Синтезиран анализ на "До Чикаго и назад", Алеко Константинов


Категория на документа: Други


"ДО ЧИКАГО И НАЗАД", АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
Вариант на синтезиран анализ

1. Творческа история

Пътните записки на Алеко Константинов са замислени първоначално и в най-общ план като документално описание на пътешествието му из една безкрайно далечна и напреднала научно и технически в сравнение с нашата страна. Първоначалното заглавие е било: "От София през Париж до Чикаго и обратно", променено по- късно от редактора на пътеписеца, професор Б. Цонев, в "До Чикаго и назад".

Отвратен от покварата в новоосвободеното ни отечество, надъхан с идеализма на предосвобожденската епоха - времето на "великите героизми", Алеко търси спасение за своята нравствено-извисена личност. Любовта към природата и вродената любознателност го отвеждат до няколко Всемирни изложения, където Алеко утолява своето любопитство по отношение на техническия прогрес на развитите държави и перспективите за развитие на човечеството през новия век. През 1889 г. той посещава Всемирното изложение в Париж, през 1891 г. - в Прага, а през 1893 г. - Чикагското изложение. Там са били показвани последните постижения на човешкия гений във всички области на материалното производство.

Щастие е, че Алеко Константинов е отстъпил пред молбите на приятелите си и се е съгласил да запише впечатленията си, от последното изложение. Така се появява "До Чикаго и назад", първата стъпка на Щастливеца в голямата българска литература.

ІІ. Тема

Не само описание на пътешествието до Новия свят, а задълбочен анализ на американската действителност - и в материален аспект, и в търсене на по-дълбоките, духовни измерения на това развитие.

ІІІ. Идея

Алеко Константинов търси образец за развитието на новоосвободената българска държава. С тази идея заминава за Америка. Бъдещето на българското обществено устройство обаче не изчерпва неговите идейни търсения. Привлича го много по-мащабната идея да проникне в бъдещето на човечеството, да види съдбата на човешката личност в условията на бъдещата цивилизация, в условията на една съвършена обществена организация. Основната идея се съдържа в критичния анализ на съвременната действителност от позициите на нравствения и хуманистичен идеал - само разцветът на личността и развитието на човешкото у човека ще придадат морална стойност на материалния прогрес и на обществения напредък.

IV. Жанр

Алеко Константинов руши традиционната представа за пътеписа като информативен и описателен жанр. "До Чикаго и назад" обединява неоспоримата достоверност на "виденото и чутото" и художествената убедителност на преживяното. Този пътепис всъщност разкрива поезия на пътуването, на срещите, на недоразуменията, на възхищението и на контрастите. Жанровият статус на произведението е между разказа и поезията, между случката и преживяването.

V. Сюжет

Пътуването на един турист и неговите другари до Чикаго и пътят им обратно, което включва: пътуването през океана, описание на някои по-големи американски градове с техните забележителности, ниагарското чудо, изложението в Чикаго, обратното връщане в Европа и т.н. И всичко това на базата на едно непрекъснато сравнение на българската политическа, обществена и икономическа действителност, на българските нрави и психика; на нашата мярка за приличие и достойнство с Америка.

VІ. Композиция

Пътеписът "До Чикаго и назад" е образец за нов тип повествователна организация. Тя се изразява в негова необичайна за българската повествователна традиция компактност. Целият пътепис е единен, не е разделен на части и глави. Разказите за непосредствени впечатления, ретроспекциите и съпоставителните моменти, както и лирическите отстъпления, са вплетени в едно цяло. Това се дължи на причината, че пътеписът е едно преживяване, а преживяното не може да се раздели, не се подчинява на динамиката на мястото и времето на действието.

Единственият композиционно маркиран момент е финалът на творбата. Това означава, че пътуването "до" и "назад" е разгърнато като цялостно събитие в чувствения свят на автора, впечатленията от което не подлежат на раздробяване. Така пътеписът запазва цялостта н преживяното.

VІІ Герои и проблеми

Покрай образите на редица хора, с които авторът пътува или се среща в Америка, в пътеписа има още един, който не е традиционен образ в пътеписния жанр - образът на повествователя. Той присъства в творбата като ярък, напълно завършен образ, чрез него тя преминава границите на художествената публицистика и се превръща в пълноценна белетристика. Повествователят не е само обикновен пътешественик, който ни запознава единствено с посетените от него места, а се разкрива пред читателя като психологическа цялост. Със своя темперамент и жизненост, с тънкото си хумористично чувство, с неизтощимата си любознателност към новото, с острата си наблюдателност и остра критичност, с богатия си интелект, критичен към себе си, образът на разказвача умее да открои характерното, отличаващото се, като не се страхува да критикува неприемливото у своите и чуждите.

Нестандартно е и отношението на повествователя към читателя. Читателят е възприет не като безименна маса, а като отделна личност, която ще прояви и доверие, и разбиране, и съчувствие, и снизхождение, и в крайна сметкa ще оцени качествата на творбата: "Ама знаете ли какво, читателю!", "Сбогом, снизходителний читателю! Па прощавай..."

А що се отнася до проблематиката на творбата, в нея ще открием да се разглеждат типични за Алековия хуманизъм проблеми - българската действителност, от която разказвачът е отвратен (в пътеписа тя присъства само в съзнанието на повествователя); американската действителност, на която са възложени много надежди и очаквания (тя е обективна, опредметена) и третият, големият, основен проблем, който най-живо вълнува Щастливеца - съдбата на човека в днешния и бъдещия свят. Тази тревога е породена от величината на нравствения и хуманен идеал на пътеписеца.

VІІІ. Особености на стила и езика

Пътеписът впечатлява със зрялото си писателско майсторство, с изградения стил. Макар че се срещат множество чуждици, основните качества на речта са други - тя е близка до разговорната интонация, която е жива и увлекателна. Авторът не само ни казва нещо интересно, той го казва по интересен начин, и така читателят не се изгубва сред множеството подробности и отклонения.

Една от особеностите на Алековия пътепис е, че в него липсва образът на "традиционния повествовател". Тук повествователят е и герой, който не е свързан с някаква предварително зададена задача, а наред с всички други е "жертва" на изненади, неочаквани обрати и непосредствени вълнения.

Нека обобщим най-характерните черти на пътеписа "До Чикаго и назад".

Традиционната представа за пътеписа като информативен и описателен жанр е разрушена - умело се преплитат описание с повествование и разсъждение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Синтезиран анализ на "До Чикаго и назад", Алеко Константинов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.