Социален статус


Категория на документа: Други


 ІІ.Социален статус и социална роля.Социална норма и отклоняващо се поведение

1.Социален статус (обществено положение)

Като членове на обществото, ние принадлежим към различни социални групи и слоеве - на родителите, на съпрузите, на висшистите, на жителите на дадено селище.Ние сме това, което сме, защото имаме специфична конфигурация от социални статуси.

Под социален статус се разбира социалната позиция или мястото на даден индивид или група в обществото.Съвкупността от всички статуси на едно лице се нарича статусен комплекс (например лекар, работещ в малък град, съпруг, баща на две деца, на средна възраст, български гражданин). Освен индивидуален, говорим и за групов социален статус (например на ромите, на пенсионерите, фермерите и др.), който характеризира типичните за дадена социална група позиции в обществото.

Социалните статуси намират своето външно проявление чрез т.нар.статусни символи, които оказват за принадлежност към точно определена, в зависимост от своя статус група - специфично облекло, начин на изразяване, мимики, жестове, личен автомобил, големина на офиса, големина на къщата и др.

Традиционно в социологията се различават два вида статуси :

а) предписан - отнася се до такива позиции на личността, които изобщо или слабо се контролират от нея (пол, раса, възраст, здравословно състояние и др.) ;

б) придобит - отнася се до позициите, които могат да бъдат достигнати от индивида, благодарение на неговите собствени усилия и способности в конкуренция с останалите (например студент, бизнесмен и др.).

В исторически план, до началото на XX в. предписаните статуси са характерни за традиционните общества, за които е типично съсловното деление или възможността за преминаване от едно съсловие в друго.Придобитият статус описва най-добре ситуацията, наблюдаваща се в модерните общества, в които властва принципът на формалното равенство, на правата и възможностите, при което високопрестижните статуси са достъпни за всеки. Ако в традиционните общества социалните класи са структурирани в зависимост от произхода на индивида и в тях той доживотно принадлежи към съсловието на своите родители, то модерните общества се основават на принципа на личното постижение и следователно произходът няма определящо значение.

Социологията разглежда личността като съвкупност от социални статуси, между които е възможно значимо разминаване - феномен, който се нарича статусна несъвместимост (например високо образование - ниски доходи, и обратно).Лицата, за които е типична статусна несъвместимост (например жена, която е професор, от ромски произход) винаги се самооценяват чрез най-престижната си позиция ( в случая винаги като професор, по-рядко като жена и никога от ромски произход) и очакват от останалите хора да ги оценяват по същия начин.

Важно е да се разбере, че заемането на един или друг социален статус обуславя начина на мислене (когато станеш затворник, започваш да мислиш като такъв), действие (когато станеш затворник, започваш да действаш като такъв), отношението към себе си (когато си затворник, възприемаш себе си като такъв) и към другите хора (когато си затворник, се отнасяш с другите хора като затворник), на лицето, заело този статус.

2.Социална роля

Социалната роля е образец на поведение, което другите хора очакват от всяко лице, заемащо даден статус, т.е.ролята е модел на поведение, който се задава от заетата статусна позиция; поведение, което другите хора изискват и очакват от него (например след като си студент, трябва да се държиш като такъв).

Терминът "социална роля" е взаимстван в социалните науки от театъра, в който актьорите играят роли.Както и статусът, ролята е безлична характеристика на личността и нейното изпълнение се очаква и изисква от другите хора, независимо от това кое лице я изпълнява (например, когато отидем на медицински преглед, независимо от това на кой лекар сме попаднали, ние очакваме от него точно определено поведение - да ни прегледа, да ни постави диагноза и да ни назначи лечение.

Като член на общството, всеки от нас заема множество статуси (на подчинен, на клиент, на турист и др.), като всеки един от тях предполага изпълнението на съответната му роля. Съвкупността от социални роли, изпълнявани от едно лице, се нарича ролеви репертоар.

Особено важните за обществото социални роли се формализират и подлежат на задължителен контрол от страна на обществените институции, за разлика от маловажните роли, които са зависими почти изцяло от личната преценка на лицето.Ако в първия случай говорим за предарително предписано от вън поведение, задължаващо лицето да постъпва така, то във втория случай лицето само изгражда своето поведение.

Усвояването на социалните роли е изключително важна част от процеса на социализация, а семейството, роднините, учителите и приятелите са онези, които оказват най-силно влияние върху усвояването на бъдещите социални роли на детето - на съпруг или съпруга, на родител, на българин, на професионалист.Основните причини зрели хора да изпитват сериозни трудности при създаването на собствено семейство, отглеждането и възпитаването на своите деца, трудовата реализация или при контакт с други хора, най-често се крият в неусвоени или неправилно усвоени образци на ролево поведение.

3.Социална норма и отклоняващо се поведение

Нормалното функциониране на обществото предполага спазване на нашите задължения спрямо другите хора, които често са техни права. Заедно с това ние искаме те да изпълняват своите задължения, които много често са наши права.Социалният ред е невъзможен без правила и норми, които да регулират спазването на тези наши и на другите хора права и задължения.

Социалните норми са съвкупност от правила, чрез които обществото регулира поведението на своите членове.Те указват кои действия са позволени и кои - забранени за членовете на дадена група или обществото като цяло.Санкциите са онези средства за контрол, с помощта на които обществото или дадена социална група осигуряват спазването на нормите и гарантират изпълнението на задълженията според общоприетите очаквания.

Една социална норма е ефективна, когато е безлична (т.е.нейното прилагане не зависи от личността на нарушителя), всеобща (т.е.е приложима към всички членове на обществото без изключение) и универсална (т.е.регистрира всички извършени нарушения и санкционира едни и същи нарушения по еднакъв начин).

Социалните норми се усвояват чрез механизмите на социализацията (приобщаване към обществото) през детството и юношеството (как да се отнасяме към родителите, съпруга, децата; кои действия са обществено приети и кои- не).Именно по тази причина най-често нарушители на обществените норми са лица, които са имали сериозни проблеми по време на своето личностно съзряване (например сираци).

Една личност може да изпълнява свята роля според обществените очаквания, но може и да не изпълнява тази си роля според тези очаквания.В първия случай говорим за нормално поведение, а във втория - за отклоняващо се поведение.Една майка може да се грижи за децата си според разбирането на обществото за добра майка, но може и да ги изостави, осакати и дори да посегне на живота им. Т.е.отклоняващото се поведение се определя като такова винаги в зависимост от спазването или неспазването на определени обществени норми.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социален статус 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.