Шуменско плато


Категория на документа: Други


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ"
Факултет по Природни Науки

РЕФЕРАТ
по съставяне на екологични карти

На тема : Шумеско плато

Изготвила: Теодора Ганчева Чакърова
Специалност:Екология и опазване на околната среда
Курс:Втори
Факултетен номер :1220040131

Шумен 2014

Съдържание:
1. Същност на Шумеското плато
2. Същност на природен парк "Шумеско плато"
3. Флора
4. Фауна
5. Културно наследство
6. Шумеска крепост

Шумеско плато
Шуменското плато е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Шумен. Името на платото произлиза от разположеният в източното му подножие град Шумен. Шуменското плато се издига в южната част на Източната Дунавска равнина и е разположено между долините на реките Голяма Камчия на юг, левият ѝ Врана на югозапад и нейният ляв приток Пакуша на запад и север, която го отделя от Овче поле, разположено на север от платото. На изток се спуска стръмно към Шуменското поле. На северозапад чрез ниска седловина (260-270 м) се свързва с конусовидното възвишения Фисек. В централната част на платото се намира и най-високата му точка връх Търнов дял , вторият по височина връх в цялата Дунавска равнина след най-високата точка на Лилякското плато. Средната му надморска височина е около 350 м. Погледнато отгоре платото има форма на неправилен четириъгълник разтегнат от северозапад на югоизток на 14-15 км, а ширината му варира от 4-5 км на северозапад до 13-14 км в средната част. Има широко плоско горнище, което е наклонено на север. Шуменското плато представлява остатък от структурно-денудационна повърхнина и е изградено от долнокредни мергели и пясъчници и сенонски варовици. С изключение на северните му склонове, които са полегати, останалите са стръмни, короновани със скални венци. Поради геоложкия му състав са в развитие повърхностни карстови форми и на платото липсват течащи води, но в подножията му бликат 70 карстови извора. От северната му част извира Мътнишка река ), а от местността "Кьошковете" води началото си река Поройна, която минава през Шумен и се влива отляво в река Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са основно сиви горски, заети от дъбово-габърови гори и пасища. На Шуменското плато, за разлика от повечето плата в Източната Дунавска равнина липсват обработваеми земи, но по източните и южните му склонове има големи масиви от лозови насаждения. Покрай южния склон на платото преминава участък от трасето на жп линията София - Горна Оряховица - Варна. Поради благоприятното си положение Шуменското плато е било населено още от желязната епоха и играе значителна роля през различните епохи - пещери (най-известната от тях Зандана), тракийски могили, Шуменска крепост, скални манастири, турски редути, военнопленически лагер от Втората световна война.

Фигура1-Географско разположение на "Шуменско плато"

Природен парк "Шуменско плато"

На 5 февруари 1980 г., със заповед № 79 на Комитета за опазване на природната среда (КОПС), за да се опазят и съхранят растителните и животински общности, характерният платовиден ландшафт, разнообразието на местата, подходящи за отдих и туризъм, 3 895,8 ха от Шуменското плато са обявени за защитена природна територия - народен парк, който през 1998 г. е прекатегоризиран в природен. През 1992 г. е изработен паркоустройствен проект. Паркът се простира на територията на две държавни лесничейства - Шумен и Велики Преслав.
Растителният свят е представен от 550 вида висши растения, които са от 245 рода и 64 семейства. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, 6 вида в тази на Шуменския регион, а над 100 вида са лекарствени. Преобладава букът. Насажденията от него са от естествен произход и на възраст 80-100 години. Букът съжителства с габър, цер, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб, няколко вида круша. Зоолозите наблюдават в парка 109 вида гръбначни животни: 28 вида бозайници, 61 вида влечуги и 6 вида земноводни. Птиците са най-широко застъпената група в парка - голям синигер, червеногръдка, чинка, кос, поен дрозд. В основите на паметника "Създатели на българската държава" през летните месеци се наблюдават колонии от скална лястовица. Шуменското плато е интересно геоморфоложко образувание в източните предели на Дунавската хълмиста равнина, обособило се в резултат на взаимодействие между вътрешните и външни земни сили върху кредни материали. Било е част от стара заравненост от сарматски произход.

Фигура2- Географско разположение на природен парк "Шуменско плато"

Флора

Висшите растения играят главна роля в състава на растителната покривка. Те наброяват 550 вида от 245 рода и 64 семейства. Фитоценотичния състав на парка се характеризира с разпространението на 95 дървесно-храстови и 35 тревни екосистеми и скални групировки. На около 15% от неговата територия са извършени залесителни мероприятия с дървесни видове като черен бор, бял бор, акация, липа и др. Почти 90% от територията на парка е заета от екосистемите на дърветата и храстите. Тревните екосистеми имат подчертано второстепенно значение като на места заедно със скалните групировки съставляват характерен ландшафтен елемент. Екосистемите на мизийския бук заемат централно място в растителната покривка на ПП "Шуменско плато" и имат значителна стойност в ботаническо отношение. Мизийският бук принадлежи към коренната растителност на Шуменското плато. С цел съхраняване на този дървесен вид е обявена защитена територия -резерват "Букака" с площ 62,6 ха. Най-голяма площ от територията на Природен парк "Шуменско плато" заемат екосистемите на келявия габър. В по-голямата си част (около 60%) те имат смесен дървостой. Разпространени са предимно в източните и южните части на парка и имат по-често храсталачен хабитус поради влиянието на човешката дейност. Под нейно влияние на места екосистемите са разредени и се заменят с тревни ценози. В състава на смесените дървостои се включват 15 вида дървета, 13 вида храсти и над 195 вида тревни растения. Екосистемите на обикновения габър заемат 1/4 от площта на парка, който също принадлежи към коренната растителност на Шуменското плато. Има издънков произход и на места е с храстовиден вид. Екосистемите на обикновения габър са разпространени предимно по сенчестите изложения. Те са смесени и техния флористичен състав включва около 120 вида.Около 6% от площта на парка е заета от храстови и тревни видове. В резултат на проведени флористични проучвания в природния парк до момента са установени 9 вида защитени, 3 вида застрашени и 12 вида редки растения.

Фауна
Като цяло фауната е съставена главно от европейски, европосибирски и други северни видове, навлезли тук през кватернера. Шуменското плато се обитава от 345 вида безгръбначни и над 240 вида гръбначни животни.

На територията на природния парк е установено наличието на 28 вида земноводни и влечуги.
Клас Земноводни на територията на парка е представен от: жабата дървесница (Hylaarborea), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), дъждовник (Salamandra salamandra), чиято жълто черна окраска го прави трудно забележим сред опадалата шума.

Клас Влечуги е представен от : кримски гущер (Podarcis taurika), горски гущер (Lacerta praticola) и зелен гущер (Lacerta viridis), пепелянка (Vipera ammodytes), смок-мишкар(Elaphe longissima longissima), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и др.
Клас Птици са най-широко застъпената група в парка. Тук се наблюдават видове, обитаващи горски и открити места. Установено е наличието на 152 вида птици. Срещат се голям синигер (Parus major), червеногръдка (Erithacus rubecula), чинка (Fringilla coelebs), кос (Turdus merula) и поен дрозд (Turdus philomelos). През зимните месеци в по-ниските части се събират горски зидарки (Sitta europaea), планински чинки (Fringilla Montifringilla), сойки (Garrulus grandarius) и др. В източната част на природния парк, в района на паметник "Създатели на Българската държава" през лятото се наблюдава една от най-северните колонии на скалната лястовица (Hirundorupestris). А над горските масиви и скалните венци се вият обикновени мишелови (Buteobuteo) и големи ястреби(Accipitergentilis). Паркът се обитава от някои редки птици - гнездящите полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) и жалобен синигер (Parus logubris), които в Европа се срещат само на Балканския полуостров. Рядък вид е и черният кълвач (Dryocopusmantius).
Клас Бозайници е представен от: таралеж (Erinaceus concolor), язовец (Meles meles), белка (Martes foina), лисица (Vulpes vulpes), благороден елен, сърна, дива свиня, гризачи и др. Установено е наличието на 20 вида прилепи, обитаващи многобройните скални ниши, пещери и горски масиви.
За съжаление близостта на гр. Шумен и голямата посещаемост на парка са причина за чувствителното обедняване на фауната. Към изчезналите видове се причисляват урсиниевата усойница (Vipera ursinii racosiensis) и египетският лешояд (Neophron pernopterus). След 1980 г. няма данни и за малкия креслив орел (Aquila pomarina), осояда(Pernis apivorus), пъстрия пор (Vormela peregusna) и добруджанския хомяк(Mesocricetus newtoni).
Защитени животински видове са: добруджански хомяк, пъстър пор, голям ястреб, малък креслив орел, черен кълвач, бухал, смок мишкар, урсиниева усойница и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Шуменско плато 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.