Сигурност на организация


Категория на документа: Други



Защитната функция на държавата се реализира посредством привеж-дане в действие на предвидените в законодателството мерки. Това озна-чава защитата да се разглежда като функционална система от три елемента - превенция; премахване на щети и санкциониране (наказание) на виновния извършител.

В съответствие с разработените във времето различни парадигми за личната и обществената сигурност и чрез корелация между тях може да се формира понятието "сигурност" - безопасност и защитеност на обект от действителността - природна система, общество (организация, човек).

Това разбиране означава, че сигурността е реалистична категория, т.е. има смисъл само ако се отнесе към конкретна система (организация, човек). Казано с други думи, сигурност въобще не съществува, защото тя винаги е нечия сигурност.

Ако се приложи това разбиране към отделна система (организация, човек), то може да се определи че същите притежават качеството "сигурност" когато са в безопасност - в определен отрязък от жизнения им цикъл липсват силни (критични за реализиране на целите) въздействия или са надеждно защитени от влиянието на определени фактори (опасности). Това означава че сигурността е преходен времеви интервал от развитието на определена система (организация, човек). В такъв случай обективно съществува алтернативно състояние на сигурността - неси-гурността. Тя е противоположното единство на сигурността, разглеждана като бинарна система в динамично равновесно състояние.

Оценката на всяко от състоянията, може условно да се представи количествено като число със стойности от 0 до 1 (фиг.1). Промяната на стойностите обикновено във всеки момент от времето представлява сложна крива. Двете крайни състояния са невъзможни. Разрушаването на сигурността обикновено настъпва при критична стойност, намираща се под точка "0".

Трябва да се отчита, че границата между "сигурност" и "несигурност" е трудно определима, тъй като преминаването в едно от двете състояния зависи много често от случайни фактори (често добре прикрити) в системата (организацията, човека) и в средата в която оперират. Това означава, че не съществува абсолютна и непре-късната сигурност.

Фиг.1

1.2. Субект, обект на сигурността и неопределеност на бъдещето

Проблемите на сигурността, пред които се изправя всяко общество (под-система, елемент от него) са разнообразни. Въпреки това при всяка свързана с проблема за сигурността ситуация има и елементи, които неизменно се повтарят. Взети в единство, те очертават абстрактния модел на ситуациите свързани със сигурността. Най-общите, неизменно съчетавани елементи са:

- субектът на сигурността;

- обектът на сигурността;

- състоянието на неопределеност на бъдещето, от което зависят както субектът, така и обектът.

Наличието на тези три елемента и връзката между тях са абсолютно необ-ходими за възникването на проблем на сигурността.

Субекти на сигурността могат да бъдат:

- държавата и нейните институции;

- областите и общините;

- различните държавни и частни организации;

- неправителствените организации осъществяващи активност в сферата на обществените отношения;

- други формации (могат да бъдат и със скрито присъствие);

- хората.

Обект на сигурността е онази ценност (материална или нематериална), която в процеса на взаимодействието си субектите се стремят да съхранят, променят или постигнат. В този смисъл това, което не представлява ценност, не е обект и не може да се свърже със сигурност, тъй като съществуването и съдбата му няма да привлекат вниманието на различните субекти. Понятието "ценност" в много отношения е сходно с понятието "интерес". Ценността е онова, с което трайно е свързан интересът на субекта (което той се стреми да получи, увеличи или запази от посегателствата на другите).

За да бъде ценността обект на сигурност е нужно нейното запазване, изме-нение или придобиване да са в кръга на възможностите на субекта на сигурността. Не може ли да промени обстоятелствата, на субекта не му остава нищо друго, освен примирявайки се за момента, да се приспособи към тях. Тъй като тези възможности също не са постоянни и субектът може да постига тяхното увели-чаване или снижаване, те също се превръщат в ценност, която може да бъде разглеждана и защитавана от него, както и от другите субекти на сигурността.

Отношението на субектите към обектите на тяхната сигурност може да бъде представяно и анализирано от различни гледни точки. Поради разнообразието от интереси един и същ субект може да преценява като обекти на сигурност много и различни такива. От друга страна, със запазването сигурността на един и същ интерес могат да са свързани много страни. Това води до разклонена във всички посоки мрежа от различни преплитащи се и влияещи на сигурността едни на други интереси. Тя остава винаги отворена. Един субект има отношение към множество обекти, към всеки от които насочват вниманието си и други субекти и т.н.

Третият елемент в моделната схема - неопределеността на бъдещето (която засяга интереси, представляващи обект на сигурност) идва от трудностите, свър-зани с направата на точно и прецизно разграничаване и от многовариантността на бъдещето. Тя е характеристика на информационната недостатъчност за промените в текущите ситуации, заплахите и закономерностите на еволюцията на обкръ-жението.

Неопределеността се състои във възможността да станат събития, които причиняват вреда на субекта и/или обекта или променят връзката между тях. Тези събития могат да бъдат от различно естество: поведение на един или няколко други субекти (участници) във взаимодействията; възникване на неблагоприятна ситуация за реализация на интересите; претенция, насочена против субекта на сигурността; промяна в съотношението на силите, при която се намаляват възмож-ностите да се защити обекта; възникване на висока степен на нестабилност в средата и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сигурност на организация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.