Шумерска митология


Категория на документа: Други


Космическата сфера, отделяща земята от подземния океан на първичните води, шумерите наричали "великата страна" - ки-гал или "чужда страна"Това било седалището на могъщите зли сили, персонофицирано от чудовището Кюр. Именно в този район, според представите на шумерите се намирал светът на мъртвите - арали. От земята към него водел специален отвор.По нататък с помощта на превозвач трябвало да се премине "реката която изяждала човека", за да се стигне до вратите на седемте стени, очертаващи седемте окръжности на същинския подземен свят.В средата му се издигал дворец на богинята Ерешкигал, владетелка на тази част от вселената.Съпруг на Ерешкигал бил бог Нергал. Как се стигнало до тази връзка научаваме от един вавилонски мит, но можем да предположим, че съдържанието му е било заимствано от шумерски първоизточник.Заедно с тази двойка владетели в седемте сфери на подземния свят управляват седем богове, наречени с общото название "съдиите Анунаки".Освен това знаем, че когато боговете Уту и Нана слизали в подземния свят след всекидневната си разходка из небесата, те също изпълнявали ролята на съдии на мъртвите.

В присъствието на богинята Ерешкигал съдът определят най-високите наказания.Легендарният шумерски владетел Гилгамеш станал един от съдиите в света на мъртвите, което било призвание за героичните подвизи, извършени от него приживе.Пратеник на Ерешкигал бил Намтар ("който решава съдбата"), смятан за демон на бедствията. По-нисши функции изпълнявал пазача на портите - Нети.

Най-трудно за шумерите било да уточнят бита и законите на подземния свят.Картината не е ясна, но не е изненадващо, защото връзки със света на сенките нямало.Въпросът за посещенията на боговете в подземния свят било особено трудно за разбиране.Тяхното пребиваване в "чуждата страна" било наказанието, което получавали при нарушение на върховните закони.

Необикновена е историята на пребиваването в подземния свят на богинята Инана.Не подчинение на присъда, а жажда за слава я накарали да се отправи по опасния път към арали. Дали е възнамерявала да се пребори със сестра си и да й отнеме властта, е трудно да се каже, но след като вече познаваме богинята на Урук, трябва да признаем, че такава мисъл би й подхождала.Митът е особено интересен, пълен с напрежение и вълнуващи сцени. Произведението е възстановено почти напълно от многобройните фрагменти.Никакъв преразказ не е в състояние да предаде драматизма на тази фантастична история.
Задгробния живот според шумерите

Човекът създаден да служи на боговете, ги отменял в труда и бил надарен с частица от божествената мъдрост, обаче бил смъртен и отиването му в подземния свят било неизбежно.Единствения човек, който се сдобил с безсмъртие по подобие на боговете бил Зиусудра, героя на потопа.Той спасил човечеството от гибел, следователно бил достоен за изключителна награда и отличие.

Шумерите приемали задгробния живот като неоспорим фактор.Необходимо било само да разкрият тайнствената му същност. Покойникът запазвал индивидуалността си и тялото си, можел да се движи из арали.Да общува с другите обитатели, дори да яде и да пие.Запазвала се и йерархията - на владетелите и богатите било отредено съответното място според положението им.

Познаваме три описания на задгробния живот на мъртвите, включени в митовете, наречени: "Гилгамеш и Енкиду в подземия свят", "Цар Уринам в подземния свят" и "Смъртта на Гилгамеш".

Първия от тези митове започва с космогоничното встъпление, цитирано в главата "Борба с митичните чудовища".Същинската фабула не е тематично споена , което впрочем е характерно за шумерските легенди.

Втория мит е за цар Уринаму, основател на последната могъща династия на Ур и владетел на Шумер. Както подобавало на велик управник , след като пристигнал в арали той отишъл с богати дарове при седемте богове . След това царя поднесъл даровете на боговете. От своя страна Гилгамеш не пропуснал да запознае новодошлия със законите и обичаите, управляващи този свят.При прочутия владетел Уринаму дошли на посещение знатни шумерски покойници, така че пребиваването в новия дом изглеждало на пръв поглед съвсем поносимо.Но не изминали и десет дни и Уринаму чул риданието на своя любим Шумер.Тогава си спомнил за своя нов, все още неосветен дворец, за могъщите, още недовършени стени на града, накрая за жена си и децата си, по които силно тъгувал.Тогава разбрал мъката на изгнаника и жестоката съдба на мъртвия.
Борба с митичните чудовища

Легендите за герои, които влизали в битка с чудовища или дракони, се срещат както в народното творчество, така и в митологията.Шумерските предания не правят изключение, а техни герой са боговете и хората.

В мита "Гилгамеш и Енкиду в подземния свят" е включен фрагмент от описанието на борбата между Енки и подземното чудовище, започната навярно в отговор на отвличането на богинята Ерешкигал в подземния свят.Тази история изглежда няма връзка с основната фабула, но схемата на шумерските митове предполагат наличието на космогичното или теогоничното встъпление, а може би дори го причислявало към групата на култовите или отделните декламации.Така постъпил и автора на мита.

Друг мит разказва за борбата между бог Нинурта и демона - чудовище Асаг, обитаваща света на мъртвите.Втората част на този мит е цитирана в главата за унищожение на човешкия род.

В другата част се разказва за борбата на бога със страшния демон. Оръжието на Нинтурта тук е персонафицирано и е наречено Шарур. Шарур е подбудителя на двубоя и бойното вдъхновение на господаря си.Битката била тежка и Нинтурта с огромни усилия успял да наклони везните в своя полза.

Един от героичните подвизи на Гилгамеш, владетеля на Урук, също е погубването на чудовище.В шумерската традиция и литература , дори в по-късните, той станал легендарен образ, полубог, защото го приемали за син на богинята Нинсун.
Унищожението на човешкия род и местните бедствия

Големите катаклизми в природата всявали страх и удивление.Хората се опитвали да разкрият защо нормалното развитие на нещата изведнъж се прекъсвало от събития, необичайни по своето естество и последици.Навярно още от самото си зараждане човечеството приписвало свръхестествен произход на бедствията.Според шумерските мислители те се появили като резултат от божествените закони и в повечето случаи като наказание на хората.

Най-страшното природно явление по тези земи бил гигантския потоп, навярно исторически факт.Шумерския мит за потопа е открит в един екземпляр: това силно повредена плочка, от която е оцелял само една трета част от целия текст.За щастие се е съхранил много интересен откъс, който включва периода преди потопа, описание на бедствието в неговата фаза и епилог.Популярността на легендата за потопа, така добре позната на съвременния свят от Библията, ни дава представа за пълния текст на шумерския първоизточник.

В първия откъс се разказва за бог Енки, който решил да спаси човечеството от заплашващата го гибел и да възстанови предишния щастлив живот на земята. След това автора споменава за създаването на Червеноглавите, за размножаването на животните и растенията и за основаването на царството, след това - за превръщането на пет града отпреди потопа в столици на петима богове, както и за построяването на напоителни канали в цялата страна.След това се разказва за решението за унищожаването на човешкия род .Нинту и Инана съжалявали за това, а Енки, макар че правел плана, явно се колебаел.

Катастрофата била неизбежна, но се появил цар Зиусудра.Както научаваме от вавилонския мит, той застанал в подножието на една стена и чул предупреждението и съветите, които му дал бог Енки. Тъй като не желаел формално да наруши клетвата за запазване на тайната на потопа.Енки, вероятно се си послужил с хитрост и говорил на въпросната стена, а не направо на царя.

За другото голямо наводнение ни разказва митът, посветен на борбата и победата на бог Нинурта, сина на Енлил, над демона на болестите и заразите Асаг, който обитавал подземния свят.Това вероятно е отглас на някое голямо наводнение , което сполетяло Шумер, и неговото обуздаване.Този път причината била някакво уреждане на сметки в извънземния свят или по-точно отмъщението на подземната страна за убийството на демона Асаг от Нинурта. Злите води на подземния свят залели цялата повърхност на Шумер и унищожили напоителните съоръжения в полята и градините.Боговете, които се грижели за тяхното обработване, били безсилни.

Ако човечеството пренебрегвало култовите си задължения, ако разрушавало или осквернявало шумерските светилища, също го заплашвало унищожение.В такива случаи боговете проклинали виновниците и допускали чуждите нашественици да опустошат техните селища.Един от шумерските митове разказва за разрушаването на град Агаде.След като главните полиси в Шумер били покорени, боговете поверили царството на Акад, с владетел Саргон |и столица Агаде.Веднъж акадците нападнали Нибру и ограбили главния храм на страната Екур, посветен на Енлил, той немогъл да прости това и диви планински народи нахлули в Агаде и го разрушили до основи.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Шумерска митология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.