Социология на застраховането и осигуряването


Категория на документа: Други




Доклад по Социология на застраховането и осигуряването
На тема :

"Социологически изследвания в сферата на застраховането и осигуряването"

Свищов, 2013
1. Същност и роля на социологическите изследвания

1.1 Предмет и специфика на социологическите изследвания
Всички науки, в т. ч. и обществените, се опират на фактите. Източниците, от които могат да се наберат фактите, необходими на обществените науки, са основно три: литературни източници, статистическа отчетност, конкретни социални, в т. ч. социологически изследвания. Най-голямо значение има третия източник. Информацията, която първият и вторият източник дават, често е недостатъчно надеждна и не особено актуална. Така данните, получени от различни литературни източници, често са остарели, отнасят се за минали периоди и не могат да служат като база са сравняване и съпоставяне. На свой ред статистическите данни са твъреде ограничени по обхват на показателите. Те се събират по традиционни за статистиката признаци като пол, възраст, социално положение и т. н.
Предмет на социологическите изследвания, най-общо казано, е структурата на човешкото общество като цялостна система, закономерностите и движещите сили на развитие на отделните социални явления и процеси, на отделните подсистеми на обществото и тяхното вписване в контекста на общественото цяло.
За изясняване същноста и спецификата на социологическите изследванияот особено важно значение е да се уточнят и определят накои основни понятия. Преди всичко е необходимо да се разграничат социално и социологическо изследване. Съотношението между тях е като на род към вид. Първото е родово, а второто е видово понятие. Социални са всички изследвания в рамките на различните обществени науки - икономически, етнографски, политически, правни, демографски и т. н. Социологическото изследване е вид социално изследване. По отношение на другите видове социални изследвания то е най-общо по своето съдържание. Това е така, защото за разлика от другите социални изследвания, които третират само определен специфичен кръг проблеми, социологическото изследване разкрива, анализира и обяснява връзките и взаимодействията между различните социални явления.
Нужно е също така да се прави разлика между социологическо и несоциологическо изследване. Често в практиката се провеждат редица социални изследвания, като много от тях се наричат социологически, без всъщност да са такива. Например , ако изследваме икономическата сфера сама за себе си, изследването ще е икономическо, а не социологическо. То ще стане социологическо, ако се изследва икономиката в контекста на общественото цяло, във взаимовръзката й с другите обществени явления. Следователно когато предмет на дадено изследване са специфичните закономерности на дадено социално явление в неговата относителна самостоятелност, то това изследване не е социологическо. Когато се изследва същото това явление, но вече във връзката му с другите елементи на обществената структура, на обществото като социална система, тогава изследването е социологическо.
Не се покриваат освен това коплексно социално и социологическо изследване. Комплексното социално изследване няма един-единствен предмет. То е съвкупност от различни социални изследвания, всяко от които има различен от другите предмет, в зависимост от аспекта, в който се изучава определен обект. В комплексното социално изследване участват различни специалисти, представители на различни социални науки. Всеки от тях изследва обекта от гледна точка на предмета на собствената си наука. Социологическото изследване има един-единствен предмет. То не е комплекс от от различни изследвания на обществото, а е такова социално изследване, което се извършва от гледна точка предмета на социологията. В съответсствие с това, то има за задача да разкрие и опише социологическите взаимодействия, т. е. взаимодействията, които се реализират между разнокачествени по своята природа социални явления.
Не може да се поставя знак на равенство също между социологическо и емпирично изследване. Разграничаването тук е свързано с понятията теоритично и емпирично и с тяхното състояние. Социологическото изследване е по-широкото понятие. Социологическо изследване може да се нарече всеки социологически анализ, извършен в съответствие с предмета на социологията, на базата на съществуващата социологическа информация, независимоот това дали тя е емпирична или не, независимо от начина на получаването й. Емпиричното изследване винаги е свърано с разработването на точно определена програма и методика, с чиято помощ трябва да се установят и опишат точно определени факти от социалната действителност. То винаги се извършва на точно определено място, в определено време, сред определена съвкупност, на базата на предварително разработена организация на изследователските дейностти.
Като синоними понякога се използват конкретно социологическо и емпирично социологическо изследване. Това е неправомерно, защото става въпрос за понятия, които не са съотносителни. "Конкретно" се съотнася с "абстрактно", а "емпирично" -с "теоритично". Освен това, конкретно и емпирично имат разлияна същност и съдържание. Конкретното може да бъде както емпирично, така и теоритично. Следователно то не може да се отъждествява с емпиричното. Конкретното може да се прилага и към понятието теоритично, за да се разграничат определени теоритични изследвания от други с по-абстрактен характер.
В практиката често се отъждествяват емпирично социологическо изследване и анкета. ЕСИ е цялистен изследователски процес на получаване, обработка и анализ на социологическа информация. Анкетата е само един от методите за получаване на данни. Следователно, тя е само част от ЕСИ и се отнася към него както частта към цялото.
В крайна сметка, емпиричното социологическо изследване може да се определи като основно и важно средство за набиране на социологическа информация със съответни качества, която представлява надеждна основа за актуални теоритични обобщения и практически изводи, насочени както към развитието на теорията, така и към усъвършенстването на социалната практика.
1.2. Понятие за социален факт
Социологията като система от знания се опира на изучаването на фактите от социалната действителност. В този план е важно да се изясни какво следва да се разбира под понятието "социален факт". Фактите могат да бъдат разглеждани в два аспекта: онтологически и логико-гносеологически. В първия смисъл факти са всички независещи от наблюдателя състояния на действителността или извършващи се събития. Във втория вид факти се наричат обоснованите знания, които се получават по пътя на описаниетона отделни фрагменти на реалната действителност в някакъв строго определен пространствено-времеви интервал. В този случай това са елементарните компоненти на системата на знанието.
В съвременната социология като социални факти се опрделят: а) съвкупните, систематизирани характеристики на масовото поведение; б) съвкупните, систематизирани характеристики на масовото съзнание - мнения, оценки, съждения, вярвания и т. н. ; в) съвкупните, обобщени характеристики на продуктите на човешката дейност - материална и духовна; г) отделното събитие, случай, състояние на социално взаимодействие, подлежащи на интерпретация от позицията на деятелния субект.
Отделните събития в социалната действителност, като правило, се се явяват елементарни "частици" на масовия процес. Задачата на социолога е да отдели индивидуалните различия, имащи систематически характер, от случайни те и по този начин да опише устойчивите свойства на даден процес. За целта се изплзва апаратът на вероятностната статистика, чиято основа е законът за големите числа. Неоходими предпоставки за действието на този закон са: достатъчно число наблюдения и независимост на отделните събития от някаква обща причина. Всичко това налага, наред спонятието социален факт да се употребява и понятието "статистически факт". Последният може да се определи като типични сводни числови характеристики, основани на специално организирано масово наблюдение на социалните явления. Предвид на това, миже да се каже, че: а) социалните факти са абстракции, доколкото те по-скоро са описания на някои събития в общи понятия, и б) че това са предимно социално-статистически обобщения.
Социологията в нейното фактологично основание утвърждава принципа на описание на събитията в определен социален контекст или в конкретни социални ситуации, т. е. съвкупността от общи и особени жизнени обстоятелства, в които се фиксират наблюдаваните събития. Разграничаването на общите и специфичните факти зависи от следните критерии:
Първо. Каква е практическата или теоритическата цел на изследването? Какъв е предметът на изследването?
Второ. Какво е състоянието на теоритичните и практическите знания, позволяващи да се опишат, обобщят и обяснят фактите в дадена ситуация?
Трето. Трябва да се има предвид, че едни и същи явления и социални процеси могат да бъдат разглеждани в различни теоритични модели.
Четвърто. Разграничаването на общите и специфичните фактори в конкретна ситуация зависи не само от целите и предмета на изследването, от състоянието на теорията, но също и от мирогледа на изследователя.

1.3. Видове социологически изследвания
Критериите за класифициране на социологическите изследвания в научната литература са най-разнообразни.
А ) Емпирични и теоретични
Емпиричните и теоретичните социологически изследвания се различават по спецификата на своя подход към обектите,явленията и процесите в социалтана действителност и по равнището на абстракция на формираното знание. Чрез емпиричното изследване се изучават реални обекти,явления и процеси в тяхната непосредствена пространствено-времева ограниченост и неповторимост.То е средство за набиране на първична емперична информация за реалната действителност,която преди всичко описва явленията и процесите. Теоретичното социологическо изследване има за цел да разкрие съществено- общото в обектите при абстрахиране от техните пространствени и времеви параметри,да установи повтарящото се,закономерното.

Б ) Фундаментални и приложни
Критерий за разграничаването на фундаменталните и приложните изследванич се явява целта и изследване. Ако фундаменталното изследване се провежда с цел усъвършенстване на самата наука, то приложното обикновено носи прагматичен характер.Ако фундаменталното изследване е насочено към опознаване закономерностите на явленията,то приложното трябва да отговори на въпроса как да се използва знанието за закономерното в конкретните социални условия,за решаването на конкретни практически проблеми.Фундаменталните изследвания могат да бъдат както емпирични,така и теоретични,в зависимост от това какво значение се получава на изхода на изследването-емпирично или теоритично.Приложното социологическо изследване при условия на щателна разработка на методологическата част на програмата може да включва в качеството на неосновни задачи, и такива, които са насочени към развитието на теорията.
В ) Количествени и качествени
С помощта на количественити социологически изследвания се изучава социалното взаимодействие между структурите,социалните институции и организации. При качествените социологически изследвания акцентът е върху субективния аспект на ежедневния практически живот на хората,върху техните преживявания и чувства,върху смислите,влагани от тях в действията и комуникациите им.
Г ) Описателни, обяснителни и интерпретативни
Като един от главните разграничителни критерии тук е характерът на знанието,което се получава в крайна сметка.При описателните социологически изследвания получените данни позволяват да се опише структурата,състоянието,да се разкрият проблемите в изучаваното явление или процес,при обяснителните - съответно да се обяснят причинно-следствените връзки и закономерности,а при интерпретативните - събраната информация е основа за "разбиране",за вникване в смислите и значенията и оттам за интерпретиране от страна на изследователя на отразените в съзнанието на респондентите социални събития,явления и процеси.
Д ) Изчерпателни,монографични и извадкови
При изчерпателните изследвания се проучват всички еденици на генералната съвкупност.Следователно, тук отпада проблемът за представителността.Тези изследвания се използват по-рядко,защото са скъпи,отнемат повече време,съпътствени са от проблеми при регистрацията тъкмо поради големия брой изследвани лица и анкетьори.Независимо от недостатъците си те в редица случаи са необходими.
При монографичните изследвания се изучават отделни единици или дори само една единица от генералната съвкупност. Тази единица се подбира типологично. Въз основа на съществуваща информация се смята,че тя е характерна,типична за дадена генерална съвкупност. Избраната еденица се изследва всестранно,в подробности и детайли.Тук не може да се говори за представителност на информацията,защото няма научни основания за генерализиране на характеристиките на еденичното.Прилагат се обикновено при изучаване на нововъзникващи явления,с още неизяснени същност,структура,функции,тенденции и т.н.
Най-често се прилагат извадковите (неизчерпателни) изследвания.
Именно при тях проблемите за представителността и достоверността се проявяват в класическия си вид.При извадковите изследвания се изследва една малка част от съвкупността, наречена извадка, като получените резултати и изводите се екстраполират до размера на генералната съвкупност.Такава екстраполация може да бъде извършена само тогава,когато при формирането на извадката са използвани съответни статико-математически методи,които ни дават научно основание за това, т.е. осигуряват получаването на резултати,близки до изчерпателното изследване.
Предимства на извадковите изследвания :
а ) възможност за получаване на резултати, близки до тези на изчетрпателните изследвания, и то при обхващане на по-малко единици от съвкупността;
б ) значително по-малки разходи;
в ) по-малоброен квалифициран оперативен апарат
г ) по-кратки срокове на провеждане;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социология на застраховането и осигуряването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.