Социална мобилност


Категория на документа: Други




РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ " АНГЕЛ КЪНЧЕВ "

ФАКУЛТЕТ " БИЗНЕС И МЕНИДЖМЪНТ "

Дисциплина: " Социология"

Тема : "Социална мобилност''

2011годинa

За да говорим за социалната мобилност,преди всичко трябва да се запознаем с възникването на науката социология. Първият социологически поглед върху обществото намираме в древните митове, религии и философии. Най- старите възгледи за обществото са намерени в Китайската философия, която представя обществото като част от природата, а човека - като естествено същество. Знанията за обществото по това време са все още общи, неразчленени /синкретични/ и социологическите мисли не могат да се отделят от митологичните и релегиозните схващания на жреците, мъдреците и оракулите- мислителите на онези времена.
Ново качество на обществената мисъл се появява в Елада и Рим. Тя открива рационалното понятие и го поставя в основите на научното познание. Става радикална смяна на гледна точка върху света. Най- яркият социален мислител на античността- Платон констатира, че държавата е погълнала обществото и нормите на последното са ерозирали. Със своята идея за обществото Платон отхвърля както бедността, така и богатството, когато те пречат на гражданите да изпълняват обществените си задължения. Именно на основата на изпълнение на обществените задължения е възможен социалния ред. В противен случай настъпва разрив между обществото и човека и се създават условия за тирания. Римският социален свят формира нови социологически мисли в рамките на философията.
Един от първите християнски мислители Августин Блажени /353-430г./ в своето съчинение за "Божия град" ни дава религиозната представа за идеално общество, в противовес на "земния град". Той е под влиянието на Платон и неговата идея за идеалното общество.
Капиталистическият начин на производство разширява социалните граници на обществото. Проблемът за социалния ред става все по- остър в обществото. Най- пълно той е обоснован от Томас Хобс /1588-1679г./. Според него в естественото състояние на обществото цари безпорядък. Това е война на всички срещу всички.
За основоположник на социологията се сочи френският философ Огюст Конт /1789-1857г./. Отнасяйки се критично към философските учения до своето време, той се заема със създаването на една нова, позитивна, с приложен характер философия на обществото, която той назовава социология. В курса си по "Позитивна философия" през 1939г. дава нов систематичен отговор за това, защо социологията възниква по негово време. Първите големи критици на Конт поставят на преразглеждане неговите възгледи и сочат като основоположници Емил Дюркем /1858-1917г.- пръв професор по социология в света/, Макс Вебер /1864-1920/, Парето.
От гледна точка на Дюркем Шарл Монтескъо е ключова фигура за социологията /"Размисли за величието и падението на римляните"/. За Монтескьо "веднага щом хората се обединят в общество, те губят чувството за слабост. Равенството, което е съществувало между тях, изчезва и започва война". И за да може обществото да овладее държавата, трябва да раздели трите власти- законодателната, изпълнителната и съдебната.
Много хора преминават през продължителен период на образование, но въпреки това се задълбочава разделението между тези, които са достатъчно квалифицирани да останат на пазара на труда и тези, които безвъзвратно попадат от другата страна на бариерата. Освен това, европейското население остарява бързо, което води до промени в пазарните изисквания и в моделите на търсене и предлагане на социалните, здравни и образователни услуги. И не на последно място, европейските общества се превръщат в мозайка от множество култури, като това многообразие води до големи потенциални възможности за творчество и новаторство във всички житейски сфери. Това само по себе си е предпоставка за появата на една нова социална мобилност, която може да доведе до промяна на националната идентичност на личността.
Човешкото същество е винаги стратификационно структурирано,което съвсем не предполага статичност и неизменност на тази структура,но не означава и липса на каквито и да е било движения в нея.Точно обратно хората се намират в постоянно движение,а обществото на свой ред непрекъснато се променя.С други думи стратификация,социална йерархия и социална мобилност са взаимно свързани и взаимно се обуславят.Самото стратифициране т.е. обуславянето на отделни стратии,слоеве,класи в обществото,разположени в различни точки на социланото пространствои притежаващи различни статусни позиции в социалната йерархия,е предпоставка за движение-за стремеж на едни индивиди и групи към домогване до по -висши и превилигировани позиции и респективно, до изтласкването на други свой ред,социалната мобилност е важен фактор за динамизацията на стратификационните процеси в обшеството,за рекрутирането на различни негови страти,слоеве и класи.
Движението на хора от една към друга социална категория или социална група в структурата на обществото в резултат от развитието и промяната в индивидуалните си характеристики..Хоризонталната социална мобилпост е промяна в позицията (в положението) на човека. Вертикалната мобилност процес на придвижване на хора от една социална група,в друга, която стои по-високо илн по-ниско в йерархия- на социалната структура. Социалното неравенство е естествен продукт (резултат) от различията в индивидуалните характеристики и качества на хората..Социалният статус е индивидуална висока или ниска позиция, положение, кого всеки човек заема в структурата на едно общество. Статусно - слоевата йерархия на различните общества, притежава някои общи характеристики. Така например във всяко общество хората на умствения труд като цяло заемат по -привилегировани позиции в сравнение с хората на физическия труд, висококвалифицираните работници,придобиват повече статусни позиции,отколкото неквалифицираните.
Във всяко общество са също така и на лице бедни и богати хора. При това колкото по-високо в йерархията е разположена класата,толкова повече бариери съществуват за тези,които биха искали да проникнат в нея отвъд. В историческата практика на редица общества не са редки случите на наличие на малко проницаеми (закрити) социални групи,чиито начин на живот и социална дейност са затворени в себеси.Изолирани са от ниските слоеве.Въпреки тези фактори в обществото винаги са се развивали процеси на социлана мобилност, предоставящи възможности на индивида или групата,както да промени своето статусно положение към по-добро,така и носещи риска за социално попадане към по-ниски позиции.При това между тях съществува асиметрия-всички биха искали да се издигат и никой не би искал да пропадне надолу към социалната стълбица.Като правило издигането е доброволно явление,а пропадането е принудително.Изследванията показват ,че хората на високи позиции желаят същото и за децата си,а тези на ниски позиции,желаят същото за себе си и децата си.Понятието мобилност произхожда от латинската дума,което ще рече подвижен,променлив и гъвкав.От тук в широк смисъл понятието обхваща всички форми на движение,на преместване на индивидите и групите в социалното пространство , независимо от посоката,причините и характера им.
Според изследователят-Питирим Сорокин социалната мобилност включва всеки преход на индивида или социалния обект т.е. от една социална позиция в дуга.В някои случаи преходът става без положени усилия,в дуги по силата на естествени причини,произтичащи от жизнените цикли на човека.
Понятието социална мобилност се използва с тесен смисъл,като в случая се поместват тези социални премествания ,които са свързани с изменението на социалния статус на индивидите и групите.Именно към тях е насочен същинския социологически интерес.Следователно от социологическа гледна точка социалната мобилност изразява промяната в социалната позиция на индивида или група в рамките на социалната стратификация по отношение на богатсвто ,власт,престиж ,професии,и превилегии .
Процесите на социалната мобилност се формират от целенасочената активност на хората по дотигане на жизнените им цели.Социалната мобилност предоставя възможност на различни групи да варират своите действия за достигане на необходимото статусно положение. При това обществото е заинтересовано обективно от една страна ,да няма остра конфронтация на груповите интереси, на конкретните линии на поведение на хората .а от дтуга да се осъществява активен обмен на общесвена енергия и духовни
ресурси, особено в ситуации, когато потребността от таката активизация многократно се увеличава.
Във всяко общество съшествува определена балансираност на процесите на социалната мобилност,уравновесяващи противоречивите тенденции, вътре в тях.С различни способи се издигат не малко препятствията за проникване на произлизашите от по- нисшите слоеве на превилигированите редици.Отчита се и действието на обективните ограничения, характеризиращи стопанския и социален организъм:обществото на определен етап от своето развитие се нуждае от съответен дял на хора с конкретни професии,от крупни собственици, висши държавни деятели, които е невъзможно да се превиши произволно , колкото и да се опитват хората да подобряат механизмите на социалната мобилност.
Наред с това в посока на социални винаги има противоположни тенденции,водещи към дестабилизиране на съществуващото положение или към неговото обновление.Жизнените проблеми ,които застават пред множеството хора в процеса на социалната активност,а също трансформацията на ценностните ориентации ,ги поставят пред необходимостта да търсят възможности за промяна на своето социално положение.Поради това много от тях се стремят да преодолеят преградите и да осъществят преход в по-престижна група.
Практиката свидетелства, че не съществува общество с абсолютно непроницаеми прегради между социалните класи и слоеве, така както и с пълно отсъствие на такива прегради. Различните общества се отличават само от степента, формите и механизмите на проницаемост на социалните прегради.
Обикновенно социалната мобилност се се характеризира с помощта на два основни параметъра:дистанция ( интензитет) и обем.
Дистанцията (интензитета) изразява разстоянието, измината в стратификационната система за определен период. Това е броят на стъпалата,по които се е удало на индивида да се издигне или се е наложило да се спусне. Като нормална дистанция се приема с преместването с едно ,две стъпала нагоре или надолу. Повечето социални премествания се извършват именно по този начин. Не нормална дистанция е налице при такова неочаквано "излитаме " към върха на социалната стълбица или рязко пропадане към нейната основа.
Обемът на мобилността се изразява, чрез броя лица , променили своето положение в социалната йерархия за определен период. Най често се има впредвид числото на преместилите се по социалната стълбица във вертикално направление за определен промеждутък от време. Ако обемът се изчислява чрез количеството, преместили се индивиди,то той се нарича абсолютен, а ако се изчислява чрез отношението на това количество към цялото население -получаваме от относителен обем. Той се измерва в проценти.
Различават се още съвкупен обем и дефиренциран обем на мобилността.Съвкупният обем на мобилността се определя от количеството на преместванията по всички страти за едно. При дефиринцирания обем се имат предвид преместванията по отделните страти,слоеве и класи. Така фактът в индустриалното общество 2/3 от населението са мобилни ,изразява съвкупния обем на мобилността, а фактът е, че 37 % от децата на работниците стават служители изразява съответно диференцирания обем на мобилността. Мащабът на социалната мобилност се определя като процентна част на тези ,които са сменили в сравнение с бащите си ,своя социален статус.
Изменението на мобилността по отделни слоеве се описва с два показателя. Първият е коефициент на мобилност за изхода от социалния слой.Покава колко синове на квалифицирани работници са станали интелигентни и колко не.Вторият се отнася за входа в социалния слой.Отразява слоя на интелигентните и социалния произход на хората. В съвременното общество социалната мобилност изпълнява основни три функции. Възпроизводство, икономическа и социална. Първата - попълване и обновяване на социалните класове групи. Втората се отнася за съответсвията между работната сила и изискванията на производствено-икономическата структура и балансиране на трудовия пазар. Социалната функция ни представя шанса за промяната на социалния статтус и намаляване различията между отделните класови групи.
Мобилността с цел оцеляване се различава в отделните страни. Тя е характерна за работническата класа и за лица в затруднения. От гледна точка на пола и образованието ,мобилността е характерна за жените и лицата с основно образование. Мобилността с цел нови възможности е характерна предимно за мъжете, а само 30 % за жените, за двойки без деца и за добре образовани деца и специалисти. Moбилността може да се влияе от широк аспект дейности от живота. Мобилността насърчава страдиционното разпределение на отговорностите между жената и мъжа в грижата за децата. Това влияе на раждаемостта и на неравенството между половете. Същевременно родителството намалява готовността за мобилност и за двата пола , особено за жените.
Формите на социланата мобилност:
Може да се класифицира по различни критетии.В зависимост от това,дали движението е в рамките на едно поколение ;според посоката на движението; в зависимост от субекта на движение; в зависимост от механизмите на осъществяване на процеса;в зависимост от типа стратификация.
По първият критерий се разграничават : вътрешногенерационна изразява промените в социланото положение на едно и също лице.Тя е налице когато даден индивид през своя живот няколко пъти променя своите социални позиции.ако е във възходящ аспект това е социална кариера.Междугенерационната мобилност изразява промяната в положението на изследваните лица спрямо това на техните родители ,прародители и деца.Вътрешногенерационната мобилност се отнася към краткосрочните социални процеси а, междугенерационната - към дългосрочните.В първия случай социолозите се интересуват преди всичко от движението на сферата на физическия към сферата на умствения труд, а във втория случай-от междукласовата мобилност.
Според посоката на движение се делят на вертикална и хоризонтална.При вертикалната има преход от една социална група в друга,на различно стъпало.В зависимост от поскоата на мобилност може да бъде възходяща и низходяща, може да се наблюдава социален подем ,движение нагоре или социално пропадане ,движение надолу.
Възходящата мобилност може да се оссъществява в две основни форми: проникване на отделен индивид от нисък слой в по-висок слой; или създаване на нова група от такива индивиди и проникване на цялата група в по-висш слой и изравняване с вече съществуващите групи в този слой.
Низходящата мобилност също има две форми: изпадане на индивида от по-висока социална позиция на по-ниска; без при това да се разрушава изходната група, към която той по-рано е принадлежал; деградация на цялата група като цяло, понижаване на нейния ранг на фона на другите групи. По образното сравнение на П. Сорокин, в първия случай пропадането напомпня падането на човек зад борда на кораб, а във втория случай - потъване на самия кораб с всички пътници на борда.
Хоризонталната социална мобилност се осъществява в рамките на една и съща социална група или слой, или пък се преминава от една социална група в друга, разположена на същото социално стъпало. Например, преминаване от православна в католическа религиозна група, от едно гражданство в друго, от едно семейство (родителското) в друго (своето собствено, новообразувано), от една професия в друга ( от стругар във фрезист). Подобдни движения протичат без забележимо изменение на социалното положение във вертикален аспект.
Според субекта на движението различаваме индивидуална и групова мобилност. Индивидуална мобилност е налице, когато движението по вертикала или хоризнтала се осъществява от отделния индивид, независимо от другите. При груповата мобилност движението се извършва колективно. Тя е налице когато се изменя обществената значимост на цяла класа, прослойка, каста, категория от населението ( обикновено при революционни промени в обществото) Например, след всяка социална революция старата управляваща класа отстъпва господстващите си позиции на нова класа. Индивидуалната и груповата мобилност по определен начин са свързани с приписваните и достиганите статуси. На индивидуалната мобилност съответстват достиганите, а на груповата - приписваните статуси.
В зависимост от механизмите на осъществяване на процеса могат да се разграничат :чиста,структурна и организирана социална мобилност.
Чистата мобилност обхваща доброволните индивидуални движения ,които се осъществяват под формата на взаимообмен между съществуващите социални позиции.
Структурната мобилност се осъществява в резултат на количествени и качествени промени в социално -произвидствената област .Предизвикана е от изменениея в структурата на стопанската система на обществото ,от навлизането на качествено нови технологии и се осъществява независимо от ролята и съзнанието на отделните професии,отрасли и поява на нови.
Освен тези две разновидности понякога се разграничава и организирана мобилност.При онея движението на индивидите или групите се управлява от държавата ,като това може да бъде с или без съгласие от самите хора.Към доброволно организираната мобилност можем да отнесем например движението ,предизвикано от специална политика на държавата във връзка с изградените национално значими обекти , а към недоброволно организираната -репатрацията.Това е преселване иили излселване на населението характерно по Сталиново време.
Според П.Сорокин в зависимост от типа стратификация мобилността може да бъде: икономическа, политическа и професионална. В рамките на стратификационната система на дадено общество значими от социологическа гледна точка са също така и процесите на вътрешно класова и междукласова социална мобилност. Те са показателни за степента на гъвкавост на стратификационната структура, за наличието на принуди в обществото, за характера на неговата класова структура.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална мобилност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.