Социалната мобилност като промяна и последствията от нея. Човешките реакции на промяната и нейното отражение върху взаимоотношенията.


Категория на документа: Други


ПРОФЕСИОНАЛЕН КОЛЕЖ "БИЗНЕС И КУЛТУРА"- ГР. ВАРНА
КУРСОВА РАБОТА ПО СОЦИОЛОГИЯ
ТЕМА : Социалната мобилност като промяна и последствията от нея. Човешките реакции на промяната и нейното отражение върху взаимоотношенията

ИЗГОТВИЛ : Стайко Далевски



Съдържание
1.

1.Въведение

Социална мобилност- всеки преход на индивида или социалния обект, или на ценности, създадени или модифицирани благодарение на дейността му, от една социална позиция към друга. Социалната мобилност е сложен процес. Чрез нея можем да проследим как се е променяло социалното положение на индивид или група от даден момент до друг. В зависимост от направлението социалната мобилност бива хоризонтална и вертикална. Хоризонтална- преход на индивида или социалния обект от една социална позиция към друга на едно и също ниво. Вертикална- двупосочно движение по социално-икономическата стълбица, съвкупност от взаимодействия, определящи прехода на индивида или социалния обект от един определен слой в друг.За количествена оценка на социалната мобилност се използват два показателя: скорост и интензитет. Под скорост се разбира броя на социални слоеве, които индивидът преминава при неговото издигане или пропадане за определен период от време. Най-висока скорост на социална мобилност се наблюдава в периодите на големи обществени промени при смяната на старият стил с новият. Под интензитет на социална мобилност се разбира броят на индивидите сменили социалното си положение за определен период. Ако този брой е изразен в цели числа-абсолютен интензитет, ако е в %-относителен. Стремежът за достигане на по-високо обществено положение може да бъде открит у всеки човек, поради потребността да постигне успех и избегне неуспех. В стремежа си да постигне тази цел, индивидът принадлежащ на към група с по-ниско обществено положение трябва да преодолее бариерите стоящи м/у неговата група и групата към която се стреми.

За база на своите разсъждения по темата ще концентрирам вниманието си върху социалното неравенство през последните две десетилетия, времето на така наречения "Преход".
2.Причини за социална мобилност-задълбочаване на социалното неравенство

В следствие от шоковия преход през 90-те години в гражданската структура на българското общество се оформиха два социални полюса - на свръхбогатството и на изключващата свръхбедност. Едните - отгоре - поради своята мощ (икономическа, медийна и политическа) в тази тройна комбинация те успяват в значителна степен. Последното, конкретно, е обективния корелат на понятието "олигархизиране". Другите - отдолу - поради своята неадаптивност към съвременните условия за труд и благоденствие, поради субективното си самовъзприемане като жертва на обществена дискриминация, което измества мотивацията им от стремеж към адаптиране в съвременното общество и интегриране в него. В един обобщен ракурс обществото е в бърз процес на фрагментиране, при първата група се наблюдава възходяща мобилност, а при втората група предвижване в обратна посока - мобилността е низходяща.

Количествените оценки на мобилността определят нейната скорост и интензивност като процес. Под скорост се разбира "вертикална социална дистанция или брой страти - икономически, професионални, политически, които индивидът преминава за определено време при движението си нагоре или надолу"

По данни от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за социалното и подоходното неравенство, България е сред страните в Европа с най-голяма разлика в равнището на доходите на хората от отделните социални групи. Авторите на проучването отбелязват, че за периода 2001 - 2008 г. стойността на Индекса на различие се е увеличила с над 84%. Това означава, че въпреки икономическия подем на страната в годините преди глобалната криза реално отчетеното увеличение на доходите е било много неравномерно. На практика през последните години неравенството се увеличава, което е индикация за по-бързия темп на нарастване на доходите на богатите в сравнение с тези на бедните. Това пък от своя страна засилва вероятността от социален натиск върху по-бедните класи в България. Високите нива на подоходното неравенство са основната причина за това България да остава далеч от потенциала си по отношение на възможностите за човешко развитие. По-високите стойности на Индекса на различие означават по-ниска социална мобилност в дадена страна - т.е. по-слаби възможности за реализация, а оттам и по-ниско икономическо развитие. Увеличаването на социалното неравенство пък повишава пречките пред реализацията на младите хора на пазара на труда, като България е сред страните, в които младежите изпитват най-сериозни затруднения в това отношение. Ролята на степента на образование в този смисъл се илюстрира от факта, че коефициентът на заетост сред младежите с основно образование в България е почти 2.5 пъти по-нисък от средния за Европа.
3.Предизвикателствата пред човешкия фактор- нужда от промяна

През последните две десетилетия бизнес организациите функционират в динамична,неопределена и силно конкурентна бизнес среда, чиито основни характеристики са: сложната икономическа обстановка, динамично технико-технологично обновление, постоянните послания от ЕС за промени, неперфектността в законодателната уредба и др. Тази среда влияе съществено върху социалната мобилност, в резултат на което възникват редица предизвикателства и проблеми в човешките взаимоотношения.

Един от най-значимите фактори в момента на тази сложна бизнес среда е финансовата и икономическа криза, обхванала българската икономика през последните няколко години, в резултат на която се наблюдава значително намаляване на почти всички основни макроикономически показатели. Забелязва се чувствителен спад на Брутния вътрешен продукт. Негативна е тенденцията и при преките чуждестранни инвестиции, което води до намаляване на възможността за създаване на нови работни места. Протичащите негативни процеси създават предпоставка за неблагоприятни промени в числеността, състава и структурата на работната сила в страната.

Демографският срив е друг фактор, който поставя развитието на социалната мобилност в неблагоприятно положение. Песимистичните прогнози предвиждат към 2050год. в България да живеят около 5,1 млн. души, като е възможно да се стигне до "внос" на работна сила. По прогнози на НСИ към 2050г. делът на възрастните хора ще ндхвърли 30%, а трайната тенденция за намаляване на хората в трудоспособна възраст ще доведе до диспропорция в поколенията.

Промените в социалната и икономическа обстановка доведоха засилване на миграционното поведение на населението. Семейната миграция е сред основните причини за вътрешната и външна мобилност на населението, свързана с осигуряване на трудова заетост. Тази динамика в движението на населението е предпоставка за недостиг на работна сила в едни региони и за излишък в други. В районите с дефицит на работна ръка се занижават изискванията към кандидатите за работа. Работодателите се принуждават да поддържат по-висока цена на работната сила с цел привличането на персонал от по-далечни населени места, да правят допълнителни разходи за социално-битово обслужване, за жилищно настаняване и др. Обратно в районите със значителен недостиг на свободни работни места бизнес организациите имат по-голям избор, което води до завишаване на критериите към желаещите за работа или към вече заетите в тях лица, поддържането на евентуално по-високо ниво на текучество. Организациите набиращи кандидати за работа ще имат възможност да предоговарят заплатите, социалните придобивки, договорни клаузи и др.
4.Заключение

Въз основа на тези и други съпътстващи фактори се наблюдават редица промени в стратегиите на развитие на социалната среда. Променят се приоритетите по отношение на работната ръка, внедряват се гъвкави форми на заетост, разширяват се професионалните възможности на заетите лица, активизира се използването на структурните фондове на ЕС и най-вече Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". В същото време ускоряването на мобилността се съпътства и от редица негативни икономически, социални и политически явления като: загуба на потенциал, дискриминация на мигранти, прилагане на двойни стандарти, увеличение на стреса, усложнения в стереотипите на семейния живот и много други.

Анализирането на социалната мобилност е необходимо условие за устойчивото развитие в глобален план. Мултиплицирането на положителния ефект от мобилността, както и успешното справяне с нейните негативни последици налага да се увеличат инвестициите в това важно направление.

Източници:
Мирчев, Михаил. "Неравенство и бедност: тенденции в съвременна България и европейски контекст". ИИОЗ-БАН, София, 2011
http://www.nsi.bg/bg/content/767/демографска-и-социална-статистика
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/04/07





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалната мобилност като промяна и последствията от нея. Човешките реакции на промяната и нейното отражение върху взаимоотношенията. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.