Система за борба с вирусни болести по растенията


Категория на документа: Други


Тема 8
Система за борба с вирусни болести по растенията. Имунитет. Профилактика. Биотехнологични методи за производство на здрав посадъчен материал. Терапия на вирусните болести.
Специфичния характер на вирусите като паразити, на генно равнище прави борбата срещу тях изключително трудно. В системата за борба намират приложение мороприятията от трите основни подхода - имунитет, профилактика и терапия, съчетавани рационално в зависимост от особеностите в патогенезата на отделните вирусни болести, главно начините за запазване и пренасяне, а така също и биологията на растението гостоприемник. Следователно системата за борба при всякаква конкретна комбинация вирус - растение има свои специфични особености но и редица общи принципи.
Имунитет
Това е най- преспективния подход за борба с вируснитуе болести, чрез неговото практическо приложение досега са решени радикално преблемите с редица икономически важни вирусни болести по селскостопанските култури. Класически пример в това отношение е спасяването на захарната тръстика в западното полукълбо от опустошителното действие на мозайката чрез интродуциране от остров Ява на устойчивите сортове от серия P.O.J. и селекционирането във САЩ на сортовете С.Р.807, С.Р.18/11 и С.Р. 28/19 чрез междувидово кръстосване на културната захарна тръстика с дивата захарна тръстика.
Тютюн
Срещу TMV източник на гени срещу устойчивост е Nicotiana lutinosa, а като гено носител на устойчивост в селекцията се използва най - често Nicotiana tabacum var. virii. Устойчиви сортове: 808, неврокоп 261, рила 2.
Картофи
USA 41956 - имунен на обикновената мозайка PVH, сорт одеский 24 - устойчив на черната шарка (PVY).
Домати
Устойчиви на TMV - монро, беле, рали, марица 25, кристи, анжела, виктория; и за политиенови оранжерии - бакла, марица 15, либерта, кристи, огоста, и др.
Ваксинация
Това е създаването в растенията на придобит имунитет чрез изкуствено заразяване със слабо агресивни щамове, чрез което възпрепиятства естественото имзаразяване от природните, силно агресивни щамове на даден вирус. Този метод за борба с вирусните болести се основава на явлението интерференция на вирусите.
=1=
Тя се изразява в това че репликацията на шървоначално въведения в растението вирус възпрепятства репликацията на родствен нему вирус проникнал в растението по късно. Слабо агресивния щам използван в качеството си на ваксина се реплицира непрекъснато в тъканите на ваксинираните растения което обезпечава продължителната и ефективна защита. Следователно този тип ваксинация се отнася до категорията инфекциозен придобит имунитет т.е. такъв тип, който не се предава по наследство и е свързан с присъствието на патогена в тъканите на растението гостоприемник. За първи път ваксинацията намира практическо приложение за борба с тютюневомозайчния вирус по доматите при оранжерийни условия. Работат започва с намирането на слабо агресивни щамове, оито да се използват за ваксина. Освен намирането на подходящ за ваксина слабо агресивен щам от даден вирус, важен момент при ваксинацията е своевременното и превеждане, преди да е станало естественото заразяване на растенията. Ваксината се разрежда с вода и се изпръсква от близко разтояние под голямо налягане с компресорен пистолет. Така се осигорява леко нараняване на наежния разсад и успешно инакулиране.
Профилактика на вирусните болести. Чрез нея се цели:
1. Предотвратяване на пренасянето на вируси от болно на здраво растение по време на вегетацията.
2. Предотвратяване на пренасяне на вируси от един сезон в друг.
3. Забрана на тютюнопушенето в оранжетийте.
4. Измиване на ръце с прах за пране преди работа и след пипане на болни растения - дезинфекция чрез 0,5% разтвор танин или 0,8% разтвор натирев ортофосфат.
5. Пръскане на разсада и растенията а 10% разтвор на обезмаслено мляко, преди ръчните манипулации: плевене, разсаждане, колтучене, връзване, бране и др.
6. Използване на чисто работно облекло и дезинфекциране с 1:25 формалин, 5% калиев перманганат.
7. Подържане на оптимана температура и осветление в оранжерията, за да се избегнат проявите на стрийк.
8. Безразсадно отглеждане на доматите за късно полско прозиводство

Мерки за предотвратяване на пренасяне на вируси с вектори

Тези мерки имат основно значение срещу причинителите на обикновената мозайка по тиквите (CMV), къдравост и черна мозайка по картофите (PVY), листно завиване по картофите (PVL), бронзовост по доматите и др. За контрол на насекомите преносители на вируси (листни въшки, трипси и др.) се прилагат следните мероприятия:

=2=
* Пространствена изолация. Тя трябва да бъде на 1000 - 2000 метра за култури с общи, векторно преносими вируси като например картофи и тютюн - срещу PVY. Срещу обикновена краставична мозайка (CMV) трябва да се спазва пространствена изолация с останалите гостоприемници на вируса - полско производство на тиквови, пипер, домати, спанак, както и плевели от където листните въшки пренасят заразата.
* Отлгеждането на картофи за семепроизводство при високо планински условия. Тези картофи трябва да се отлгеждат при надморска височина над 1000 метра, където летежът на листните въшки е затруднен от високата атмосверна влага, ветрове и др.
* Регулиране на сроковете за сеитба и разсаждане. Така трябва да се регулира, че да се избегне периодът на масово намножаване на векторите. В повечето случаи се предприемат ранни срокове за да се получи по голяма продукция до масовто намножаване на векторите и намножаването на растенията , тъй като загубите са толкова по - големи, колкото по - рано са заразени растенията. Освен това при заразяване с по стари растения става по - бавно предвижване на вирусите към корените и клубените. Изключение от това правило са зимните житни култури. При тях се предпочитат по - късни срокове за сеитба, тъй като при ранна есена сеитба преносителят на линейната мозайка по пшеницата - акарчето Acaria tritici мигрира от самосевките предимно върху най - ранните есенни посеви, които се заразяват най - масово.
* Гъстотата на посевите също има значение в борбата с векторно преносимите вируси. Това е свързано с предпочитанията на насекомите към по - редките и по - добре огряваните от слънцето посеви.
* Унищожаване на плевелната растителност. Унищожава се в насъжденията и около тях особенно особенно в расзадните отделения и около тях.там се изхранват много вектори на вируси, които след това мигрират върху разсада и земеделските култури.
* Кулиси. За зенчукови и по - ниски полски култури, много добър ефект има обграждането им с ивици от по - високи растения като царевица ръж и др, които препятстват или забавят заселването на насекомите - вектори върху основната култура. През времето, в което насекомите се изхранват върху кулисните растения, те обикновено се освобождават от не персистентно пренасяните вируси.
* Смесени посеви. Отглеждането на зеленчукови култури в смесени посеви с босилек, чубрица и други растения които имат репелентно (отблъскващо) действие, е широко прилагано алтернативно средство за борба със смучещите насекоми и пренасяните от тях вируси.
* Комбинирано торене. Има за цел да елиминира недостатъците на едностранното азотно торене, при което се получават нежни, сочни растения с тънка кутикула и тънки клетъчни стени. Такива растения са предпочитани от смучещите насекоми.

=3=
* Изполсване на цветни лепливи плоскости. Тези плоскости се поставят по краищата на посева и малко над нивото на културата, за да привличат със специфичния си цвят (например ярко жълт) подвижните форми на насекомите вектори, които залепват по повърхността им, намазана с незалепващо лепило.
* Директна борба с насекомите вектори. Провежда се чрез използване на маслени емулсии, калиев сапун за растителни екстракции.

Предотвратяване на пренасяне на зараза от един сезон в друг
Мерки срещу вируси, запазващи се в почвата. Прилагат се срещу вирусите, които се запазват в растителните остатъци в почваята като TMV, CMV и др, нематодопреносимите вируси като причинители на късовъзлието по лозата или вируси пренасяни от почвообитаващи гъби, какъвто е причинителя на ризоманията по цвеклото. Проблемът с тези вируси може да бъде решвн чрез прилагането на сеитбо обращения, в които се извключват културните гостоприемници на съответния вирус, за период от време, през който той може да се запази в почвата. Срещу английската зелена мозайка по краставиците се прилага три годишно сеитбообращение с домати и пипер. Унищожаването на растителни остатъци след прибирането на реколтат и извършването на дълбока оран, благоприятстват минерализацията и може да ускорят значително процесите почистващи почвата от зараза. Обезаразяването на почвата в оранжерийте и при расзадопроизводството, както и на съоръженията при хидропонното отглеждане чрез:
* Попарване (90 градуса за от 30 минути до 1 час)
* Соларизация за 3 -6 седмици
* Третиране с формалин 1:25 по 10 мл/м2, покриване за 4 денонощия и проветряване за 15 дни.

=4=




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Система за борба с вирусни болести по растенията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.