Сигурност в информационното пространство


Категория на документа: Други


 Сигурност в информационното пространство

Характерна черта на днешната епоха стана небивалото развитие на отрасли, занимаващи се със създаването и предаването на информация в съвременния свят. Мнозинството от хората на планетата днес живеят не само в материално-природния свят, но и във виртуалния - информационно пространство, диктуващо свои закони и фактически превърнало се във втора - субективна - реалност на човечеството.

От самото си зараждане, светът перманентно и активно се разширява за сметка на активната дейност на човека. Последното столетие показа особено силен скок във външното и вътрешно развитие на информационната среда. При това, в информационната среда, както и в природата, действат свои закони, определящи посоката на нейното развитие и особеностите на функциониране.

През последните десетилетия, с развитието на компютърните технологии, се увеличиха и средствата за информационно-психологическо въздействие върху хората. Във връзка с това, под заплаха се оказаха базови международни принципи: държавният суверенитет, ненамеса във вътрешните дела, мирното разрешаване на конфликтите и др.

Разбира се, идеята за целенасочено информационно влияние е възникнала отдавна, но в наши дни последствията от подобна информационна интервенция могат да се сравнят с резултатите от незаконни военни действия. Именно затова информационното противоборство следва да се разглежда в рамките на международните отношения, а също и в контекста на съвместни действия срещу различни криминални или терористични структури. Подробното разглеждане на проблемите с националната и международната информационна безопасност изисква изясняване на основни понятия, влизащи в този кръг проблеми. Някои автори отделят и описват като ключови термини като "информационно противоборство", "информационно оръжие", "информационно въздействие", "информационна безопасност".

Информационното противоборство, това е форма на междудържавното съперничество, реализираща се чрез информационно въздействие над информационната инфраструктура и над обществото като цяло, за постигане на собствени цели (като едновременно с това се извършва защита от аналогично въздействие над собственото информационно пространство).

Информационното оръжие, това е комплекс от технически и други методи, средства и технологии, насочени, преди всичко, към установяване контрол над чуждите информационните ресурси. Също така, те могат да са насочени към вмешателство в дейността на чуждите системи за управление (държавни) с цел понижаване работоспособността им, изземване на съдържащата се в тях информация или целенасочена дезинформация в системата на формиране на обществено мнение и взимане на решение. Актът на използване на информационно оръжие се нарича информационно въздействие.

Под информационна безопасност следва да се разбира състоянието на защита на информационното пространство в интерес на гражданите, организациите и държавата като цяло. Също така се подразбира, че информацията се използва строго по предназначение и не оказва негативно въздействие на информационната или друга система, както на собствената държава, така и на други страни.

Влиянието на информационната среда върху живота, мислите и чувствата на хората се нарича информационно въздействие. То може да протича както на микрониво, отнасящо се единствено до личното пространство на отделни граждани, така и на макрониво, засягащо интересите на цялата държава.

Растящата роля на знанията в съвременния свят и скоростното развитие на информационните технологии обуславят огромния интерес на учените и обществениците към проблемите в информационната сфера. Все по-голямо количество учени е привлечено от въпросите по изработване на теоретически и практически механизми, форми и средства за защита на гражданите от информационно-психологическо въздействие; днес тези проблеми са толкова остри, колкото и проблемите, свързани с информационната безопасност на държавата.

Политическите, икономическите и социалните вълнения, естествени за преломни моменти в историята като промените в Източна Европа, провокираха развитието на информационни процеси в застой - в областта на журналистиката и средствата за масова информация, в културата и научната публицистика. Закономерно, не оставайки по-назад, качествено се изменя и сферата на непосредствените, ежедневни информационни контакти между хората (колеги, съседи, познати и др.).

В днешно време информационната безопасност има водеща роля в изследването на световната мрежа Интернет. Овладяването на тази проблематика в пълна сметка позволява съсредоточаване върху ключови информационни заплахи и мерки по тяхното предотвратяване. Регулирайки отношенията на субектите и обектите на виртуалната среда Интернет на държавно ниво, е изключително важно да се спазва балансът между масовото възпроизвеждане на информация и ограничаване предаването на информация, накърняваща честта и достойнството на човека. Свободата съвсем не означава всепозволеност. Трябва да се отчита и балансът между свободата на достъп до информация и информационната безопасност на държавата, обществото и личността. Защитата на фирмена, държавна или друг вид тайна не трябва да се изразява в забрана за разпространението и свободния достъп до информация. Това се отнася и до правата и свободите на гражданите в демократичните държави.

Също така, необходимо е да се съблюдава баланс между интересите на непълнолетните и свободата на словото. Действията по защита на непълнолетните не бива да приемат форма на абсолютна забрана за разпространение на информация в Интернет, ако съдържанието на информацията е законно и достъпно за хората посредством други канали за комуникация.

Да се защитят информационните ресурси (и по-точно - сървърите, на които те се съхраняват) в мрежата е много по-трудно, отколкото в други системи. Това произтича от такива свойства (в това число и преимущества) на Интернет като оперативност, незатвореност, трансграничност. Затова и една от първоначалните задачи на всеки потенциален ползвател, който се включва към "мрежата", е да обезпечи, посредством различни програми, безопасност на съхраняващите се на неговия компютър данни - нещо, което много хора пренебрегват, без да си дават сметка, че самата "мрежа" по своята структура не е способна, а и не е длъжна, да осигурява защита на отделните сървъри.

Това не отменя необходимостта от планиране на информационната защита на корпоративно, държавно и международно ниво. Въпреки че в този случай се създава патова ситуация: обсъждането на проблемите в информационната безопасност и рисковете, характерни за едни или други системи, означава да се признаят слабостите на собствените системи за защита на информация, което от своя страна, може да бъде използвано от недоброжелатели.

Като цяло, очевидно е, че световната общност се нуждае от ефективни способи, както за решаване, така и за обсъждане на належалите проблеми на информационната безопасност. Особена роля играе подборът и подготовката на надеждни кадри, намалящи вероятността за изтичане на информация.

В САЩ с подобна дейност се занимава правителствената организация CERT (the Computer Emergency Response Team), представляваща група за реагиране на заплахи срещу компютърната безопасност. CERT изучава проблеми по защита на информацията, като си сътрудничи с производителите на програмно и кадрово обезпечаване, а също така се занимава и с оповестяване сред ползвателите способите за регулиране на проблемите и изготвя инструкции по премахване на пробивите в защитните механизми. В рамките на тази организация функционират и специализирани служби за поддръжка на сървърите.

През септември 1998г. Игор Иванов, министър на външните работи на Русия, подава до Генералния секретар на ООН специална молба за добавяне в дневния ред на предстоящите обсъждания въпроса за защита на информацията в световен мащаб. Документът предвижда всички нации, влизащи в Организацията, ясно да определят съществуващите заплахи в областта на защита на информацията, да оценят мащаба на проблема и да разработят транснационални механизми по запазване на глобалните информационни системи. От този момент нататък може да се говори за някакви раздвижване в анализирането на проблема. Четири резолюции, приети от ООН една след друга в периода 1998-2001г., карат световната общност да обърне сериозно внимание на темата. Светът осъзнава, че подобно на останалите световни проблеми, пълното осигуряване на информационната безопасност е възможно единствено чрез съвместни действия на всички страни-участнички.

За последните десетилетия информационната среда в световен мащаб претърпява редица изменения - както количествени, така и качествени. От една страна, тя значително се е разширила чрез появата на всевъзможни информационни структури и организации, чрез активното участие на гражданите и множество целенасочени държавни информационни стратегии. От друга страна, чрез скоростното развитие на техническите средства и канали за комуникация, информираността на хората се е превърнала в своеобразен лост в управлението, посредством който се задават социални програми, формират се приоритети, настройва се работата на системата на управление и отделните нейни компоненти.

Трябва да се отбележи, че отношението "човек-информация" е качествено различно по своята смислова и функционална натовареност от взаимодействието между други, по-общи и абстрактни категории (напр. техника-информация, държава-информация, наука-информация и др.). Именно взаимодействието между мислени и действени усилия на всеки член на социума се явява основа за функционирането на всички културни, обществени, политически и икономически субекти във всяка държава.

Доколкото изучаването на въпроса за сигурността в информационното пространство в науката е започнало сравнително скоро, то нито методите, нито инструментите за описание на информационната среда (т.нар. понятиен апарат), не трябва да се считат за установени и изцяло изградени.

Съществено се различават както принципите за установяване на пространствата на информация, така и обемът на нейното съдържание, числото на включените в тази област въпроси и обекти на изследване. Също така, следва да се обозначат няколко отправни и най-популярни в научните среди положения, свързани с функционирането на информацията във времето и пространството на човека.

Външното жизнено пространство на съвременния човек включва в себе си не само битийния, природен план, характерен за всички живи организми, но и съпътстващото го културно (в най-широк смисъл) наслоение, отделящо човека от света на животните. Материалната страна на човешкото културно битие е представена в т.нар. техносфера, която се състои от множество артефакти, инструменти, технологии, които позволяват на човека не само най-добър способ за адаптиране към обкръжаващата го среда, но и нейното преобразяване в съответствие със своите замисли.

Нематериалният пласт на културното човешко битие можем да наречем "инфосфера" или информационно пространство. По такъв начин, съвременният жител на Земята се ражда и живее паралелно в няколко "измерения": в обкръжението на реални, осезаеми вещи и явления, въздействащи на неговото тяло, и в обкръжението на информационните потоци, влияещи при формирането на неговите психика и интелект.

Отчитайки факта, че влиянието на информационното пространство върху духовния живот на дадена нация не подлежи на съмнение и има собствена специфика, нормално би било да се отдели кръг въпроси, касаещи информационната безопасност на личността, в отделна област на изследване. Самото понятие информационна безопасност предопределя, от гледна точка на здравия разум, защита на индивидуалните и обществени мисли, вкусове, морал от външни разрушителни информационни въздействия. Индивидът, защитен от държавата срещу информационна манипулация, е способен да действа продуктивно в качеството си на значима единица на обществото и да осъществява хармоничен и полезен информационен обмен с околните.

В съвременната научна литература по въпросите на информационната безопасност се отделя достатъчно много внимание. Заедно с това, поради огромния обмен, отсъствието на ясни критерии и множеството новости по проблема, съществуващите положения и резултати от изследвания към настоящия момент не се систематизират и не отговарят на потребностите по актуализация на темата на всички социални нива. Така, например, отсъства ясно разделение на факторите, способни да нарушат информационната цялост на личността или държавата, а съответно - и тяхната безопасност. Систематизирането на тези фактори и явления може да се осъществи по различни пътища, в зависимост от областта и фокуса на изследването, широтата на поставената дазача и, съответно, използваните методически техники.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сигурност в информационното пространство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.