Символната манипулация


Категория на документа: Други


Символната манипулация

Изготвил: Ивелина Любомирова Иванова, ФН:1103011051
Специалност: Българска филология, III курс
Исползвана литература: "Логика на измамата"- Александър Гънгов

1. Социалната реалност под властта на символа.

Различната позиция на всеки човек в обществото предопределя различно отношение към ставащото, а от там и различните интерпретации за променящите се ситуации и различни стратегии за справяне с тях. Различията в социалния статус, различията в мненията и действията, възприети от всички и позволяващи на всеки член на обществото да се ориентира в дадена ситуация са наречени от Пиер Бурдийо символни различия. За това и ресурсите, които всеки един от нас осъзнава, че притежава се наричат символен капитал. Този символен капитал е способен да упражнява символна власт от разсояние, т.е. без експлицитно да дава разпореждания и да изисква, той просто разчитайки, че ще предизвика у тези, които се предполага, че ще му се подчинят, определени действия по магически, чудотворен начин. Самото наличие на символен капитал кара онези, които са способни да схванат присъствието му, да действат по начин гарантиращ неговото самонарастване.

Едно от най-забележителните превъплащения на символната власт е символното насилие. При него отношението на доминиране поражда почит и преклонение. Символното насилие води до радикално преобръщане на контекста, в който се извършва измамата. Властовите отношения се превръщат в отношение, където зависимата страна изпитва симпатия към доминиращата. Такива са например отношенията между големия и по-малкия брат, където се очаква по-малкият да посвети живота си на по-големия. От подобен тип символно насилие са и нелепите прищевки на шефа в сивото ежедневие на секретарката. И тези действия, вместо непрязън будят симпатия. Символното насилие скрива за доминирания символния характер на отношението, а за онзи във властническа позиция разкрива възможността упражняването на сила да се възприема от потърпевшия, като колегиално, роднинско, приятелско или някакво друго положително отношение.

Самозаблудата и двусмислеността са още по-осезаеми при икономиката на символните стоки. Това е отношение, при което се извършва размяна на псевдо стока. В този случай и от двете страни стои едновременното премане, че размяна в действителност няма.

За Будийно символната икономика се появява там, където често се прави опит пазарната икономика да бъде изтласкана на заден план. Това поражда раздвоено съзнание. Такъв е случаят с църквата в съвременните условия. Църквата е обособена икономическа институция, но икономическият ефект се поражда от самото отрицание на икономическите цели. Религиозните институции притежават две истини - икономическа и религиозна, като втората отрича първата. Будийно неоснователно насочва вниманието си към църквата. Такива са и доброволните организации, където целите се декларират извън икономическите сфери, като утвърждаване на демократични ценности, защита на социално слабите,борба с насилието и т.н. Доброволците работят по определени проекти и получават хонорари, не по-малки от редовните заплати в "правителствения" сектор.
Икономиката на символните стоки се основава на потискането и цензурирането на икономическите интереси. Като в следствие икономическата исктина (цената) трябва да бъде скрита или оставена в ситуация на неяснота. Икономиката на символните стоки е икономика на неточността и неопределеността. Поради това подтискане, стратегиите и практиките, характерни за тази икономика, са винаги противоречиви и двусмислени. Двойствеността на взаимоизключващите се истини, не трябва да се смятат за проява на двоен стандарт, а като отрицание, осигоряващо съществуването на противоположностите.

Символният капитал,символното насилие и икономиката на символните стоки изпълняват много ефективна функция в областта на манипулацията и измамата. Символният капитал е фонът, позволяващ да се променя контекста на истинностаи неистинноста, именно чрез геговото наличие или липса зависи успехът или промяната на всяка рекламна или политическа кампания. Чрез намеци и недомлъвки, символният капитал води до необходимите му действия. Това е основата на символното насилие. Няма значение, че стремежът на някоя компания води до еколкогична криза.

Икономиката на символните стоки дава възможност печалбата да се представя като загриженост, стремежът да се създаде имидж - като безкористност, а маниакалната жажда за власт - като патриотичен или религиозен плам. Най-изумителното е, че потребителите на символните стоки хем вярват на благородните намерения, хем знаят, че са обект на манипулация.

2. От символ към ритуал.
Съсловното общество се сформира по посока на гражданското общество, създадено от равни и независими индивиди. Индивидите на гражданското общество, представляват и защитават интересите на обществото като такова. Все още не е позната епоха, в която гражданското общество да се е освободило от съсловната отживелица, каквато са политическите партии. Тези партии, подобно на футболните отбори, се стремят да спечелят колкото се може повече запалянковци, които да са лоялни. Борбата за лоялност се разиграва с не по-малка сила и сред производителите на стоки и услуги. При пазарната икономика се наблюдават два типа обществени посредници: такива, които разлагат общността - самите икономически отношения и такива, които я поддържат. Ролята на втория тип се изпълнява от ритуала. В индустриалното и пост-индустриалното ритуалът не е изчезвал никога, а дори е и придобил нови форми, но продължава да изпълнява едни и същи функции - поражда общности от потребители и партийни привърженици, на които им се привиждат сили и закономерности с магически характер.В основата на консумирането стои разпалването и потдържането на надежди за свят изпълнен с благоденствие.

Магическата сила, извличана от съвременните ритуали, поддържа механизмите на пазарната икономика и свързаната с нея представителна демокрация. Тази ритуална сила се използва като средство. Чрез нея ритуалът се превръща в господство.

На определен етап от своет разгръщане съвременните ритуали се нуждаят от нещо като самосъзнание на практикуващите ги общности. Чрез внедряване на това самосъзнание в общностите, общността и ритуалът получават жизнена сила и гаранция за безпрепятствено функциониране.

3. Идеологията като абсурдна логика.
Подари самата си същност симулактрумът е всеобхватна хиперреалност. Той поглъща в себе си разнообразни дискусии и явления, и имитира кризи. Това се дължи на субституцията, която е основна техника във всяка идеология. При нея действителната причина на някаква криза се подменя с псевдопричина, която е напълно ирелевантна спрямо дадената ситуация, тя се оказва красноречив пример за класическия софизъм, при който непричина се представя за причина.
Идеологията е още един начин за създаване на превдо общности. Въпреки че се гради на логически абсурд. Тя се оказва изключително ефективна в определени случаи. Няколко битови свади се интерпретират като държавна политика за незачитане на човешките права, защитата на националните интереси срещу свръхпечалбите на транснационалните компании като потъпкване на демократичните норми и нарушаване на свободата на словото. При представянето на идеологическите псевдовръзки целевата група, към която е адресирано посланието, е призована да не гледа безучастно описваните събития, дори те да се развиват на хиляди километри.
Идеологията представлява лесно и естествено обяснение на света, но обяснение, което непосредствено не е достъпно, защото се отнася за събития отдалечени в пространството, във времето или просто до такива, за които няма как да имаме информация от първоизточника. За това идеологията създава илюзията, че разширява нашия хоризонт, но ни доставя и познавателно успокоение. Тя е фалшива привилегирована гледна точка.

4. От заблуда към пропаганда.
Идеологията притежава неподозирана сила, която окупира емоциите на адресата и подчинява логическото мислена в името на разпалване на емоциите. Особено ефективна се оказва идеологията, когато се основава на неприязън към превдо виновния, от когото произлиза световното зло.
Ефективността на идеологията и пропагандата изобщо се дължи на факта, че тя прониква и експлоатира най-дълбоките пластове на човешкото битие. Зад многоликите им образи прозира обещанието за справяне с екзистенциалния страх и придаване на смисъл на живота. Пропагандата осъществява манипулираната социализация в съвременното общество.
Индивидите от индустриалните и пост-индустриалните общества се нуждаят от пропагандата, тя оказва толкова силно влияние, че се превръща в социален обект на пристрастие. Тя създава чувство за собствена ценност, тя легитимира омразата.
Тези възможности се предлагат от пропагандата на свободния избор на потребителя. Тя внушава самоочевидна истина, изважда предмета на свободния избор извън реалния контекст и дори успява да го постави в нов, манипулиран контекст.
Свободният избор се улеснява от тенденцията, която всяка пропаганда носи. На този принцип се основава довода към авторитета, изгражда се и довода към сноба, довода към тълпата.
Екзистенциалните предпоставки, правещи пропагандата възможна, водят до невероятни метафизически следствия. Тя създава свят, паралелен на реалния. Човекът продуцира представи за нещата, събитията и хората, тези представи се основават на твърденията от новините, които в повечето места по света са фалшиви.
Прекроеният от пропагандата свят се отнася до действителни хора, места и събития, но не може да бъде емпирично верифицирана като истинна, нито фалшифицирана като неистинна. Най сполучливите техники за продуциране на този свят са фотографските монтажи; изобразяването на събития, които никога не са се случвали; театрално пресъздаване на епизоди от новините; създаване на виртуална реалност; свръхинтензивни рекламни и политически кампании; скриване на източника на новините и други.
Изследователите разделят нереалността на два вида: изкуствена реалност и псевдореалност. При изкуствената реалност електронно създадените образи и сействителните събития си взаимодействат на екрана, а при псевдореалността действителността се изкривява от масовото навлизане на развлекателния елемент във всяка точка на социалния елемент.
Погълнати от тази псевдореалност спираме да се интересуваме от разликата между реалност и псевдореалност.
Що се отнася до изкуствената реалност, смесването на истина и неистина е класически похват на дезинформацията.
От логиката е известно, че неиистинно заключение може да се получи или когато тръгваме от фактическа неистина, или когато използваме невалидни логически операции, или когато са налице и двете. В пропагандата са съзможни неадекватни и манипулативни изводи, близки до дезинформацията, дори когато боравим с логически правилни средства. По такъв начин статистическата информация систематично се манипулира, така че да придаде на отчетите вид на рациооналност и научност.
Във всичките си форми, пропагандата инсценира правдоподобен контекст, в който интерпретираните данни се вписват непротиворечиво с помощта на истинни логически операции.
Но пропагандата всячески се стреми да отстрани логическото мислене, като го сведе до условен рефлекс.
5. Илюзиите на позитивното мислене.

Позитивното мислене страда от един сериозен недостатък - то не е способно да преобразува съвременната ирационална действителност в рационална. Изправен пред неразрешими противоречия, пред ситуации, където законът за изключеното трето е неприложим, а тъждеството се разпада, на съвременния човек му се налага да използва акробатика, за да си самовнушава, че нещата вървят към добро.
Пример за доказване на терапевтичната сила на позитивното мислене е свободното време - мечтата на всеки човек. В пиковите часове, в градския транспорт могат да се видят стотици уморени и измъчени лица след края на работния ден. Но само след два часа същите тези хора ще излезнат от домовете си позитивно освежени и променени.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Символната манипулация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.