Следоперативни сестрински грижи


Категория на документа: Други


Следоперативни сестрински грижи

Същност - времето след излизане от операцията до изписването на пациента от хирургичното отделение и след това до пълното му възстановяване. Продължителността зависи от големината на оперативната интервенция, възрастта, общото му състояние, от усложнения (в резултат на операцията) и от вида (характера) на операцията.

Основни моменти при грижите за пациента след операция

1. Подготовка на стаята и леглото:

* Стаята се почиства и дезинфекцира;
* Леглото да е чисто със стерилни чаршафи, хирургично без възглавници за няколко часа.

2. Пренасяне и внимателно настаняване на оперирания - при обща анестезия пациента е на лежаща количка, придружен от анестезиологичната сестра и от медицинската сестра в хирургично отделение.

3. Положение на пациента в леглото - зависи от вида операция и анестезия. При обща анестезия е по гръб без възглавница с обърната глава настрани за няколко часа до излизане от анестезия (предпазва от аспириране на стомашно съдържимо и от аспирационна бронхопневмония). При големи гръдни операции - полуседящо, за облекчаване на дишнаето и болката. При ортопедични - в зависимост от операцията. При сърдечни (Фаулер положение) - главата е по-високо, за да има белодробна регулация.

4. Наблюдение на пациента в първите няколко часа след операция и неговите показатели:

* Външен вид - бледост (след излизане от упойката - опасност от вътрешен кръвоизлив), цианоза (дихателна или сърдечна недостатъчност), лигавици.
* Позиви за повръщане - аспирационна бронхопневмония.
* Евентуално буйстване до излизане от пълната анестезия.
* Температура - първите дни е субфебрилна, наречена резорбтивна, зависи от резорбцията на кръв и лимфа в областта на раната. След третия ден ако има температура се мисли за супурация (нагнояване) - говори за лоша асептика и антисептика или простуда.
* Борба с болката - 2-3 дни е нормално да има болка, но после се мисли за супурация или засегнато нервно окончание. Дават се обезболяващи средства само инжекционно.
* Борба с безсънието.
* Захранване - първите часове не се дава храна, защото е под действието на анестезия и само ще навлажняваме устните (с напоени марлички). Започваме с подсладени чайове, шипкова отвара. След отделяне на газове по-голямо количество течности, след 3-ти ден кашеви храни и после диетата според вида на операцията 1а, 1б, 1..., обща храна, ако пациента не е с операция на храносмилателната система.

5. Радвижване - ранно (с разрешение на лекуващия лекар), без рязко ставане - ще се поличи ортостатичен колапс. С помоща на медицинската сестра първо сяда на леглото, след това пуска краката, прави не повече от 2-3 крачки и т.н. постепенно.

6. Диуреза - трябва да отдели първите 12 часа, ако не се катетеризира.

7. Наблюдение на раната (превръзката нормално е напоена с кръв и лимфа, няколко часа след операцията) - за кръвоизливи, поставя се надвръзка (марлено дюшече). Ако има навлажняване на марлята значи има съд, който не е лигиран (вързан). Първите часове кръвта е ясна, после ако има навлажняване (лимфа) да се уведоми лекаря (съмнение за кръвоизлив). При нормално протичане на следоперативния период раната зараства първично - нарича се асептична, а при усложнение - вторично, след обработка на раната. При първично ръбците се слепват бързо, плътно, без разместване на слоевете. Вторично - има задебеляване, разместване, дренаж - бива ръкавичка, лястовичка, дренаж на Радом - с аспирация на раната. Разместените ръбци се изрязват.

8. Следят се соматичните показатели;

* Пулс и кръвно налягане - за състоянието на сърдечно-съдовата система - честора, ритъм, напълненост. При мек и нишковиден пулс, ниски стойности на кръвното налягане е признак за вътрешен кръвоизлив.
* Дишане - честотата и характера на дишането ориентират за функционалното състояние на дихателната система. Първите дни е важно да не се развие застойна бронхопневмония.

Учестеното повърхностно дишане - симптом за появяваща се бронхопневмония. Следи се за поява на кашлица и храчки при интубирани пациенти.

9. Храносмилателна система - ако повръщането продължи след 24 часа от операцията, може да се смята, че е настъпила стомашна атония (отпускане). Необходимо е да се постави стомашна сонда назално за 1-2дни. Медицинската сестра е длъжна да осигури проходимостта и чрез редовно промиване с физиологичен разтвор. В първите 24 часа пациентите развиват чревна пареза. След 24 часа ако не отдели газове - метеоризъм. Мерки за предотвратяване на газовата криза: Nivalin, Prostigmin, Sol. NaCl 14% 2-3 пъти дневно по 20 ml венозно, стомашна сонда, електростимулация, диета, движения, газова тръба, ниска солена клизма. Ако и тези мерки не помогнат трябва да се мисли за сериозно усложнение - перитонист, илеус.

10. Отделителна система - най-късно до 24 часа пациента трябва да отдели урина. Следи се диурезата (тя дава сведение за отделителната система, за обема на циркулиращата кръв и оттам за перфузията на тъканите). Уриниране може да се предизвика чрез затопляне (грейка в областта на пикочния канал, ако не е противопоказно), пускане на чешмата, катетеризация.

11. Нервна система - основен проблем е борбата с болката и преодоляване на евентуално възникнала следоперативна психоза. В първите нощти се появява упорито безсъние - сънотворни средства.

12. Грижи за личната хигиена и наблюдение на оперативната рана - ревизия на раната от хирурга на следващия ден. Смяна на превръзката при септична рана. При асептична - първата превръзка се прави на 6-8 ден, когато се свалят конците или част от тях.

Медицинската сестра запознава пациента със следоперативния режим и следи за стриктното му спазване.

13. Сваляне на конците - времето се определя от лекаря и зависи от мястото и големината на оперативния разрез. На лицето - 4-5 ден, при големи операции на 10-12 ден, през един се вадят на 6-8 ден и се започва от втория. Мястото се обработва с йод-бензин, спирт, йод и се прави суха стерилна превръзка.

14. Изписване на пациента:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Следоперативни сестрински грижи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.