Сигурност в информационното пространство


Категория на документа: Други



И така, правото за обособяване на темата за информационната безопасност на обществото и личността от общото число на актуалните проблеми по безопасност, е обособено от редица фактори. Преди всичко, това е световна тенденция за построяване на нов тип общество, основано на активното потребление и високоскоростната размяна на информация. В тази тенденция протича динамично нарастване на обема и стремежа към информационни потоци, а като следствие - все по-голяма материална и психологическа зависимост на хората от информационната среда. Негативното въздействие в този случай се изявява в налагането на човека на лъжливи (непълни или изопачени) представи за обкръжаващия свят, за социалните и политическите събития, за фактическото състояние на околната среда и др.
Ръководейки се от лъжлива информация, произтичаща от нарочно изкривени източници на такава, за човека е невъзможно да се стигне до верни и точни резултати, да се построи подходяща социална линия на поведение, нито да се ориентира в своите реални желания и възможности. Във връзка с това възниква остра нужда от разработване на нови средства и начини за защита на изначалното индивидуално-личностно начало на човека, без което е невъзможна неговата съзидателна дейност, а следователно - съмнителен е неговият принос за обществото като цяло.

Тук е необходимо да се отбележи още един много важен момент. Човекът не е пасивно същество, върху което може да се въздейства безкрайно. Личността е, преди всичко, активен субект, самостоятелно изграждащ свои отношения с обектите от външния свят, в това число и в условията на повишена информираност.Тази информираност се отразява при разрешаването на многочислените му задачи, най-главната от които е да оцелее в бурния свят от външни фактори - както от социален, така и от физически характер. Именно личността може да противостои на различните опасности и да развие своя собствена система за безопасност, включително и за информационна безопасност.
Именно затова, независимо от постоянния информационен натиск (често пъти негативен), не всеки човек действа и мисли в полза на нечии чужди интереси. Това зависи, преди всичко, от това, доколко човек позволява да му бъде внушавано едно или друго гледище, от неговата способност да анализира и да оценява критически достигналата до него информация. Така например, някои хора обръщат огледално действителността, други я изваждат от контекста и времето, запечатват я самостоятелно, трети си правят само схематични скици от информацията, четвърти си я дорисуват, пети я изопачават и т.н. Това е свързано както с познавателните способности на човека (възможността му да обхване в пълен обем всички комплексно протичащи процеси) така и с неговите субективни потребности при емоционалното и рационалното осмисляне на дадено явление, което се отразява върху тяхната достоверност в процеса на информационни контакти между хората.

Освен това, недостигът у хората на здрав скептицизъм, разсъдителност и скоростта на разпространение на некачествена информация, а също така степента на нейното въздействие върху голяма част от населението, се обяснява с механизмите и житейските закони на човешкото общество в контекста на информационната среда. Такъв фактор, определящ възприятието на човека и неговото по-нататъшно взаимодействие с окръжаващото го информационно поле, е например качествената нееднородност на съдържанието на същото това информационно поле, разнообразните елементи на информационната среда. Разбира се, съществува и факторът на "авторското", умишлено преиначаване на информацията от човек и нейното по-нататъшно разпространение сред хората с цел манипулирането им в полза на собствени амбиции и задачи.

Видно е, че целенасоченото изопачаване на елементите на информационната среда (както начина на предаването й, така и съдържанието на информацията), оказва силно и достатъчно дълго въздействие върху психиката на човека, засяга неговата способност да мисли, да избира, да взема решения и, в крайна сметка - да действа съгласно своите принципи и интереси. Тези фактори дават основание процесите на информационно въздействие (широко използвани в политиката, в религията, в търговията) да се разглеждат като инструменти за поробване на човека посредством ограничаване свободата на мисълта му, а от там - и на постъпките му.

Най-разпространеният начин за информационно въздействие се явяват прийомите за внушаване и убеждаване, представляващи своеобразно насилие над свободата на личността. В процеса на такъв тип информационно-психологически натиск е възможно изменение в емоционалното състояние, желанията, намеренията на хората и, като резултат - изменение в тяхното поведение в нужната за "поръчителя" посока. При изследването на такива информационни способи за натиск е уместно да се използва понятието "манипулация", получило в настоящо време широко разпространение в психологическата и политологическата литература като особено психологическо въздействие.

Характерна черта на такъв тип въздействие е явната полза (за манипулатора) чрез скрито вмешателство във волевите центрове на хората. Поради развитието на информационните технологии и привикването на хората към потоците от разнообразна, противоречива и понякога провокираща информация, начините и стратегиите за информационно-психологическо въздействие търпят изменения. Анализите на съвременната действителност показват, че количеството на методите за въздействие не само, че не е намаляло, но и нараства пропорционално на средствата за разпространение на информация и каналите за комуникация. При това, целевата аудитория за информационна манипулация може да варира и от нея не са застраховани нито отделните социални групи, нито обществото като цяло.

Информационните поражения върху духовната сфера носи след себе си маса негативни последствия: изкривяване на етическите норми и оценки, социална истерия и агресия, междунационално и междукласово напрежение, фалшифициране на културни ценности и идеали и др. Всички те се отразяват върху политическия и икономическия потенциал на държавата.

Духовната и културна страна на обществения живот са най-уязвими, открити за информационен "вятър" територии, по които вихърът на информационната стихия удря в самото начало. И даже в случай на целенасочена, "авторска", информационна вълна, резултатите могат да бъдат непредсказуеми - и по сила, и по мащаба на въздействието. Широкият диапазон от информационни вълни и острата нужда на населението от актуална информация (в условията на недостатъчна взискателност към нея) пораждат цял ред средства и методи за манипулиране на общественото съзнание, когато масовото психо-информационно въздействие очаква поражение не върху някакви откъснати обекти, структури или идеи, а на съвкупност от отделни - чувстващи и мислещи - индивиди.

Въпросите, касаещи "кибербезопасността", следва да се разглеждат на съответстващото национално и международно ниво. Преди всичко, видно е, че само съвместните усилия и координирани действия на световното общество, могат да помогнат в борбата срещу престъпниците в областта на информацията и информационните технологии. Само те могат да съдействат за предотвратяването на създаване на терористични и екстремистки групировки, способни да използват растящата мащабност на информационните технологии за пагубни и разрушителни цели (за насаждане на паника, разпространение на пропаганда и дезинформация).

Заедно с това, проблемът по изчистване на цифровото пространство от нежелани криминално и екстремистки настроени елементи се пресича с проблема за защита на гражданските права на човека. Съществува необходимост от ясни параметри и методи за информационна защита на държавно и международно ниво, отчитайки демократичните ценности на съвременния свят. Неоснователното ограничаване или нарушаване на гражданските права би означавало отстъпление от основните принципи на построяване свободното глобално информационно общество.

В процеса на съгласуване на информационните политики, намерили своето отражение в Хартата от Окинава, страните-участнички стигат до извода, че е необходимо разширяване на сферата на работа в "Голямата осморка" в контекста на Лионската група за борба с международната престъпна мрежа. Във връзка с това, лидерите на представените държави потвърждават своята готовност да продължат сътрудничеството с големи производствени гиганти, укрепвайки достиженията, постигнати по време на Парижката среща на "Г-8", посветена на диалога между правителствата и промишлеността по въпросите на информационната безопасност. Поставена бе задачата за държавно регулиране на такива наболели проблеми в областта на информационните технологии като своеволния достъп на някои граждани към засекретени от банките данни, нарушаващи целостта на важни информационни системи, а също и за създаване и разпространение на разрушителни компютърни вируси и програми. Решаването на тези въпроси е възможно само в условията на взаимодействие между държавите, научно-техническите и производствените колективи и специалистите в областта на информационните технологии.
??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сигурност в информационното пространство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.