Сигурност на организация


Категория на документа: Други


 Сигурност на организация

Генчо Белчев Сандев

ШУ "Епископ Константин Преславски"

Технически факултет. Катедра "Управление на системите за сигурност"

Анотация. В съответствие с разработените във времето различни парадигми за личната и обществената сигурност и чрез корелация между тях е формирано понятието "сигурност" - безопасност и защитеност на обект от действителността - природна система, общество (организация, човек). Чрез композирането на характеристиките на сигурността със структурата и функциите на организацията са систематизирани основните детерминанти, изграждащи качеството "сигурност" на същата.

Ключови думи: общество, организация, човешка сигурност, обществена сигурност, субект и обект на сигурността, сигурност на организация, детер-минанти на сигурността.

1. Дефиниране на сигурността като категория

1.1. Базови постановки

Човекът, обществото и природата са взаимосвързани от сложни процеси, чрез които те си въздействат, взаимно се обуславят, изменят своето състояние и се пораждат един от друг. Взаимодействието между противоположностите е източник, основа и причина за възникването, самодвижението и развитието. Този факт придава особено значение на категорията "взаимодействие" за процеса на познание на природните и обществените явления, като я поставя в основата на системния подход в изучаване на света и обществената практика. Една от най-сложните и многостранни форми на взаимодействие между елементите на систе-мата "човек - общество - природа" се обозначава с термина "сигурност".

Опитите да се разкрие съдържанието на понятието "сигурност", които не престават от Древността до днес, показват богато разнообразие от непрекъснато обогатяващи се форми и направления на реализация на това взаимодействие. Много изследователи разкриват, че през вековете няколко пъти се променя доми-ниращия смисъл на понятието - от вътрешно усещане на отделния човек, през осъзнаване на сигурността като необходимо условие за индивидуална свобода до състояние на организациите, държавата и международната общност.

Проблемът за личната сигурност възниква с появата на прадедите на съвре-менния човек. Проявява се като необходимост от всекидневно решаване от отделния индивид на задачата как да оцелее и опази своето поколение.

Американският психолог А. Маслоу поставя потребността от сигурност в групата на първостепенните мотиви, които формират човешкото поведение. Многообразните човешки потребности са групирани от Маслоу в пет категории, подредени в строга йерархична структура (пирамида): физиологични нужди; потребност от сигурност и самосъхранение; социални потребности; потребност от удовлетворение на чувството за собствено достойнство; потребност от само-усъвършенстване. Колкото по-ниско е разположена в пирамидата дадена пот-ребност, толкова тя е по-важна за оцеляването на индивида, толкова по-силно е усещането за нея и приоритетно удовлетворяването й. В този смисъл потребността от сигурност е базова за отделния човек. Тя се постига благодарение на инстинкта или спазването на определени, изработени благодарение на опита, правила на поведение във всекидневния живот (бита), производствената дейност и в различ-ните обществени взаимодействия.

За първи път на най - високо ниво концепцията за човешката сигурност се появява през 1994 год. в "Доклад за развитието на човека" на ООН. В него са отбелязани два водещи аспекта на тази концепция:

▪ Защитата от въздействието на трайно появяващи се заплахи като глад, болести и репресии.

▪ Защитата от внезапни и травмиращи сривове в ежедневния начин на живот на хората, в техните домове, на работните им места и в общностите.

Според този доклад най-важните компоненти на човешката сигурност са:

▪ Икономическата сигурност (напр. защита от бедност).

▪ Продоволствената сигурност (напр. достъп до храна).

▪ Здравната сигурност (напр. достъп до здравна помощ и защита от болести).

▪ Екологичната сигурност (напр. защита от опасности като замърсяванията и изтощаването на околната среда).

▪ Личната сигурност (напр. физическата защитеност от явления като войни, криминални нападения, изтезания, семейно насилие, употреба на наркотици, самоубийства и дори пътни инциденти).

▪ Общностната сигурност (напр. оцеляване на традиционните култури и етни-чески групи, както и на физическата сигурност на тези групи).

▪ Политическата сигурност (напр. зачитане на гражданските и политическите права и свобода от политически гнет).

Други специалисти предлагат дефиниция за "човешка сигурност", включ-ваща само "същностните" елементи, които са "достатъчно важни за хората, така че те да са готови да се борят за тях или да поставят на значителен риск своя живот или собствеността си". [ 3, 4] На базата на тази дефиниция, авторите идентфицират пет ключови индикатора, свързани с благосъстоянието (качеството на живот): здраве (липса на опасности от преждевременна смърт, от инвалидиризиране и остри и трудно лечими заболявания; не е на лице преждевременно изчерпване на естествените ресурси); бедност (не са нарушени най-съществените предпоставки за живот; няма разграждане на социалната защита; не е на лице срив на социалния статус); образование (няма ограничения за равен старт, за развитие и реализация); политическа свобода (осигурена е свобода на сдружаването, политически плура-лизъм; няма ограничения за участие в политическия процес); демокрация (уста-новено е разделение на властите, законност, защитени са правата и свободите на гражданите и е осигурено участието им в управлението на различните държавни дела - чрез функциите на гражданското общество, чрез избори или референдуми). Тези индикатори показват границата между човешката сигурност и несигурност. Чрез тях се измерва нивото на човешката сигурност. Посочената граница (праг) на възприемане на опасностите от хората зависи от мирогледа, морала, образо-ванието, социалния статус, степента на информираност, психо - физиологичните и други качества.

По-висша потребност - от обществена сигурност, се появява когато възниква човешкото общество. Основен източник на опасности и рискове, породени от неопределеността, в която съществуват хората, продължава да бъде природата. Оцеляването на човека обаче започва да се свързва с колективните начини на живот. Формите, в които най-напред се орга-низира човешкото общество - племе, род, семейство, удовлетворяват пот-ребността от сигурност, преживявана като усещане за спокойствие, увере-ност, че опасностите и заплахите ще бъдат по-лесно преодоляни с обеди-нени усилия, както и че ако нещо се случи с индивида, съплеменниците ще неутрализират негативните последици.

След появата на държавата понятието "сигурност" получава полити-ческа украска. Буржоазните революции и конституциите, които се приемат след тях, легитимират либералния модел за обществена сигур-ност. Франция държи приоритет в това отношение - в Декларацията за правата на човека и гражданина се съдържа специална дефиниция: "Сигурността се състои в съгласуваната от обществото защита на всеки един от неговите членове за опазване на личността му, правата му и собствеността му".[ 6 ]



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сигурност на организация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.