Социални основи на националната сигурност


Категория на документа: Други


 Социални основи на националната сигурност

Социалните основи на националната сигурност изучават ролята на човешкия фактор и системата за неговото управление, осигуряване и развитие в държавата.Човешкият фактор са отделните хора (гражданите) и обществените организации. Хората и обществените организации са създатели и ползватели на услугата сигурност.Те могат да бъдат създатели на несигурност за други граждани и обществени групи в страната.Освен това,те могат да влияят върху характера,обхвата и управлението на социалните дейности в държавата.Осигуряването,управлението,регулирането и развитието на социалната сфера в живота на гражданите и техните организации се осъществява от държавното ръководство.Състоянието на социалната сигурност и в по-малка степен - от правовата и гражданско-защитната сфера на обществения живот,сигурността на обществения ред,отбраната и информационната сигурност. (фиг. 9.1).

Социална сигурност
Икономическа сигурност
Правова сигурност
Сигурност на гражданската защита
Отбранителна сигурност
Информационна сигурност

Фиг.9.1. Основи на социалната сигурност

Социалната сигурност се изразява в гарантиране правата,целесъобразния начин на живот , развитието и реализацията на човека и обществените групи в държавата.Тя предполага създаване и поддържане на ефективни и ефикасни системи за здравеопазване,образование,социално осигуряване ,културно и физическо развитие и информиране. (фиг. 9.2).
Система за защита и спокоен обществен живот
Система за образование и наука
Система за социално осгуряване
Система за здравеопазване

Социална сигурност

Система за културно и физическо развитие

Система за информиране и обществен ред

Поради това социалната сигурност в държавата има за цел да гарантира хуманни и достойни условия за съществуване, просперитет и изява на личността и обществените организации, т.е на гражданското общество.Следователно - от изследователска гледна точка социалната сигурност може да се подраздели на две взаимосвързани групи:социална сигурност на личността я обществото и социалната сигурност на обществената група.

Развитието на социалната сфера в държавата изисква:
- Заделяне на финансови ресурси;
- Строителство на инфраструктура, културни, спортни, развлекателни обекти, почивни, лечебни, учебни и други сгради;
- Създаване на специализирани държавни структури за организация, регулиране и контрол на социалната дейност;
- Приемане на закони,правилници и друга нормативна база, регулираща социалната сфера;
- Формиране на национална социално-икономическа политика;
- Създаване на мрежа за социално-административни услуги и др.

Социално-икономическата сфера преобладаващо е задача на държавата в лицето на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.Тази сфера е в основата на научните изледвания на Маркс, Дж. Кейнси , Йозеф Шумпетер, Людвиг Ерхард, Франклин Рузвелт и др.В нея си дават среща неограничения стремеж за максимална печалба на частника капиталист или държавата собственик с интересите на работника и служителя.Тази среща първоначално е твърде ожесточена, безкомпромисна и революционна. През 20 век е намерен изхода на "непримиримия антагонизъм" в лицето на държавната социална политика.Именно държавата,възприемана от марксизма като "примитивна машина за класово господство" или "комитет", управляващ работата на буржоазната класа, постепенно осъзнава и прилага неотменимата си социална функция.Функцията на съзидание и подражание на социалния мир и устойчиво развитие на обществото регулатор на обществените отношения, е базова за социалната сигурност в държавата.В продължение на почти един век функцията за стимулиране , поддържане и развитие на социалните основи на капитализма и пазарно-конкурентните принципи е първостепенна задача на държавно управление. В основата на този процес на трансформация на държавната подход в социалната сфера стоят Първата световна война.Червения октомври 1917 г.;Великата депресия 1912-1933г.; Социалистическата система 1947-1989г. Именно опитът на "социалните катастрофи" постепенно довежда до осъзнаване на необходимостта от коренни социално-икономически преобразования.В тях ефективността, предприемаческия интерес,конкуренцията и другите преимущества на пазарната икономика, по-добре или по-зле се съчетават с развитата финансово и ресурсно осигурена социална политика. В основата на съвременната социално-икономическа политика стоят:платежоспособното търсене от преобладаващата част граждани и масовото потребление.Тези две условия са "енергийният" източник на капиталистическата пазарна икономика.Един от жалоните на новата социална капиталистическата пазарна икономика.Един от жалоните на новата социална политика на 20в е "Общата теория на заетостта,процента и парите" на Джон Мейнард Кейнси, т.нар. "Икономическа теория на търсенето и държавното икономическо регулиране".В резултат нанаучнитре изследвания в социалната сфера се реаллизира концепция за "социалната държава",което е най-позитивният обществен проект на миналия век.В него са въплътени идеите за социалната отговорност на държавата и социалния прогрес. Опитът от развитието на Запада през 20 век доказва прогнозите на известния икономист и социолог Йозеф Шумплер,направен в труда му "Капитализъм,социлизъм и демокрация".Отхвърляйки революционни кастрофизъм на Мракс за пълна монополизация на икономическия процес от капиталистите,в резултат на което нарастват масата на бедните,угнетените и рожбите,а от там следва революцията на пролетарията.Шумпетер доказва,че логиката и закономерностите в развитието на обществото довеждат до това,че капитализмът неизбежно взаимства от социализма някой основни социални черти.Той посочва:"Капиталистическата система не загива от политически крах,но самия й успех подрива функциите на защитаващите я институции и неизбежно създава условия за нейната социализация". Частният бизнес обаче трудно приема доброволно заделяне на средства за образование, здравеопазване, социални осигуровки и култура,ако не вижда в това начин на печалба.Поради тази причина по често се правят частни инвестиции в спорта и в социалната инфраструктура,отколкото в социалното осигуряване.Поради тези причини намесата на държавата в социалната сфера е решаваща.Самата социална сфера е своеобразна "амортизационна възглавница",поемаща икономическия шок на прехода или на съответна икономическа криза. Отказът на държавата от организационно регулативни функции в социалната сфера,води до превеждане на социалните отрасли на икономиката и социалните дейности на пазара.Исторически и съвременни примери за тотална абдикация на държавата от социалните си функции и задължения не са познати. В световната практика са известни утвърдени социални системи/модели,зараждащи се социални системи/модели и социални системи/модели в преход.

Социалната сфера попада в период на преход, вследствие на радикалната политико-икономическа трансформация.В подобен преход се озоваха сферите на социалния живот на страните от Източна и Централна Европа в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Поради силното влияние на икономиката върху социалната сфера,формирането на новата социална структура в държавата следва формирането на производствено пазарните отношения и политическото преструктуриране. Стадият на трансформация на социалната структура продължава минимум 25 години.Това е срокът на смяна на поколенията и според социолозите - най-точният индикатор на обществените трансформации.Средната възраст на оборудването "ноу-хау"-то, съдържателната част на образованието, науката, здравеопазването и в част от социалната инфраструктура и икономика съставлява 15-20 години - почти съизмеримо с преструктуриране на социалната сфера.Всяко субективно забавяне на социалната реформа в период на преход може да се окаже с необратими негативни последствия за националната сигурност на държавата. Основна причина за постоянно обновяване и развитие на социалната сфера е стремежът за подобряване качеството на икономическото възпроизводство на човешкия капитал.Човешкият капитал е ключово конкурентно преимущество и главна производствена сила за съвременното общество и базова предпоставка за сигурността. Основни компоненти в качеството на човешкия потенциал са:
- Здравето
- Физическото състояние
- Продължителността на живота
- Образоваността
- Научноизследователските постижения
- Общо културно равнище
- Равнище на обществената мобилизация
- Равнище на доходите на населението

Рязкото падане на числеността на трудоспособното квалифицирано население е фактор,понижаващ сигурността на държавата.Бедността на населението е най-страшният индикатор относно мрачните перспективи за бъдещето развитие и стабилност.Особена опасност крие ситуацията на т.нар. "трудоспособни квалифицирани бедняци"-лекари,учители,учени,културни работници-без възможност да реализират високата си квалификация. Според приетите на ООН критерии,за бедност се считат доходи под 4 долара в денонощие на човек,а мизерия под 2 долара. В решаване на социалните проблеми са възможни различни подходи: безплатни социални придобивки (преференции), транспорт, отопление, здравеопазване, образование и др.; монетаризация на социалните осигуровки; смесен способ; държавно регулиране на цените и др. В условията на постоянна висока инфлация монетаризационният подход е нецелесъобразен. Твърде опасен е принципът на социалното осигуряване, при който в централно-планова икономика държавата не изплаща на хората достойните и реални пари за техния труд и удържа част от заплатите за социално осигуряване.В подобна социална практика не съществува безработица и откровена бедност, формира се прословутата за социализма "увереност в утрешния ден". Тази система на социална политика ражда дефицит, отсъствие на мотивация за труд и всеобща зависимост от държавата.Именно чрез социалната политика държавата и нейното политическо ръководство ограничават степента на човешката свобода и осигуряват твърд контрол върху социалната структура на обществото.В преходния период населението често е подложено на подобен подход в социалната политика. Опасна е и тенденцията,когато под флага на псевдолиберални концепции държавата се оттегля от социалните си задължения,прикривайки се зад т.нар концепция за "минимална държавност".В подобна ситуация възниква социалният дарвинизъм, т.е принципа "нека оцелее най-силният", преразпределение и социални осигуровки, тя поне трябва с качествено законодателство да реформира доходите на населението в частта заплати за труда в част от БВП. Опасност за социалната сигурност е и стремежът за разрешаване на проблемите на макроикономическата стабилизация и бюджетния профицит с помощта на съкращаване на държавните разходи. Пълната комерсиализация на социалната сфера - здравеопазване, образование, наука, култура, спорт, осигуряване, поставя под въпрос основни конституционни права на гражданите и нарушава базовите принципи на социалната държава. Световната практика показва,че средните разходи на населението за своето здраве съставляват около 5% от общия обем на потребителските разходи.В голяма част от страните в преход, поради неефективната реформа в здравеопазването и корупция, разходите за здравеопазване надхвърлят 5-процентния показател и са по-високи от тези в САЩ, считани за най-високи в света.При ниско равнище на доходите и изчерпана медицинска база възникват реални опасности за социалния мир и здравното състояние. Заплаха за социалната и националната сигурност е недостатъчното финансово и материално осигуряване на науката.В съвременния свят вложенията в науката са едно от най-изгодните и перспективни капиталовложения. Перспективните национални програми в развитите страни в продължение на десетилетия са безпрекословно последователни в своите главни приоритети - да поддържат стабилни разходи за развитите на фундаменталната наука и да увеличат бюджетните средства за приложни изследвания. Това се обяснява със закономерността, че конкуренцията на световния пазар силно зависи от научния потенциал на производството и услугите.В развитите страни държавата и бизнесът равнопоставено помеат финансирането и материалното осигуряване на иновационното развитие.Опитите на държавни ръководства на страни в преход да прехвърлят бремето на иновационното развитие върху бизнеса са опасни и наивни.Причината за това състояние на нещата са три: първо, бизнесът в преход не разполага с възможности за адекватни вложения в науката; второ, формиращият се капитализъм е зает с потребление на създадения преди него технологичен, сграден и поземлен потенциал; трето, бизнесът и неговите ръководители в случаите, когато разполагат с необходимия капитал, не знаят как и какво могат да постигнат от съчетаването на науката с бизнес.В такъв случай държавата, намираща се в преход, ако не желае да изостане безвъзвратно, трябва да поддържа науката до времето,когато по-голяма част от нея бъде потърсена от икономиката. Образованието, като един от базовите компоненти на социалната сфера, е с ключово значение за състоянието на националната сигурност.Поддържането на качествено образование, съответстващо на изискванията на времето и на тенденциите в икономиката и обществото, е залог за просперитета на държавата.Чрез образованието се осъществява социализацията и капитализацията на младите поколения. Социализацията на поколенията означава спазване на правилата на поведение в обществото и развитие на социалния светоглед и възпитание.Това означава получаване на качества на граждани, способности да размишляват кои са те и каква е тяхната роля в обществото, да оценяват критично нещата и да умеят да правят своя избор. Образованият и квалифицираният човек е национален капитал, с чиято помощ могат да се решат сложни и намиращи се на границата на нерешимостта национални проблеми.Пример за ролята на образованието в просперитета на държавата с Япония.Тази страна, благодарение на образованието, от бедна на природни ресурси, с аграрно стопанство, се превръща в съвременна постиндустриална държава. През 50-те години на 20 век немски учени доказват,че при пълно разрушаване на производствения потенциал, но при съхранена система на образование и грамотни училищни и университетски кадри, страната има шансове да преодолее разрухата четири пъти по-бързо, отколкото при отсъствие на качествено образование.Трябва да се отбележи, че немската школа традиционно залага на природните и техническите науки в сравнение със социалните и хуманитарните, които са приоритетни за американската образователна система. След като единодушно се признава, че бъдещето е на обществото на знанията и общество на нарастващата роля на човека, то за сигурността и оцеляването е необходима нова епоха на просвещението, в която се възраждат науката, образованието и социалността. Проблемите на социалната сигурност в държавата могат да се решат само при хармонизиране на ефективната икономика с развитието на социалната сфера на обществото.Това спазване на принципа "развитие чрез ръст на жизненото равнище на мнозинството".Повишаването на качеството на живот на масовия потребител се превръща в основополагащ принцип в държавната социаликономическа политика на западните страни. Социалната политика, насочена за осигуряване на основни жизнени права на хората с неравностойно положение и пенсиониране, е важен фактор за социалната сигурност в държавата.Необходимостта от смекчаване на негативните последици от пазарната икономика чрез обществено преразпределение на ресурсите и услугите и предоставяне на държавни социални услуги, освен развитието на човешкия потенциал, е второто направление на социалната политика и социалните задължения на държавата.Способите за социално осигуряване и подпомагане, защитаващи и гарантиращи спазването на правата на човека, са разнообразни: - разкриване на работни места за хора в неравностойно положение; - реализация на принципа на солидарност между хората с по-високи и по-ниски доходи; - актуализиране на линията на бедност ежегодно; - облекчителни мерки в данъчното облагане на гражданите с ниски доходи; - актуализиране на пенсиите; - отпускане еднократни целеви финансови помощи; - отпускане на различни социални обезщетения; - осигуряване жилищни, транспортни и специални услуги на преференциални цени и др. В социалната политика на развитите държави се открояват два подхода в социалната политика: социален и либерален.Чрез смяната (редуването) на тези два модела западните страни регулират обществените отношения в сферата на държавната политика и в икономиката.В периода, когато са удържали победа "либарелите", се създават по-добри условия за развитие на икономическия потенциал и обратно-при победа на социалистите превесът е в решаване на социалните проблеми.Този цикъл на смяна на модела, от една страна, води до овладяване на икономическите кризи, а от друга - ограничава евентуалните социални вълнения. Основни заплахи за социалната сигурност на държавата са свързани с: - евентуални възможности от превръщане на държавата в икономически и евтин социален придатък на мощни и развити държави; - натискът и последствията на трансдържавни икономически и финансови свръхобединения, характерни за глобализиращия се свят ; - некомпетентната социаликономическа политика и управление; - тотално разрушаване на основните социални области в период на преход, без да е разработена стратегия и без наличие на ресурси за създаване на нова социаликономическа структура; - корупция, престъпни схеми на забогатяване и натрупване на капитали, ценностна деградация и др. Правилата за постигане на социална сигурност, а чрез нея - и национална сигурност, са специфични за всяка държава.Те се определят от общото икономическо развитие, ресурсите, с които разполага, с участието й в международния политически процес,историческите традиции, културните достижения, продължителността на безкризисния период и др.За малките държави в периода след радикален политико-икономически преход постигането на социалната сигурност изисква: 1. Приоритетите да бъдат не в показателите на макроикономическата стабилизация, а в социално-икономическото развитие на страната. 2. С изпреварващи темпове развитие на инфраструктурата, технологиите на сигурността, енергетиката социалната икономика. 3. Незабавно да се инвестира в социалното възпроизводство- здравеопазване, образование, наука, спорт, отдих и туризъм. 4. Социалната политика в държавата да се превърне в основен жалон,предопределящ развитието на останалите икономически отрасли. 5. Съдействие за ускоряване на процеса на развитие на средния и малкия бизнес,осигуряващ първична социална стабилност. 6. Развитие на нова социална култура в обществото, сред бизнеса, управленците и политическите партии. 7. Преодоляване социалното противопоставяне и съдействие за социалната консолидация в държавата. 8. Преодоляване подхода на натрупване на неработещи фондове (пенсионни,за социалното подпомагане и пр. ) и профицит в бюджета, а използване разходите за социално забогатяване. 9. Постепенен отказ от централизирано ръководство, а разширяване правомощията в социалната сфера на регионите (областите). В заключение може да се посочи, че социалната сигурност на гражданите, обществените групи и държавата е висша цел на държавното ръководство и средство за постигане на националната сигурност с базова роля за ички сфери на обществения живот.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социални основи на националната сигурност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.