Шумерска митология


Категория на документа: Други


Енлил, който благославя семената в страната от пръстта да поникват,
побърза да отдели небето от земята,
побърза да отдели земята от небето.

Подобно описание ни дава и авторът на мита за Гилгамеш и Енкиду в подземния свят.Този мит датира от втората половина на || хил.пр.Хр., разказва с каква цел е създадено човечеството.

След разделянето на небето, земята и въздуха извън тях останали още две големи космически пространства.Първото се простирало над небесния свят и било наречено "великото там горе" т.е. безкрая над небето.В това пространство се образували небесните тела: луната, слънцето, планетите и звездите, за да осветяват небесата.Под земята и нейните води лежало друго космическо пространство, наречено "голямата земя там долу".Това бил и светът на мъртвите.Той се наричал kur, буквално "чужда страна".

След като Енлил поел властта над земята, започнал нов етап от историята на света.Ки, земята станала велика богиня, "господарка-родоначалник" или на шумерски Нинту .Сред тримата първи богове-създатели-Ан,Енлил и Нинту се появил и господаря на водите абзу Енки. Той е представен като син на бог Ан, т.е. брат на Енили.Само тези четирима богове се наричат създатели.Боговете създатели дават живот на следващото поколение божества, най-важни от които са богът на луната Нана и неговите деца - богът на слънцето Уту и на плодовитостта и любовта Инана.Така божествата станали седем на брой.
Независимо от съдбата нам шумерите вярвали, че във всички произлезли от вселената неща съществува неопределена сила, наречена ме.Ме властва над човека и цивилизацията.Тя е известна о от мита за богинята Инана, която в желанието си за авторитет и значението на любимия си град Урук, успява да открадне с хитрост ме от бог Енки и щастливо да ги занесе вкъщи.Останалите народи в Древния изток не разбрали и не възприели концепцията на ме.

Досега в шумерската литература не са открити достатъчно данни за възникването на природата, затова пък темата за сътворението на човека е подробно разгледана.Преди всичко жреците определяли с каква цел са създавани хората и с това и техните задачи на земята.Хората трябвало да помагат на боговете в усъвършвнстването на земния живот.Друго задължение на хората било култа и почитта към боговете и строежите на храмове.

Съществува мит, който е посветен изцяло на създаването на човек.Като главни богове-създатели в него участват Енки, Наму и Нинмах. В него се разказва как човек е изваян от глина според замисъла на Енки, който същевременно дарил новосъздадения с частица от своята мъдрост.Човекът бил изваян на грънчарско колело.Митът не завършва с радостно възклицание "ето го човека".Следва описание на угощението устроено, по случай голямата придобивка, по време на който Енки и Нинмах прекалили с пиенето и се захванали на работа те самите за създадат човек.Изваяните фигурки не били със същите качества както човека, те били "недъгави" и според шумерите така се появили недъгавите и инвалидите.

Шумерите имали и друга представа за сътворението на човека. Прокарвали я жреците от Нибру, тъй като в нея ролята на бог-демиург играе Енлил.Според това схващане хората поникнали на земята също като растенията.Химнът в чест на храма Еенгура в Ериду описва това събитие.

Известен е и митът "Лахара и Ашнан".В него е описано, че хората приличали на зверове и едва когато боговете ги дарили с "диханието на живота", със сечивата и умението да се трудят, те станали способни за творческа дейност и за изпълнение на божествените планове.Боговете предначертали главните форми на обществено-стопански живот - основали големите градове, които станали техни обиталища, предопределили съдбата на отделните земи и божествата-покровители на различните сфери на живота. В старанието си да има достатъчно храна боговете - създатели решили да сътворят специални божества, на които да поверят грижата за растенията и добитъка. Това били Ашнан - богиня на житата и Лахар - бог на овцете.Но тяхната дейност била недостатъчна, затова боговете решили да включат в работата и хората, като им дали "диханието на живота".

Шумерската представа за целта на сътворението на човека проникнала във вавилонската митология, но семидските народи описвали по различен начин акта на сътворението.

В Библията може да се намери аналог със шумерските концепции, например: създаването на човека от "земна пръст", вдъхването на "диханието за живот" или пък човека, сътворен, за господар над животните и цялата земя.

За Енлил и Енки, който по това време станал негов пръв помощник, развитието на земеделието било първият обект на особени грижи.За тази це спуснали на земята Лахар и Ашнан.

Грижите за цялата природа оставили на Емеш и Ентен, които следели за правилното протичане на лятото и зимата.Специален мит е посветен на тяхната дейност за която и двамата се хвалят.Веднъж когато Емеш и Ентен носели дарове на храма в Нибур, наречен Дом на живота, помежду им избухнал скандал, за това кой от двамата има по-голямо значение.Отишли при Енлил в храма Екур в Нибру, за да разреши спора им. Ентен успял да спечели венеца на победителя.Емеш се подчинил безусловно.

Митът за създаването на мотиката от бог Енлил ни запознава с едно забележително негово дело - той дал на хората оръдията на труда.В старанието си да осигури по - нататъшен разцвет на земята Енлил усъвършенствал божествените сили ме, които определяли най-важните насоки на развитието,основал първите градове и създал напоителни системи за напояване на обработваемата земя.Тези първи пет големи града основани от Енлил са споменати и в "Списъка на царете", като градове съществували и преди потопа.По този начин Енлил положил основите на Шумерското царство и с това приключил личното ди участие в създаването и организирането на земния живот , като, разбира се, останал негов владетел.Продължител на дейността му станал бог Енки, който поел властта над всички ме. Енки станал покровител на човечеството, негов приятел, изобретателен създател на различни занаяти. Именно той щял спаси хората от потопа.Запазен е един дълъг мит за устрояването на света от Енки.Той разказва за построяването на неговото обиталище Абзу в Ериду и за доставките на различни стоки в Нибур от страните Маган и Дилмун, а на злато и сребро от Мелуха.Споменава също страната Марту, която "няма градове, няма коне" и на която Енки подарил домашни животни.Става дума за Северозападна Месопотамия, която се занимавала със скотовъдство. Следващите фрагменти от мита разказват за съдбата, която Енки отредил на различните страни и градове, когато ги посетил и ги поверил на божества - покровители.
Отношенията между боговете

Този мит е за раждането на едно от главните божества в шумерския пантеон - бога на луната, наречен Нана, син на Енлил, покровител на прочутия град - държава Ур.

Разказът започва с химн, възпяващ величието на град Нибру, земното жилище на Енлил.По този начин авторът ни въвежда в събитията по нататък в мита, а именно любовта между Енлил и младата богиня Нинлил, която става негова съпруга и майка на децата му.

Друг мит разказва за пътуването на първородния син на Енлил и Нинлил, бога на Луната - Нана , от Ур до Нибру, където се намирали родителите му.Нана напълнил една лодка с дарове и се отправил на пътешествие от Ур до Нибру.По пътя и минал покрай петте големи шумерски града, между които Ларса и Урук, навсякъде бил посрещан с почести от местните божества.Когато пристигнал Нана изброил носените дарове. Развълнуван баща му заповядал да го нагостят с любимата му питка гуг, и с най-вкусния хляб и най-хубавото пиво, което има "чиста сила".След изброяването на всички благодеяния, които извършил Енили по желания на сина си, митът завършва с възхвала на Нана.

От друго произведение научаваме за подобно пътуване на бог Енки , което той направил по случай завършването на строежа на храма в Ериду на морския бряг.Той отива при Енлил да благослови новото му обиталище.

Много интересно е представен света на боговете в прочутия мит за райската земя Дилмун.Главни герои в него са великите богове - създатели - Енки и Нинту (Нинхурсаг).Авторът на мита описва Дилмун като щастлива земя, понякога като град, където няма нито смърт, нито болести, нито злоба, нито болка.Тази земя е седалище на боговете. Дали човек е стъпвал в тази божествена земя е трудно да се каже.На това място са живели само боговете.В Далмун нямало сладка вода за пиене и за напояване на нивите, но богинята на града Нинеикила измолила от Енки да отстрани този недостатък. От този момент благоденствието било осигурено.

В митовете често се говори за съперничество между шумерските богове. Всички спорове били решавани от господаря на пантеона - Енлил , но никога със сила или принуда. В това намира израз убеждението на шумерите в неразрушимата сила на извечния порядък.

Диалозите между боговете били обичайната литературна форма, чрез която шумерските мислители осмисляли различните видове явления в желанието си всеки елемент от заобикалящия ги свят да намери точно определено място.

Познат е диалога между Думузи и Енкидум - в мита, цитиран в главата за възникването на света.Този мит е записан в края на ||| и началото на || хил.пр. Хр.Разказва се за двамата женихи на Инана: бога - пастир Думузи и бога земеделец Енкидум, но нейният брат, богът на слънцето Уту, подкрепял Думузи. Освен това Думузи бил равностоен съперник на Енкидум, дори го превъзхождал в сръчността си. Митът илюстрира отношенията и обичайте, господстващи в света на боговете.

Произведението започва с разговор между Инана и Уту, който се старае да убади сестра си в качествата на своя избраник. Освен това Думузи можел да й помогне в сложния процес на изпридане нишките от растителни влакна, което затруднявало Инана.Тя пита кой може да обработи влакната, и Уту казва, че избрания от него жених ще се справи, но Инана избира Енкидум - бога-земеделец.Думузи се почувствал застрашен и директно се обърнал към Инана и се опитал да докаже превъзходството си.Енкидум не възнемерявал да спори с Думузи и му отстъпил в името на съгласието, а той трогнат от това го признал за побратим.Тук липсва окончателно решение на Инана, но от други източници се знае, че се е омъжила за Думузи.

Друг мит ни разкрива историята за женитбата на бог Марту.Още повече в произведението се споменават интересни реалии.Марту, бог на номадското западносемитско племе, наречено от шумерите със същото име, имал своето седалище в Нинаб, близо до полиса Нумушда.Бог Марту не бил женен и по примера на своите съседи, пожелал да се ожени и се обърнал към майка си да му избере жена.Тогава майка му устроила пиршество в Нинаб, като поканила и Нумушда, неговата съпруга и неговата дъщеря, която си избрала за снаха.Бог Марту удивил гостите със своята физическа сила и смелост и като награда поискал от Нумушда ръката на дъщеря му.Могъщия бог на номадите веднага спечелил сърцето на девойката, така че и двамата с баща й приели годежа.
Подземния свят




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Шумерска митология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.