Синтезиран анализ на "До Чикаго и назад", Алеко Константинов


Категория на документа: Други


Впечатленията са разкрити честно, непредубедено, но двупосочно и нееднозначно - когато има от какво, писателят се възхищава, но не спестява и своята критика, щом нещо не му хареса.

Разказът е жив и увлекателен, в него откриваме непринудено общуване, искрен тон, образен език и тънко чувство за хумор. Диалогът с читателя се поддържа чрез умели паралели между познатото и непознатото, чрез енциклопедичните познания на автора, които му позволяват да бъде изключително остроумен, чрез употребата на непознати и необичайни експресивни думи и изрази, чрез смесване на художествена и неутрална лексика.

Писателят-пътеписец се изявява пред нас като българин и европеец, но най-вече като естет, мечтател, идеалист и демократ, показващ ни идеала, към който трябва да се стремят хората - хармонията между духовното и материалното, между разума и чувствата. Само така ще може да се говори за истинско развитие на човечеството.

"До Чикаго и назад"
от Алеко Константинов
Аналuзацuонен прочит
1. Какво е мястото на "До Чикаго и назад в историята на българския пътепис?

В българската литература съществуват пътеписи и преди появата на Алековата творба, но в тях се разказва за странствания из България. Те демонстрират типичното възрожденско отношение към родното - акцентират върху красотата и уюта на отечественото пространство, изразяват привързаност и любов към него. "До Чикаго и назад" е първата творба от този жанр, която пресъздава пътуване далеч извън пределите на България и заявява нееднозначно отношение към българското. Поради това може да бъде приета като начало на модерния пътепис. В нея пред следосвобожденския човек се разкриват нови хоризонти, предлага му се трезв и задълбочен коментар на видяното и с помощта на живителния хумор му се посочват пътищата за преодоляване на културната изостаналост.
2. Какви са внушенията на заглавието "До Чикаго и назад"и на авторовото определение за текста "леки, хвъркати бележки"?

Заглавието насочва към жанровата принадлежност на творбата и означава конкретния маршрут на пътуващия човек. Същевременно сполучливо и лаконично се загатват внушенията, свързани със символиката на пътуването - стремежът към опознаване на неизвестното и различното и завръщането към себе си с духовните богатства и промени, предизвикани от срещата с другия свят.

Авторовото определение "леки, хвъркати бележки" заявява дълбокото убеждение на твореца, че творбата му не следва традиционните жанрови норми, но е увлекателна и забавна. В епитетите "леки" и "хвъркати" се съдържат и внушения за непретенциозност, субективност, фрагментарност.
3. Какво е отношението на пътеписеца към пътуването?

За Алеко Константинов пътуването е форма на общуване с Новия свят, среща с непознатото и различното, начин за придобиване на познание, средство за съизмерване с другите и преоткриване на себе си. Пътувайки към далечна Америка, българинът преживява удоволствието от очакваното съприкосновение с неизвестното, поглъща любознателно видяното и преосмисля собствената си позиция в света.
4. Как в пътеписа са представени взаимоотношенията на българина с европейската култура?

В общуването си с американската действителност българинът е със съзнание на европеец. Пътеписецът е представител на нация, преживяла поради робството дългогодишна цивилизационна изолация, но съхранила културните си амбиции и претендираща, че се завръща бързо сред останалите страни от Стария континент. В сравнение с американските порядки европейските нрави са познати на следосвобожденския българин, а европейското мислене до голяма степен изразява неговия светоглед.
5. Как разказът за посещението на Ниагарския водопад обогатява внушенията на пътеписа?

Америка привлича Алеко Константинов както с цивилизационните си достижения, така и с природните си забележителности. Ниагарският водопад е природно чудо, за което пътеписецът е мечтал от детството си. Затова и очакването на срещата с него е толкова вълнуващо. Разказът пресъздава предимно преживяванията на пътуващия българин. Динамиката и въздействието на повествованието се дължат на разкриването на нетърпението и радостното очакване на срещата с природното чудо. Кулминацията на епизода изобразява мълчаливото благоговение пред Ниагара, а описанието на бушуващата водна стихия е потвърждение на авторовото убеждение, че природата е величествена и непобедима сила, пред която човекът трябва да се смирява. Пътеписният разказ се обогатява с внушения, предизвикващи философски размисли за отношенията "човек - природа", за ролята на човека в света, за преходното и вечното, за тайните на Вселената.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Синтезиран анализ на "До Чикаго и назад", Алеко Константинов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.