Символното значение на името


Категория на документа: Други


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
Гр.Велико Търново

РЕФЕРАТ

НА

ТЕМА : СИМВОЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО

ПРЕПОДАВАТЕЛ : ДОЦ.Д-Р ЕВЛОГИ ДАНКОВ

ИЗГОТВИЛ : ПОЛИНА ЙОРДАНОВА ЦАНЕВА

II КУРС ФИЛОСОФИЯ ФАК.№ 75294

Замисълът, в контекста на който се поставя проблема за символът, е замисъл за такова преображение на философията на името, което би я "извело" от позицията на тъждествен на абстрактната метафизика естествен анализ. В произведението се предполага възможност за преодоляване на естествената нагласа към символите, които носи името, които носят думите чрез преображението им, чрез преосмислянето им, което дава възможност за конституиране на нова философия на наименованията, основана върху символизма на обкръжението.

Става дума за преображение именно на естествения език - на този език, който в метафизиката от номиналистичен тип постепенно застива в абстрактни същности, в символи, в имена, обособени от своите носители.

Когато се отбелязват езика, мита и изкуството като "символични форми", то в основата на този израз лежи предпоставката, че всички те, като определени начини на духовно моделиране, се свеждат до един последен пласт на действителното, който прозира през тях само като през чужда среда. "Цялата тази логика на мита, или символа е възможна само благодарение на апофатичния момент в предметната същност на думата", казва Лосев.

Действителността, изглежда, може да бъде постигната единствено в своеобразието на тези форми; това обаче означава, че в тях тя е както скрита, така и разкрита чрез символното съществуване на функции, които задават определеността, изразителността и характера на света името, на думата, се проявяват, от друга страна, като също толкова многообразни рефракции, на които е изложено единното в себе си и единствено по своя род битие, когато бива схващано и присвоявано от гледна точка на субекта или на ползвателя на името - символ. Разглеждана в този аспект, философията на символиката в произведението на Лосев не е нищо друго, освен опит да се припише на всяка форма - език, дума, име специфичен и своеобразен рефракционен индекс. Тази символична философияя иска да познае особената природа на различните предметности на името, да проникне в характеристиката и структурните закони на всяка една от тях. Но макар и да навлиза съзнателно в това междинно царство на чистата символика, философията като цяло, в качеството си на учение за тоталността на битието, сякаш не е в състояние да се задържи в него.
"Символът, е смислов кръговрат на алогическата мощ на непознаваемото, алогически кръговрат на смисловата мощ на познанието", казва Лосев. Същевременно - този език, който в себе си носи възможността за уподобяване на предмета, преди всяко име, като максимално съвършенство на всяко име - се намесва символът, за да обясни необяснимото или да затвърди познатото. Тоест, символът е теза и антитеза, едновременно, подчинен, обаче на ейдоса.

Всеки език изразява в себе си в различна степен пълнотата на името и преображението изказва, всъщност обръщане на перспективата на "виждане" така, че естественият език да бъде осмислен чрез самото име и да бъде възведен към чистотата и пълнотата на неговия живот или на това, което изразява.

Ако се търси в естествения език онова, което показва възможност името (думата) в този език да се "самопревъзмогва", да бъде име на живо битие, то може да се направи стъпка в тази посока с помощта на символичния парадокс. Символичният парадокс представлява семантичен вариант на логическите и теоретикомножествените парадокси, или тяхна транскрипция в полето на семантиката. Той се отнася до имената (думите) и възпроизвежда в семантичен аспект символното на съвместяването за един и същ обект на контрадикторно противоречиви свойства. Имената се предполагат при реконструкцията на този парадокс, като характеризирани чрез свойствата (предикатите) автологичност и хетерологичност - съответно като автологични и като хетерологични.

Автологични са имената, притежаващи свойството, което назовават, а хетерологични - имената, не притежаващи свойството, което назовават. Символът се открива при определянето на хетерологичното име, притежаващо предиката хетерологичност, т. е. свойството на името да не притежава това, което именува. Но доколкото притежава този предикат, то не може да се счита за хетерологично, а за автологично име, защото тъкмо автологичното име назовава онова, което му е присъщо. Ето къде се открива диалектиката на Лосев. От гледна точка на изискването за непротиворечивост, имената са или автологични, или хетерологични (едно и също име не може да бъде едновременно автологично и хетерологично). Но парадоксът на символа се установява досежно едно и също име: то е автологично в самоопределянето си (при което внезапно "престава" да именува себе си) и хетерологично в определянето на всяко различно от себе си хетерологично име; при това то осъществява специфично присъщото му действие - именуване на всяко хетерологично име чрез себе си, като и именува себе си в реда на хетерологичните имена (става името на всяко друго име).

Ако се постави налице изискването да се изяви онзи предисторически пласт на действителността, в който тя може да бъде схваната сама по себе си, преди всяко символично тълкуване и означаване, това означава да се успее, да се стигне до освобождаването от всички тълкувания, преди всичко да се успее да се свали покриващото було на думите, което скрива истинската същност на нещата и ги загръща в символи. Тогава е възможно изведнъж изправянето очи в очи с правъзприятията, а в тяхно лице и с последните сигурности на познанието. Така символизмът се намесва в човешкото познание. Или, според Лосев: " Символизмът е апофатизам и апофатизмът е символизъм..." При прекъсване на връзката между тях, ще се получи агностицизъм, ще се стигне до уродлив позитивизъм. В тази сфера няма място за противоположността между истина и заблуда, между действителност и привидност. Защото и най-простата екзистенция на умствените впечатления остава свободна от всяка възможност за заблуждаване. Едно впечатление може да е налице или да липсва, да бъде дадено или да не бъде дадено, но то никога не може да бъде "истинно" или "фалшиво". "Само символизмът спасява явлението от субективистичния илюзионизъм и от сляпото обожествяване на материята...и само апофатизмът спасява явяващата се същност от агностическия негативизъм...", подчертава Лосев.

Лосев навлиза в провинцията на тази противопоставка едва когато непосредственото присъствие на символа бъде подменено от друго, опосредствано отношение, когато "презентацията", директното "имане" на едно усещане, възприятие, чувство, обект бъде изтласкано от някое репрезентативно определение, превърнато в символ. Там, където съдържанието на съзнанието представлява не себе си, а нещо друго, където то прави опит да се превърне в застъпник на другото, което не е непосредствено налично, едва тогава се появява и онова разменно отношение между елементите на съзнанието като цяло, което, по своите непосредствени следствия, довежда дотам, че единият елемент погрешно се приема и "разменя" за другия. Следователно този феномен спада не към кръга на простото усещане, а към кръга на съждението. А съждението - разбира се, не в своята най-проста форма, в която то сякаш се задоволява с обикновеното утвърждаване и консолидиране на нещо сетивно дадено - се различава от него тъкмо по това, че то повече не се движи в царството на простото съществуване, а в царството на символа.

В мига, в който човек се довери на символиката, той отново застава под знамето на онова "абстрактно" мислене, което вместо със самите неща оперира с техните заместващи ги символи. Колкото повече напредва по своя път, науката за природата все повече се загубва в лабиринта на тези символи, следователно основната задача на всяко наистина философско самоосъзнаване е да разруши тази илюзия. Философията постига това, което обикновената наука, оставаща неразривно свързана с езиковия посредник и с механизма на езиковите понятия, никога не може да постигне: тя показва света на чистия опит в неговата непосредствена екзистенция и есенция, свободен от всички примеси на чуждородни съставки и от всяко затъмняване и замъгляване, дължащи се на произволни сигнификативни добавки.

Думата, името сами по - себе си са съставени от символически единства. Като първи пласт се очертава звукът, следван от символическото единство на семемата, значението на самата дума /име/. В смисловата сфера, в собствената сфера на неделимото то /името/ е мъдрост, сгърнала в себе си всяко различно от себе си име, или е един интензионал по отношение на собственото му екстензионално разширение, като се утвърждава в сферата на дискурсивно изразимото (т. е. и на възможната обособимост на името от неговия носител или по-точно на референциите от смисъла на името). Но автологичното име няма пряка изразимост в сферата на референциално-дискурсивното, а чрез едно хетерологично-автологично самопротиворечиво име. Така във всяко хетерологично име присъства възможността за възвръщане на името към себе си, към собствената му автентичност на именуващо начало, на живо име. Тя е възможност, която не би могла да се осъществи в обособена (абстрактно взета) сфера на множествеността на хетерологичните имена (множеството референциални значения тук се "стремят" да бъдат символ и не могат, т. е. в тази сфера частите се стремят да бъдат цялото и не могат...). Но сферата на символиката на хетерологичните имена наистина само в абстракция би могла да бъде допусната като изолирана, обособена от автологичната сфера, доколкото нито едно хетерологично име не би могло да бъде мислено като такова (т.е. не би могло да бъде изобщо мислено) без необходима основаност, без причастност в автологичното.

Тъкмо името въвежда в това многообразие първия момент на устойчивост и трайност; тъждеството на името над символа е предварителна степен и предусещане на тъждеството на логическото понятие. Другояче се извършва оформянето в областта на мита, който засяга Лосев, защото "обективният" свят, който и тук също се изгражда, който се разглежда като нещо устойчиво и неизменно зад безкрайното многообразие на феномените на външното и вътрешното възприятие, е един свят на демонични и божествени сили, пантеон на одушевени и действуващи същества, възприемани като символи на непознатото, надчовешкото, свръхсетивното.

Най-старателните и точни анализи на онова "примитивно мислене", върху което почива митът, отново и отново релефно очертават един и същ резултат: на модуса на това примитивно мислене отговаря и собствен начин и направление на възприятие. Митичните конструкции приличат на пъстър воал, който все по-плътно скрива емпиричната представа за нещата, която въпреки това остава като здраво и непокътнато ядро зад този воал. Това е символът на непознатото. Силата на тези конструкции се състои по-скоро в това, че в тях е даден един собствен и своеобразен начин на наглед и възприемане на "действителността", който отговаря на съвсем други условия в сравнение с онзи модус на схващане на действителността, който води до феномена "име" като нещо цялостно, подвластно на универсални научни закони. Митичното възприятие не знае нищо за подобно точно определение, макар че на него в никакъв случай не му липсват вътрешното свързване и взаимовръзки, които позволяват на пространствено и времево разделеното да се проявява като момент, като израз и отпечатък на един и същ митичен символ. Аналогично е и положението с езика: и тук разглеждането на това, което езикът доставя, единствено в направлението на неговото влияние върху мисленето, се смята за едностранчиво и недостатъчно, ако не е придружено с проследяване на също толкова същественото и изначално влияние на езика върху изграждането и оформянето на перцептивния свят. Тоест, и митът, и езикът са съпроводени от символи, които пък не дават точна представа, не определят, не конкретизират, ако не са обвързани с името, с привкуса на познание, което носи. "Смисълът е светлина, а безсмислието - тъмнина", както символично се изразява Лосев.

И още нещо, което трябва да се отбележи - връзката между мита и думата. Лосев има посветен цял параграф от произведението си на този въпрос, но както самият обобщава: "...името е енергийно изразена интелигентно - символна стихия на мита" Какво се има предвид, тоест как може да се анализира цитатът? Митът като непознато явление, митът, като начин за обясняване на недостижимото, на необяснимото притежава силна енергия, притежава дух, сила, първичност, които обаче, са впрегнати, подчинени, изразени чрез името, като символ непознатото, на неизследваното. Името отразява същността на мита, на това, което индивидът е създал, за да улесни познаването и изучаването. В този смисъл се използва понятието интелигентно. Аналогично, разсъжденията могат да се отнесат и към същността, към смисловото изразяване на нещата, към разнищване на тяхната сложност, тяхната използваемост.

Понятието за символа във "Философия на името" достига своята пълна сила и чистота едва там, където схващането на света, намиращо израз в езиковите и митологичните понятия, бива изоставено или принципиално преодоляно. Логиката на символа се конституира едва в този акт на преодоляване. За да постигне собствената си зрялост, тя изисква преди всичко разграничаване от света на езика и мита и диалектическо противопоставяне както на единия, така и на другия. Само по този път символизма успява да определи и утвърди собственото си същностно понятие и собственото си понятие за истина.

Чистият опит, който е единственият извор и единственото ядро на всяко човешко познание за действителността, не може да бъде търсен никъде другаде освен в простите, все още незасегнати от теоретични претълкувания първични перцепции. Битието на перцепцията е единствената сигурна, съвършено непроблематична прададеност на всяко познание. Затова е важен символът на името, на думата, като елемент от човешкото прабитие, издигнато в последствие на висоти, непознати и неизследвани.
"Запълнете ги с един или друг опит, религиозен или атеистичен, и започнете да говорите не за понятия, а за имена, т.е. за същества и изобщо за това, което според вашия опит е истински живо и най - реално...." - ако трябва да се подкрепи с цитат от Лосев горните съждения.

Безспорно опитът в никакъв случай не предлага философско - символните формации като суми от елементарни усещания, а по-скоро като неразложими цялости, стига само да се разбираме като "комплексни понятия" или като психични "гещалти". Лосев не пренебрегва и не подценява това обстоятелство. Това обаче, което се усеща в творбата му е, че: без връщането към елементите, към първичните данни на сетивното преживяване не може да бъде добито никакво знание за философското познание. Защото всяко знание се състои не в простото имане на някакво цяло, а в неговото изграждане от относително по-прости съставни факти; по своята същност то се конституира чрез един двоен процес на анализ и синтез, на разделяне и повторно обединяване. Обединяването е символ. Разделянето на понятието е символ. Изразяването на обективното сетивно усещане е символ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Символното значение на името 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.