Социална педагогика


Категория на документа: Други


СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
1.Що е СП?
Отрасъл на педагогиката, който изследва възпитанието в широкия смисъл на неговото разбиране, а именно като социално възпитание (социализация), т.е. възпитание на всички възрастови групи и социални категории хора, както в специално създадени за това организации, така и в организации, в които възпитанието не е основна функция.
Самият термин "социална педагогика" е предложен за първи път от немският педагог Адолф Дистервег в средата на XIXв. Неговата масова употреба започва в началото на XXв.
2.Причини за това са:
-Самото развитие на педагогиката преминава през три отделни и сравнително дълги като продължителност етапи.
1) Първият етап се намира в края на XVIIIв. и се нарича емпиричен (изследователски).
2) Вторият етап започва през втората половина на XIXв., нарича се научно емпиричен (научно изследователски).
3) Третият етап започва в края на XIXв. - началото на XXв. и се нарича теоретичен и именно това е етапа, с който се свързва развитието на СП като теория, като отрасъл на научно-педагогическо знание, който отговаря на следните обществени потребности:
-Какво се случва или какво може да се случи в живота на хората при една или друга възраст, при едни или други обстоятелства?
-Как могат да се създадат благоприятни условия за успешна социализация на човека?
-Как може да се намали ефекта на влияние на неблагоприятните условия върху процеса на социализация на човека?
За основоположник на СП като наука се смята немският учен Паул Наторп. Той приема, че СП изследва проблемите на интеграция на възпитателните сили на обществото за повишаване на културното равнище на народа и именно това негово становище се приема като напълно адекватно на обществената потребност на новото време и позволява СП да се разглежда като отрасъл на знанието за възпитанието на човека през целия му живот. Именно това становище на Паул Наторп служи като база за обособяване на нейния предмет, а именно изследване на възпитателните сили на обществото, способите за тяхната актуализация и интеграция за създаване на подходящи условия за възпитание на човека.
3.Обект на СП.
Обект на СП е социализацията на човека.
СП има и своите функции:
-Теоретико-познавателна - тя се свързва с факта, че СП натрупва знания и ги синтезира за да може да разкрие в най-пълна степен изучаваните процеси и явления в съвременното общество. Да ги опише, да ги обясни и да ги разкрие в дълбочина.
-Приложна - свързва се с търсенето на пътища и способи за по-ефективно влияние върху процеса на социализация в организационно-педагогически и психолого-педагогически аспект.
-Хуманистична - свързва се с разработването на цели за усъвършенстване на социцално-педагогичeски процеси и създаването на по-благоприятни условия за развитие на личността.
Извод:
Като отрасъл на научното знание СП разяснява социалното възпитание в контекста на социализацията на човека, и като учебен предмет се опитва да обрисува сравнително обективно пълната картина на СП в действителност.

СЪЩНОСТ НА СОЦИАЛИЗАЦИЯТА КАТО СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКО ЯВЛЕНИЕ

1. Социализация.
Терминът "социализация" е употребяван за първи път през 1877г. от американския социолог Франклин Гидингс в неговата книга "Теория за социализацията". Под "социализация" той разбира развитието и самоизменението на човек в процеса на усвояване и възпроизвеждане на култура.
През последното десетилетие на миналия век това разбиране се разширява с прибавянето на уточнението, че усвояването и възприемането на култура започва от най-ранна детска възраст, преминава през зрелостта и обхваща дори периода на стареене.
В процеса на социализация съществуват два подхода:
- субект - обектен - отсъствие на каквато и да е дейност от страна на човека. Подхода се застъпва от американския учен Талкот Парсънс.
- субект - субектен - човека е активен участник, не само обществото ще въздейства, а човека ще противодейства.
Привърженици на този подход са Чарлз Кули и Джордж Мид.

Извод:
Социализацията е развитието на човека в процеса на усвояване и възпроизвеждане на културата.

Социализацията е съчетаване на приспособяване и обособяване на човека в определен етнос.
- Приспособяване (социална адаптация) - процес и резултат от сблъсъка на активността на субекта и социалната среда т.е. процес и резултат на превръщането на индивида в социално същество.
Този процес предполага съгласуване между изискванията и очакванията на социалната среда по отношение на социалното поведение на човека с неговите реални дадености и възможности и обратно - съгласуването на самооценката на човека и неговите възможности с реалностите на социалната среда.
- Обособяване - процес на придобиване на автономност на човека в обществото или казано по друг начин - превръщането на човека в индивидуалност.
Този процес предполага всеки човек да придобие и притежава своя ценностна, емоционална и поведенческа автономия.
По отношение на етапите на социализацията следва, че те се съобразяват с възрастовата класификация на човека и човешкото развитие.

2. Фактори:
а) Мегафактори - групи фактори, които влияят върху социализацията на всички хора.
б) Макрофактори - страната, в която живее човека, етноса, обществото, държавата.
в) Мезофактори - фактори, които позволяват деленето на хората на групи по различни принципи.
г) Микрофактори - фактори, които влияят непосредствено върху всички хора (микросоциум).
3. Основни средства за социализация:
- Кърмене и отглеждане на новороденото;
- Формиране на битови и хигиенни умения и навици, заобикалящите човека плодове на материалната култура;
- Елементи на духовната култура;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална педагогика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.