежната намеса на случайното. Изразите "необходимостта на случайното" и "необходимостта чрез случайното" разкриват странични, допълнителни катализароти на нашата чувствителност. Независимо от това дали едно "нещо" е "могло да бъде" или е "трябвало да бъде", на пръв поглед случайността е факт, който влияе на нашето усещане. Това противоречие е валидно не само за консуматорите на изкуството, за онези, които гледат, слушат или четат... То в най-висока степен съпътства и твореца. Нещо повече, това е условие за всяко творчество. Именно творецът е този, които търси необходимостта във всички моменти. Той я извлича от възможно най-непредвидимите или най-незначителните обстоятелства като се стреми да предизвика съответния ефект чрез онова, което създава. До дали този ефект ще предизвика очакваните от твореца усещания у човека, потребяващ създаденото творение, е въпрос, на който само действителната ситуация може да даде верен отговор.
И така, разпростирайки се в размишленията си върху безбройно много примери и ситуации от впечатления, Пол Валери рамкира своята визия за философската Естетика. Той признава, че независимо от тава дали тя "говори" за онова, за което се смята, че говори, или за онова, за което може да се говори, философската Естетика винаги е съзидателна. Дори, когато засяга правилата на театъра или на поезията, каноните на архитектурата или рамкира златното сечение, винаги е налице желанието и волята да се отдели една Наука за изкуството. Про това обаче на първо място е необходимо да се установят методи и да се организира едно овладяно от Естетиката пространство. Авторът признава, че въпреки сложния мисловен път и анализи, които е извършил, не е успял да открие дефиниция или точно определение затази наука. Но това всъщност е без значение. Защото макар нито една от дефинициите на живота да не е успешна, той не престава да бъде живот! Така и Естетиката. Каквато и класификация да се направи на познаните до тогава изследвания, тя остава груба и неточна.
Затова в края на своята знамените реч авторът казва: "Съществува форма на удоволствие, която не се обяснява; която не се вписва никъде; не се помества нито в сетивния орган, къдета възниква, нито дори в областта на сетивността." За тази форма на удоволствие Пол Валери казва, че тя се различава по природа или по интензитет, в зависимост от културата, образованието, характера и предпочитанията на този, който го изпитва. Та нали проблемът за насладата и за мощта, коята я създава отново е белязан с украсата на индивидуалността. А има и нещо друго. Търсенето на дефиницията на Естетиката не може да мине без аналогията. Та нали дори самият Айнщайн в своето изложение в института Поанкаре, защитавайки идеалната конструкция на символите е бил принуден "да въведе няколко гледни точки от архитектурата"...
Търсейки отговор на въпроса "Що е естетика" като анализираме речта на Пол Валери, произнесена през 1937 г. в Париж, не можем да пропуснем едни от последните му думи. Изправен пред "неопределимата Естетика", той казва: "Не можем да видим съзвездие в небето, без да му придадем тутакси линиите, свързващи звездите, и не можем да чуем твърде сближени звуци, без да направим от тях продължение и да им намерим място в нашата мускулна пригодност..." А по-надолу аврорът заключава: "Всичко това са елементарни произведения. Изкуството маже би се създава само от комбинирането на такива елементи." Но ако всичко това е вярно, питам аз , тогава възможно ли е да търсим и още по-малко да намерим верен отговор на въпроса "Що е естетика". Не е ли достатъчен фактът, че творци от ранга на Пол Валери са обеденели всичките си познания в търсене на синтезираното определение за естетиката, което е по-реално да се почувство, отколкото да се назове с думи!





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Що е естетика? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.