Сигурността в Близкия изток


Категория на документа: Други


Ала най-смущаващи са събитията в Сирия. Преди време правителството арестува видния политически дисидент в страната Ахтам Наис, а народното недоволство в настоящия момент прераства в масови демонстрации, срещу които се стреля. В Алжир недоволството придоби цивилизован характер и предизвика оставката на министър-председателя, в Египет предстоят паламентарни избори, Либия ликвидира авторитарния режим на Кадафи.

През 2004 г. в Истанбул се проведе среща за сътрудничество на НАТО за укрепване сигурността на страните на т. нар. Голям Близък изток. Към тази инициатива за партьорство досега са се присъединили Кувейт, Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства.

Проблемите на сигурността в Близкия изток са предмет на дискусии и в международната среща в Мюнхен, където участваха политици и експерти от 40 страни в света. Целта на срещата е изработената обща позиция на НАТО и ЕС по важните външнополитически проблеми на региона. Обсъдени са въпросите за борба с тероризма и неразпространението на оръжия за масово поражение. Представителите на срещата категоризираха Иран като "главен спонсор на тероризма". По нов начин се разглежда и ислямския тероризъм, определян вече като "война вътре в исляма". Руският представител предложи за изграждане на "единен фронт срещу тероризма". За разлика от САЩ Русия смята, че борбата трябва да се води под егидата на ООН.

Породеното антиамериканско настроение от инвазията в Ирак, генерира външнополитически усложнения и бързо нарастване на ислямския фундаментализъм като ответна реакция на съпротива.

Основните изводи, които могат да се направят са, че външната политика в Близкия изток е борба срещу тероризма, участие в близкоизточния мирен процес, подпомагане политическите реформи, демокрация и либерализация в района. Но Вашингтон е постигнал единствен резултат в осъществяването на икономическата либерализация, а при другите направления по-скоро има "връщане назад".

От Иракския опит могат да се извадят и следните изводи: въпреки всичко американската външна политика е несъмнена победа в Близкия изток; след 11 септември 2001 г. САЩ гарантира националната си сигурност в географските си граници; Саудитска Арабия замрази своите банкови авоари, използвани за финансирането на "Ал Кайда" и др. терористически организации; във военно отношение Афганистан и Ирак се превърнаха в "притегателен център" на радикалните елементи от арабския свят; същевременно горните две страни се превърнаха в "капан" за екстремистите и фундаменталистите; демократизирането на страните в района не е постигнато и днес този процес прераства в кървави атентати и масови демострации; забранени бяха конвенционалните оръжия (белия фосфор и др.); в крайна сметка се радикализират действията на ислямските фундаменталисти.

От анализа на Иракската криза могат да се направят следните обобщения: непрекъснато влошаване на обстановката в Ирак, а предстои напълното изтегляне на американския военен контингент, след което не се знае дали ще се получи подобрение на обстановката; броят на жертвите от двете страни е внушителен; съществува неяснота и в последващото развитие на Ирак, обусловено от сложния социално-етнически и религиозен контингент на населението; конфликти на икономически интереси във връзка с контрола на петролните запаси на страната; тенденция на остра конфронтация между сунити и шиити, която не е преставала; не е сигурно в каква посока ще се развие политическия процес в страната в следващите години; неопределена остава до сега и евентуалната намеса на НАТО.

Сирия е другият "барутен погреб" на Близкия изток. Партията на арабско социалистическо възраждане БААС еволюира в негативна посока като военна диктатура. От 2003 г. започва влошаване на сирийско-американските отношения, макар че преди това при войната в Залива (1990-1991 г.) Сирия се присъедини към многонационалната коалиция за възстановяване суверенитета на Кувейт. Президентът Башар Асад категорично осъди тероризма и Сирия се включи в международната антитерористична кампания. Но когато започна войната в Ирак, сирийското ръководство се обяви срещу американската намеса. Сирия поиска план от САЩ за изтегляне на американските войски. От своя страна Вашингтон поиска спиране на военните доставки за Иран и "Хизбула" и преминаването на доброволци през границата за подпомагане военните действия на иракските сили. Днес "Хизбула" е най-голямата и влиятелна партия в Ливан и си създава ореол на национално-освободително движение.

През май 2004 г. САЩ наложи на Сирия частични икономически санкции - ембарго на търговията със сирийците, с изключение на храните и лекарствата; забрана на полетите на сирийските авиолинии до САЩ; замразяване авоарите на заподозрените сирийци и на правителствените институции.

Нов натиск върху Дамаск последва през 2004 г. във връзка с кризата в Ливан. По инициатива на Вашингтон, Съвета за сигурност на ООН прие резолюция, засилваща международния натиск върху Сирия. Всичко това доведе до недоволство в страната от нерешени социално-икономически въпроси и забавяне на политическите и икономическите реформи.

Сложната вътрешна и външна обстановка кара Асад да направи значителни правителствени промени. Но липсата на опозиция като алтернатива е предпоставка за дестабилизация, която в настоящия момент вече е налице. От друга страна участието на радикалната организация "Хизбула" в правителството е основния фактор, обуславящ кризата в тази страна.

Така или иначе, пред Сирия предстои преход от авторитарно към либерално управление, главна причина за което е, че през последните пет години обществено-политическите и социално-икономическите реформи се провеждат бавно, непоследователно и са недостатъчни.

Основно предизвикателство пред страната е осигуряване на националната сигурност. В същото време САЩ не би си позволил да приложи и в Сирия "иракския сценарий". При предстоящите политически промени особена роля би изиграла привличането във властта на опозиционната партия "Мюсюлмански братя". Без тях политическата реформа би била недовършена. Примерът на страни като Йордания и Мароко, където това е осъществено, доказва, че пътя на либерализацията на режимите е правилен. Процесът обаче не протича гладко. Станалото в Египет напоследък показва колко опасно би станало това с радикализирането на ислямистите.

Дилемата пред арабските държави днес е не какво, а как ще се осъществят политическите реформи и промените, които се налагат. Същевременно трябва да се отбележи, че ислямистките партии са най-влиятелните и широко подкрепяни. А това би задълбочило фундаменталистките тенденции.

Конкретно за Сирия може да се прогнозира, че партията "Мюсюлмански братя" ще играе важна роля в настоящите политически промени. Но започналата в настоящия момент "Сирийска пролет" заплашва да се изроди в студена ислямистка зима.

Използвана литература:

сп. "Военен журнал" - Ани Христова - ст. "Проблеми на сигурността в Близкия изток", стр. 67-82

??

??

??

??

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сигурността в Близкия изток 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.