Символното значение на името


Категория на документа: Други



Деленето на символно и на фактическо се причислява от Лосев непосредствено към съдържанието на "естественото понятие за света". След като светът е даден като непосредствено усещане, тъкмо в самата тази даденост той се разлага за индивида в едно многообразие от сетивни впечатления, които се оприличават от различни символи. Заедно със съдържанието на света и видимото недвусмислено е даден и неговият модус, неговото разлагане в цветове и тонове, в миризми и вкусове, в температурни и мускулни усещания и т.н. В действителност обаче феноменът на възприятието, ако се вземе в неговата изначална основна форма (гещалт), в неговата чистота и непосредственост, не демонстрира и следа от подобно разлагане. Той се представя като едно все още неразделно цяло, като цялостно преживяване, което макар да е разчленено по някакъв начин, в никакъв случай не предполага разпадане на отделни сетивни елементи. Това разделяне възниква едва когато възприятието не се разглежда повече по своето просто съдържание, а се полага под определена мисловна гледна точка и се преценява в съответствие с нея. Едва благодарение на това, че то повече не се схваща според своето съдържание, а се поставя въпроса за неговото символично възприятие и именуване, възниква и необходимостта от неговото обособяване в относително независими един от друг сетивни кръгове. Това обособяване следователно спада не към простите "констатации" на перцептивното съзнание, а включва в себе си и момент на рефлексия, на каузален анализ. Ето го пак диаклетично начало на символизма. Когато възприятието се разглежда в аспекта на неговия произход, на условията за неговото възникване, самото то се разлага на различни региони в зависимост от различията в тези условия. Към всяка обособена форма за възприемане и съответно именуване сега се прикрепя един самостоятелен свят от перцептивни съдържания - символи. "Именно логосът на схемата е известна съвкупност от такива единици, дадени като нещо цяло, като нова единица." - твърди Лосев.

И малко по - рано, в За същността на аритмологията и топологията: "Митологията, диалектиката, аритмологията и топологията са най - първите науки, изискващи обща феноменология на мисълта и словото..."

Фактът, че това определяне на съотношението познато - символно, непознато - символно, неопределено - символно не започва с изграждането на същинската "наука", а спада към преднаучната картина на света, не бива да подвежда при изследването на произведението в признаването и утвърждаването на неговия теоретичен характер. Защото не само предметният свят на естеството, а дори вещният свят на преднаучния опит е проникнат с определени рефлексивни мотиви, особено с мотивите на каузалното тълкуване на феномените. Още тук, в едно едва забележимо модулиране, генетичната гледна точка замества чисто феноменалната: една действителна или премислена разлика по произход се привижда непосредствено в структурата на възприятието. Емпиричното различие в условията за възникване на възприятията се разглежда като техен "естествен", дори като техен единствен класификационен принцип, когато става въпрос за това, с кой символ какво се възприема. Специфична и относителна е тази валидност, която не толкова е дадена в простото съдържание на действителността, колкото се отнася към едно определено тълкуване на действителността. И тук символизмът не пренебрегва чистата енергия, активността и спонтанността на формата, при което разглежда различието във формирането като съдържателно различие, като различие в състава и резултативното съдържание на емпирично даденото. Но колкото повече Лосев се придържа към неговото изискване за чисто описание, толкова повече се прониква от идеята, че кръговете на описанието и обяснението остават строго изолирани един от друг, че в описанието на пред-намереното и пред-поставеното не се намесва никакъв символ, който е част от тенденцията към каузално "схващане" на света и чиято валидност и необходимост могат да бъдат оправдани и "изведени" единствено от това описание.

И въпреки това по-внимателният анализ показва, че преимуществото, което се дава на психичното пред физичното, на съзнанието пред битието, си остава едно привидно предимство. Защото при Лосев решаващото е не дали ще се отбележи като "материя" или като "усещане" съдържанието, т.е. материала, от който е изтъкана цялата действителност, а по-скоро направлението, в което се движи цялостното тълкуване на действителността, схващането на нейната "форма", и кои са категориите, които се предпоставят като изначални и притежаващи окончателна валидност.

Вещта, която Лосев нарича просто усещане, трябва да изгради субстрата както на физичното, така и на символното битие; ако обаче наистина се анализира нейното полагане, оказва се, че то пренебрегва и по същество отрича същинската и собствена форма на двата вида действителност.

Понятието символ като такова няма друга функция освен чистото демонстриране на реалното; и то до такава степен се разтваря в него, че трудно може да се различи от думите и имената на езика, тъй като не притежава никакво "реално" значение освен чисто "номиналното" си значение. Но зад този свят на чисти знаци се намира светът на обозначеното - и той не може да бъде нищо друго освен свят, съставен от тела. Тук привидно феноменологическото начало, процедирането от чистите факти на "самото явяване" непосредствено се превръща в своята противоположност: в тезата за абсолютната действителност на "материята" като единствено познаваемото и единствено реалното, изразено чрез символични знаци. За да може да опише феномена на възприятието като такъв учението на Лосев за възприятието първо трябва да го разложи на части, които се разглеждат като самостоятелно съществуващи веществени съставки: "Схемата е именно ейдетично число, идеален контур на вещта, разгледан от гледна точка на нейните части или елементи, или от гледна точка та отношението на нейните части или елементи към частите или елементите на друга вещ."

В естествознанието например, може да изглежда съвсем смислено, дори необходимо знанието за частите да предхожда знанието за цялото, а реалността на цялото да се търси в тази на частите. За анализа и духовното обосноваване на езика обаче този път става отворен чрез учението на Лосев. Защото специфично езиковият "смисъл" е неделимо единство и неделима цялост. Но той също може да се изгради на части от отделните съставки, от отделните "думи",: отделната дума предполага целостта на езиковото изречение и може да бъде изтълкувана и разбрана само благодарение на него, но пък е важно смисловото им съчетаване.
Защо се засяга отношението между цялото и частта?

Защото символът описва и се използва и за цялото, тоест за вещта "независимо дали е молив или писалка". Но символът описва и съставките, елементите, частите на вещта. Ако от тази гледна точка анализът се насочи към проблема за възприятието, ако се насочи към символното единство на езика, за да се определи по негов образ спецификата на сетивността, то се появява една съвършено различна картина. Разбира се, че изолираното "усещане", както и изолираната дума, са чисти абстракции. Актуалното и живо възприятие се "състои" от цветове и звуци, от вкусове и миризми толкова малко, колкото изречението се състои от думи, думата от срички, а сричката от букви. А символът обхваща всичко това. Вместо застиналата разлика тук още господствува чистата динамика на съзнанието, онова изначално "врене и кипене", което крие в себе си възможността за всяко бъдещо оформяне на името. В основата на всички сетива лежи чувството, и то придава на различните усещания една толкова интимна, здрава и неописуема връзка, че от това свързване възникват най-странни явления. При сетивните творения, които се възприемат наведнъж от различни сетива, тази колекция от различни идеи (звук, цвят и т.н.) е неизбежна; защото какво друго са сетивата, ако не чисти представени разновидности на това, което ще се определи като символ. Индивидът се е научил да ги разделя чрез опитано в единната си основа те все още действуват заедно.

Наистина ли всяка действителност е постижима и достъпна за индивида само като я разглежда през пречупващата среда на научните понятия? Разбира се, анализира се съвременния /при Лосев/ индивид.

Или, не е ли по-скоро явно, че едно мислене, което подобно на научното се движи само в изводи и от извод към извод, никога не може да изяви същинските и последни корени на битието, защото е обхванато от символизъм, от онова праначало на обясненията на сетивността, на възприятията, за което стана дума по - горе? Наличието на подобни корени тук по никакъв начин не може да се установи, защото всичко относително в крайна сметка трябва да почива и се основава на нещо абсолютно. Ако това абсолютно постоянно се крие от науката и непрекъснато й избягва, то това показва само, че тя е лишена от истинския орган за познание на действителността. Тоест, ако символа не подлежи на познанието и на научното определяне, той се явява само като обрърващ фактор.
Индивидът схваща действителното не като се опитва да го постигне стъпка по стъпка в мъчителните кръжения на дискурсивното мислене, а по-скоро като непосредствено се впише в неговия център. Подобна непосредственост е недостъпна за мисленето; тя е привилегия само на чистото съзерцание на сетивното. Чистата интуиция доставя това, което логико-дискурсивната мисъл никога не може да постигне, към което тя дори не е в състояние и да се стреми, щом бъде разпозната в собствената си природа. Ако се анализира и формулира в общи линии същността на логическия схематизъм, се открива, че той се свежда до схематизма на пространството. Всяко функциониращо тук символно обозначаване на нещата се извършва по аналогия с пространственото схващане. В тази сфера мисленето "има" своя предмет единствено като го "поставя" на определено разстояние от себе си и го разглежда в тази дистанция. Следователно, така се определя и символът на наименуването, на обозначаването с име.

Лосевото учение на символите се основава върху това, че всяко символно оформяне се разглежда и като процес на опосредяване, и като процес на овеществяване. Формата на вещта при него се появява като прототип на всеки вид "индиректно" схващане на действителността. Връзката между символа и науката, е че символът трябва да бъде разнищен, обяснен. Това е съвременната висота на научното мислене, връзката между мита и символа, между името и символа.

Един от най-важните моменти в определянето и отграничаването на символната сфера се състои тъкмо в това, че в нея понятието "обективност" претърпява такъв обрат, който повече не позволява да се съпоставя в какъвто и да било смисъл с понятието вещ на "наивния реализъм" и дори да се сравнява с него като аналог. Защото централният въпрос тук засяга не толкова обективността на съществуването, колкото обективността на значението. Предметът, веща същствуват, и пак може да се цитира " ...не е важно вече какъв именно е предметът, молив или писалка...". Обособяването и изолирането не е възможно в същия смисъл по отношение на формите, в които са присвоени някакви обективно значещи съдържания. Защото символът зависи, както бе споменато и по - горе в анализа от културологични и други фактори.

По такъв начин самото привидно противодействие се превръща в импулс за цялостното движение на мисълта на индивида: направлението към външността не на нещата, а на формите и символите, показва пътя, по който се открива чистата субективност.

Ако се спре дотук с анализа, безспорно няма да се разкрият целия кръг от проблеми, които се натрапват от различни страни. Целта на този анализ не е решаването на тези проблеми; той по-скоро маркира трудностите и показва своеобразната диалектика, която крие в себе си още самият въпрос за символното в анализираното произведение.

Библиография:

Лосев, А., Философия на името, С., 1994
Радев, Р., Ив. Стефанов и Ал. Личев: Кратък речник "Философите", С, 1992
Философски речник. Съвременни философи XIX-XX век, С.,1993

??

??

??

??

Полина Йорданова Цанева II курс Философия Page 1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Символното значение на името 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.