Систематика на факторите за паричното равновесие


Категория на документа: Други



Доклад
Теория на парите:
Систематика на факторите на паричното равновесие.
Изготвил:Мила Илиянова Райчева фак .Nо-131234, спец. Финанси

Финансовата история разполага с фрагменти на бюджетоподобна практика още от епохата на робовладелската държава. Има сведения, че в Персия през VІІ в. преди новата ера са съществували бюджетоподобни наченки. Елементи на бюджетоподобната практика се срещат и в древна Гърция. Така например Аристотел пише: "Който иска да обсъжда държавните финанси - трябва да познава приходите - какви са и колко големи са. Независимо от това трябва да се познават и разходите, за да се премахнат някои, ако са излишни, или да се намалят, ако са големи, защото богатсвото зависи от намаляването на разходите. Фрагменти на бюджетоподобна практика има и в древен Рим.

Феодализмът със своето затворено натурално стопанство и политическа раздробеност не е изпитвал нужда от институцията на бюджета. Тя постепенно се заражда в т.нар. свободни градове. Получили своята политическа, икономическа и финансова независимост от феодала, свободните градове е трябвало да организират свое финансово стопанство. Градските управи установяват приходните форми и тяхната организация, обема и структурите на разходите върху основата на една сравнително демократична организация. И понеже се касае за обществени средства, започват да се водят на отчет събраните приходи и разходи. Именно по този начин се поставят основите на бюджета, като установена на законодателна основа и с публичен характер, сметка за приходите и разходите на държавата.

Първият бюджет в България след Освобождението от османско владичество за времето от 1.ІІІ.1879г. до 1.ІV.1890г. е съставен от временното гражданско управление към щаба на руската армия под ръководството на княз Чергарски. Любопитно е, че приходите и разходите на този бюджет са установени във френски франкове поради това, че българската парична система не е била доизградена, а текстовата част на бюджета е на руски език.
Участник в открития паричен пазар е централна банка. Тя провежда паричната политика на държавата посредством операциите на открития пазар. Обект на операциите са покупките и продажбите на краткосрочни държавни ценни книжа. Когато ЦБ купува ценни книжа, тя разширява паричната база и от тук паричното предлагане. При продажба те съответно се свиват. Централна банка осъществява 2 вида операции- динамични и дефанзивни. С динамичните операции се променя нивото на резервите, а дефанзивните операции се използват за компенсиране влиянието на други фактори, които засягат паричната база.
За функционирането на паричните пазари спомагателна роля играят също значими правителствени организации и агенции, финансови къщи и холдинги . Зад всички тях стоят непреките участници в паричния пазар- населението и стопанските организации.
Първият основен фактор, който задава институционалната рамка на паричния пазар са изискванията по минималните задължителни резерви, които търговските банки трябва да поддържат в централната банка. Друг основен фактор, който влияе на ликвидността на паричния пазар е поведението на правителството. В пасива на баланса на Емисионно управление е включена позицията Депозити на правителството и бюджетни организации. Основната причина (освен ролята на централната банка като фискален агент на правителството) е прозрачността по отношение на средствата, с които разполага правителството да покрива своите задължения към местни и най-вече чуждестранни кредитори. Депозитът на правителството отразява входящи и изходящи парични потоци, свързани с дейността на Министерство на финансите и останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, включително бюджетни разплащания и отношения по външния дълг. За оптимизиране на организацията и процеса на разплащане на Министерство на финансите с останалите икономически агенти, беше създадена т.нар. Единна сметка при БНБ, която има за цел обхващане и централизиране на приходите и разходите на разпоредителите с бюджетни кредити Посрещането на изискванията за наличие на специфични фондове от страна на търговските банки по сметки в БНБ е фактор, който предопределя поведението на банките и необходимостта от ликвидност, пред която те са изправени. Базата за определяне на количеството на минималните задължителни резерви (МЗР) са привлечените средства в лева и чужда валута без тези от местните банки, което се нарича депозитна база.
Паричният пазар е в равновесие, когато търсенето от икономическите субекти количество пари е точно равно на предлаганото от банковата система количество пари.

Равновесието между БНП и агрегатното търсене може да се постигне с промяната както на инвестициите, така и на държавното потребление. При това уравновесяването може да стане както с увеличаването на елементите на агрегатното търсене (C,I,G) при недостатъчност на търсенето и рецесия, така и с тяхното намаляване.

Ако се предположи, че е налице недостатъчно търсене и висока безработица в условията на рецесия и изоставане на реалния БНП от потенциалния (рецисионна дупка), увеличаването на БНП и неговото уравновесяване може да стане еднакво успешно чрез увеличаване на който и да е от неговите елементи. Възможно е да се увеличи частичното потребление(ако потребителите са оптимисти по отношение на своите доходи в бъдеще). Може да се увеличат инвеститорите (ако те са оптимисти за бъдещата възвръщаемост на инвестициите)възможно е да се очаква и увеличено търсене на стоки и услуги за експорт, които също биха увеличили като агрегатното търсене. Въпреки че са възможни по принцип, тези промени може и да не се появят, или да се появят тогава, когато ще е късно. Ето защо държавата предпочита да контролира съвкупното търсене в по-къс срок чрез този елемент, който тя непосредствено може да определя - държавните разходи. И те са едно от основните средства за икономическо макрорегулиране.

Държавните разходи са само едната страна на фискалната политика. Другата е данъчната политика. Част от данъчните постъпления се връща към доходите под формата на трансферни плащания и формира разполагаемия доход, който от своя страна става главен източник на потреблението и спестяването. Така че когато данъците се увеличават, това води до намаляване на разполагаемия доход. Обратно, намаляването на данъците увеличава разполагаемия доход. Когато от общата сума на данъците се приспаднат трансферните плащания, се получават т.нар. нетни данъци. Следователно върху големината на разполагаемия доход оказват влияние не само данъците, но и трансферните плащания. Ако от данъците се приспаднат трансферните плащания, се получава чистото влияние на на двата компонента върху разполагаемия доход под формата на нетни данъци. Когато те растът, разполагаемия доход намалява, независимо дали има промяна на БНП или не.

Наред с публичните разходи и данъци, третият основен инструмент са държавните трансферни плащания. Тяхното въздействие върху него е точно обратно на това, което имат данъците. Ако БНП се формира от работни заплати, лихвените проценти, рентите и печалбите, се изважда от тях подоходните данъци, за да се формира разполагаемия доход. Данъците са съответни части от тези доходи, които са заработени, спечелени, но неполучени и непотребени от техните собственици. Част от доходите, извадени от обръщението от данъците, се връща отново към потребителите посредством трансферните плащания. Те са източник на доходи получени, но непосредствено незаработени в процеса на производството. Ето защо те могат да бъдат разглеждани като негативни данъци. Определен процент нарастване на трансферните плащания би бил еквивалент на същия процент намаляване на подоходните данъци, като влияние на разполагаемия доход. Обратно, ефектът на намаляването на трансферните плащания би бил равносилен на ефекта на увеличаване на подоходните данъци.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Систематика на факторите за паричното равновесие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.