Сифилис и грижи


Категория на документа: Други


Що е инфекция: от латински infectio означава заразяване на организма от патогенни микроорганизми.
Определение:Сифилисът (LUES) е хронична венерическа инфекциозна болест, протичаща стадийно,засягаща всички органи и системи на човешкия организъм. Инфекцията се предавана по полов път, причинявана от бактерията спихорета Treponema pallidum, подвид pallidum. При бременни жени, у които заболяването е в заразна форма, инфекцията преминава в плода,чрез плацентарната бариера.
Кратки исторически данни: Съществува археологични данни за разпространение на сифилиса в Европа още от древността.Съвременната история на болестта започва от края на XV век, след завръщане на Колумбовите моряци от Америка.G.Fracastoro (1494г.) въвежда термина сифилис,а Batancort (1527) го нарича"lues venerea''. Hoffman (1905) изолира причнинителя на сифилиса.
Етиология: Спирохетата е нишковиден микроорганизъм във вид на спирала с около 6 до 20 нагъвания, която при неблагоприятни условия се преминава във L-форма, като се нагъва и се обвива в многослойна обвивка.
Патогенеза на сифилиса: след заразяване от сифилис трепонемите навлизат в тъканите, лимфните съдове, регионалните лимфни възли. Активира се имунната система на организма и се създават антитела спрямо антигените (трепонемите).
Луес и бременност:
Луесът е полово предадена инфекциозна болест.Тя протича в три стадия с характерни клинични признаци за всеки стадий.Заболяването има хронично прогресиращ характер.
При бременна жена острата инфекция е опасна,но и за плода.Известно е,че след четвъртия лунарен месец на бременността възникне заболяването толкова по голяма е опасността на бременната жена,както и по тежки са уврежданията на плода (уродства)
След съмнителен полов контакт и инкубационен период от около 3 седмици стартира първият клиничен стадий на заболяването.За него е характерно наличието на първичен афект (ulcus durum) на мястото на входната вратаррегионален лимфаденит,който по-късно е вече генерелизиран и позивитиране на серологичните реакции.
През втория стадий на сифилисът по кожата на тялото на болната,по крайниците и лигавиците и се появяват разнообразни по вид обриви,които могат да наподобяват почти всички кожни заболявания.
При запуснати случаи,в третичния клиничен стадий на заболяването се срещат тежки и невъзвратими органни увреждания и поражения на нервната система.
Предаденият по време на вътреутробно развитие на плода сифилисът бива: на плода,сифилис на кърмаче (0-1),на малко дете (1-4) и късен вроден сифилис(7-14)
Бременността със Луес е рискова.Напълно възможно е възникването на аборт,раждане на мъртъв плод или на дете с вроден сифилис.Може да се роди и видимо здраво дете и което по-късно се изявява вродения луес
При раждащи жени луетични са по-често усложнения в плацентарния период-кръвозиливи,задържани плацентарни части,както и в пуерпериума-субинволуция на матката,ендометрит.
Бременните жени подлежат на задължително серологично изследване на луес.
Основава се на промени в хуморалния имунитет, които настъпват в резултат на спирохетната инфекция, както и откриване на сифилис у майката - активен или преболедуван.
Откриването на антитела към бледата трепонема в серума на болни от сифилис се осъществява с две групи серологични реакции: неспецифични и специфични.
Към неспецифичните (класически) серологични реакции се отнася първата реакция, използвана за серологична диагностика на сифилиса, въведена от Wassermann, Neisser и Bruck през 1906 год., която представлява реакция за свързване на комплемента.
В качеството си на антиген при тях се използва синтетично получен кардиолипин, а откриването чрез него антитела се означават като антикардиолипинови или още наречени реагини.
Реакция на Wassermann (реакция за свързване на комплемента). Сега се изпълнява по типа Колмер, в условията на ниска температура (4°С) с оглед на повишаване на чувствителността й.
Предвид неспецифичния характер на класическите реакции и възможността да се образуват антикардиолипинови антитела при редица други заболявания, позитивирането им в такива случаи се означава, като фалшиво положителна реактивност. Такава се установява при вирусни инфекции, туберкулоза, колагенози, чернодробни и бъбречни заболявания, от някои медикаменти.
Специфични (трепонемни) реакции. При тях като антиген се използва самата трепонема - жива, цяла или убита, разрушена с ултразвук.
Реакция на Nelson-Mayer. Това е първата и най-специфична реакция от групата на трепонемните реакции. Като антиген се използва жива трепонема в суспензия, която се прибавя в изследвания серум. При наличие на сифилис, съответно на специфични антитела в серума, настъпва обездвижване на трепонемите за определено време, откъдето идва и названието на реакцията (TPI - treponema pallidum imobilisation).
При имобилизация до 20% от трепонемите резултатът е отрицателен, между 20 и 50% - слабо положителен и положителен над 50%.
Реакцията се позитивира най-късно, но може да остане до края на живота. Използва се като референтен тест при всички съмнителни случаи на сифилис и несъвпадение на резултатите от другите тестове.
Хемаглутинационен тест TPHA (Treponema pallidum haemoglutination assay). Има висока чувствителност, позитивира се на 12-15 ден след появата на улкуса. Представлява микрометод на принципа на хемаглутинацията.
Индиректен имунофлуоресцентен тест с абсорбция (FTA - ABs). Трепонемите се фиксират върху предметно стъкло, а след добавяне на серума, антителата се фиксират върху тях и се доказват с античовешки имуноглуболин маркиран с флуоресцентно вещество. Така трепонемите се визуализират като флуоресцират в зелено. Тестът се позитивизира една седмица след появата на улкуса. Модификация на теста, чрез която се откриват IgM специфични антитела (IgM - FTA - ABs) се позитивира най-рано една седмица преди появата на улкуса.
Ензимно-свързан-имуно-сорбентен тест (ELISA - Enzyme linked immunosorbent assay) се използва за определяне на имуноглобулиновия клас на антителата.
Кръвни изследвания
Кръвните изследвания се делят на нетрепонемални и трепонемални.
Нетрепонемалните изследвания се използват най-напред и включват лабораторно изследване за венерически болести и бърз реагинов тест.
Тъй като тези тестове обаче понякога дават фалшиви положителни резултати, необходимо е потвърждаване с трепонемално изследване, като например treponemal pallidum particle agglutination (TPHA) или тест на абсорбирана имунофлуоресценция (FTA-Abs) Фалшивите положителни резултати при нетрепонемалните изследвания може да се появят при някои вирусни инфекции като например варицела и морбили, както и при лимфома, туберкулоза, малария, ендокардит, съединителнотъканна болест и бременност. Трепонемалните изследвания за антитела обикновено стават положителни две до пет седмици след заразяването. Невросифилисът се диагностицира чрез откриването на висок брой левкоцити (преди всичко лимфоцити) и високи нива на протеини в гръбначно-мозъчната течност, при условие че се знае за заразяване със сифилис.
Освен майчина кръв на серологично изследване подлежи и кръвта от пъпната връв.Установяването на луес в първите месеци на бременността е индикация за прекъсване на бременността по медицински показания,до 20 г.в.
Директно изследване
Микроскопия на тъмен фон на серозна течност от шанкър може да бъде използвана за поставяне на незабавна диагноза. Болниците обаче невинаги разполагат с необходимото оборудване или опитен персонал, а изследването трябва да бъде направено в рамките на 10 минути след вземане на пробата. За чувствителност се съобщава в близо 80% от случаите, следователно изследването може да бъде използвано само за потвърждаване на диагноза, но не и за изключване на такава. Въз основа на проба от шанкър могат да бъдат направени две други изследвания - пряка имунофлуоресценция и амплификация на нуклеинова киселина. Тестът с пряка флуоресценция използва антитела, маркирани с флуоресцеин, които се прикрепят към конкретни сифилистични протеини, докато амплификацията на нуклеинова киселина използва техники като полимеразна верижна реакция, за да установи наличието на конкретни сифилистични гени. Тези изследвания не зависят от времето, тъй като не изискват наличието на живи бактерии за поставяне на диагноза.
Най-сериозни усложнения се наблюдават в централната нервна система, сред които могат са се посочат следните:
* Менингит - възпаление на обвивката на мозъка
* Менингоенцефалит - засяга се и самия мозък, като се появяват и следните симптоми - болка, отпадане функцията на някои нерви, което се проявява в отслабване на слуха, нарушено зрение и др.
* При по-тежки случаи се образуват "гуми" в основата на мозъка и се засягат мозъчните нерви
* Възпаление на съдовете, изхранващи мозъка
* Чести стрелкащи болки във вътрешните органи
* Загуба на стабилност при ходене
* Загуба и промяна в сетивността при допир
* Слабост на мускулите
* Загуба на рефлекси
* Загуба на реакция за светлина на очите
* Психични отклонения - мания за величие и богатства, маниакални и депресивни състояния, деменция
* Прогресивна парализа
* Умора, раздразнителност, безкритичност, смутено зрение и говор
Лечение:Задължително се определя и провежда от специалист по кожни и венерически заболявания.
Бременни жени,боледували в миналото от сифилис и получили тогава пълноценно лечение,по време на всяка бременност,подлежат на профилактично специфично лечение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сифилис и грижи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.