Соматопедия


Категория на документа: Други


Физически увреждания (соматопедия) От Петя Лазарова

Соматопедия - определение и същност. Класификация на лицата с физически увреждания.Двигателни нарушения. ДЦП - етиология и форми. Заболявания със симптоми на двигателни нарушения. Специални сестрински грижи.

Соматопедията (от гр. soma -тяло npaideia - педагогика) е дял от дефектологията, който изучава генезиса и симптоматиката на най-разпространените в детската възраст телесни (физи-чески) дефекти. Тя определя тяхната класификация, проучва закономерностите и явленията, които съпровождат дефицитарното физическо развитие на децата. Описва особеностите в процеса на психосоциалното съзряване на лицата с двигателни аномалии, сочи пътищата и средствата за осъществяване на корекцията, компенсацията и рехабилитацията на физическата непълно-ценност.Обект на соматопедичната теория и практика са децата с двигателни аномалии. Към тази група се отнасят индивиди с детска церебрална парализа и полиомиелит, децата със скелет­ни деформации, с лицево-черепни малформации, с мускулни атрофии и дистрофии и др. Всички те се нуждаят от постоянна медицинска (лечебна, ортопедична) помощ, от специално пси-холого-педагогическо и логопедично въздействие, което е осигурено в специалните учебно-оздравителни заведения.

Kласификацията на основните видове двигателни нарушения:- двигателни разстройства при детска церебрална парализа и полиомиелит;- двигателни недостатъци при различни заболявания на костно-скелетната система;- двигателни разстройства вследствие на мускулна атрофия и дистрофия;- двигателни аномалии, съчетани с ускорено или забавено ръстово развитие на децата.

Нарушения в опорно-двигателната система - Опорно-двигателната система на човека е сложна съвкупност от анатомични органи (кости, мускули, стави, сухожилия), проводящи пътища и физиологични процеси, които осъществяват жизнено необходима дейност за поддържане биологичния статус на човешкия организъм. Структурите на двигателната система се разпределят в следните звена: централни отдели -обхващат двигателните зони, разположени около големите бразди (на Роланд) в кората на главния мозък; проводящи отдели -всички черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви, образуващи т.нар. пирамиден път и осъществяващи инервацията на мускулатурата и връзката между централните и периферните отдели на тази система; периферни отдели - система от органи за изпълнение на различните двигателно-моторни актове. Сложната анатомична организация на двигателно-опорния апарат на човека е адекватна на неговите изключително важни функции. Тяхното своевременно развитие осигурява усвояването на основни двигателни актове - ходенето, координираната манипулация, придвижването на крайниците, бягането, целенасочените трудови операции и др. Наличието на определени нарушения в структурните звена на двигателната система води до възникването на разнообразни по характер и симптоматика двигателни разстройства. В зависимост от локализацията на първичната увреда в отделните биологични структури се наблюдават нарушения в движенията с централно-органичен, нервно-функционален и пе-риферно-органичен произход.

Детската церебрална парализа е мозъчно заболяване, което възниква като следствие от възпалителни процеси, интоксикации, родови травми и асфиксии, поразяващи двигателните участъци от кората на големите полукълба. Органичните увреждания на ЦНС предизвикват задръжки в процеса на нейното функционално съзряване, поради което се разгръщат различни патологични изменения в хода на общото двигателно и психомоторно развитие на боледуващите деца. Изразената полиморфност в етиологията на заболяването предопределя своеобразия в неговата патогенеза и разнообразие на двигателните разстройства. В зависимост от локализацията на органичните увреждания в кората на мозъка, в подкорието или нервните пътища се наблюдава различна симптоматика. Основните двигателни трудности са в невъзможности за осъществяване на целенасочени и координирани движения на крайниците, главата и тялото. При детската церебрална парализа са налице парези или хиперкинезии (насилствени движения) на отделни участъци от периферните двигателни структури.Понякога е засегната цялостно мускулатурата, което прави детето двигателно и общо-физически неустойчиво и неиздръжливо. Нарушенията в опорния апарат предизвикват закъснения в процесите на усвояване на редица двигателни умения и навици. Децата с ЦП трудно усвояват изправената стойка и късно прохождат; при тях се наблюдават изменения в лицевата мускулатура, което променя изцяло тяхното изражение, мимиката, координацията на погледа, води до нарушения на дъвкането, гълтането и т.н. Очевидно е, че състоянието обединява сложна съвкупност от двигателни недостатъци и страдания, които обхващат както фините мускулни движения, така и манипулативните възможности, локомоцията и координацията на двигателната дейност.Хиперкинетичната форма на детската церебрална парализа се отличава със следната симптоматика: двигателните разстройства са съпроводени от постоянни хиперкинетични (насилствени, непроизволни) движения на главата, тялото, крайниците; пренесени в сферата на лицевата и шийната мускулатура, хиперкинезиите затрудняват речевата дейност, дъвкането и гълтането, координацията на очните ябълки и др.; хиперкинезиите бързо изморяват детето или формират състояния на нервно-пси-хично безпокойство и напрежение; непроизволните движения на крайниците затрудняват изграждането на умения за координиране и точно реализиране на двигателния акт; страда цялостното физическо и психическо развитие на детето.Атонико-астатичната форма на ДЦП е своеобразно съчетание на двигателни разстройства, засягащи както мускулната, така и костно-опорната система. При това състояние мускулатурата на детето е атонична (слаба, неустойчива). Това води до трудна вертикализация на тялото (астазия). Наблюдават се нарушения на равновесието, координацията и орга­низираността на движенията. Страда общо моториката и сензо-риката, което препятства самостоятелните движения и преместването в пространството. Децата са физически вяли, неус­тойчиви, изискват постоянна подкрепа и помощ от възрастните.формите на детската церебрална парализа обикновено се срещат в съчетан вид, което определя усложнена структура на двигателния дефект при това страдание. Нарушенията, които го съпътстват, са изразени в недостатъци на общата моторика, на равновесните механизми на тялото, на мускулния тонус, а в редица случаи са съчетани и с интелектуална или обща психическа непълноценност.

Двигателни разстройства при заболявания на костно-скелетната системa. Скелетните деформации са аномалии, които обединяват вродената тежка кифосколиоза, синдромите на Козловски, Шварц и др. Деформациите на костите на скелета и крайниците представляват изкривявания, диспропорции в тяхното разположение и размери, често съчетани със ставни контрактури и мускулни атрофии. Обикновено тези анатомични нарушения се отразяват върху невродинамичните и вегетативните състояния на организма. Скелетните деформации вътрешно са диференцирани по своя произход и локализация на следните групи:- нарушения в костно-скелетната система при рахитопо-добни заболявания;- лицево-черепни малформации;- поражения на ставите;- изразени дефекти в структурата на крайниците.Рахитоподобните заболявания в детската възраст са достаразпространени и са свързани с нарушенията на метаболизма на витамин Д. Рахитът е общо заболяване на детския организъм и е съпроводено от редица нарушения на обмяната на веществата. Хиповитаминозата Д предизвиква фосфорно-калциева недостатъчност, водеща до разстройства в процеса на костообразуване-то, във функционалността на жизненоважни органи и системи в детския организъм. В клиничната картина на заболяването се наблюдават редица изменения в костно-скелетната и мускулната структура на двигателната система. Настъпват деформации в костите на скелета, долните крайници, изкривявания на гръдната кост и др. Тези нарушения създават типичен външен облик на детето и смущават неговото общо физическо развитие. При децата, страдащи от заболяването, са налице скелетни диспропорции в размерите на тялото, нисък ръст, изкривявания на долните крайници. Тяхната мускулатура е със снижен тонус, което от своя страна води до ограничаване на двигателно-моторните възможности на децата. Органичните дефекти, които са траен резултат от прекараното заболяване, създават предпоставки за отрицателни изменения в психо-социалните качества и свойства на детската личност. Те създават условия за формирането на т.нар. "комплекс за непълноценност", който е неблагоприятен фон за развитие на емоциите, преживяванията, настроенията и поведението на индивида. Лечението на заболяването обикновено има благоприятна прогноза. Медикаментозната терапия е насочена към отстраняване на Д-хиповитаминозата; оздравителна­та гимнастика допринася за стимулиране двигателната активност на мускулите, чрез което се намалява влиянието на хипо-динамиката и се оптимизира физическият тонус на организма.Лицево-черепните малформации са последица от наследствени и вродени заболявания. Типични представители на тази група нарушения в двигателната структура на индивида са х и-поплазиите на горната челюст, деформациите в очните- отвори и в ушните раковини,преждевременното срастване на черепните шевове и др.Относително самостоятелно място сред аномалиите на двигателно-опорния апарат заемат дефектите на тазобедрените, раменните, лакътните, коленните стави. Обикновено тези нарушения са с наследствен, вроден или интранатален характер и се изразяват в неправилното разположение на ставните структури или в контрактури на ставите. Тези състояния са вследствие предимно на пораженията в съединителната тъкан, обвиваща периферните части на костите. Ставни нарушения се наблю­дават също при луксации (изкълчвания), които могат да бъдат вродени или придобити. В зависимост от мястото на първичните поражения страдат двигателните възможности на отделни части от тялото на детето. При луксации на тазобедрените стави се наблюдават, от една страна, характерни изкривявания в стойката и положението на долните крайници, а от друга, са налице затруднено придвижване на детето в пространството, особености в походката, невъзможност за осъществяване на основни двигателни действия като бягане, клякане, скачане. Ставните малформации при определени случаи са съпроводени от снижение или усилване на подвижността на дадени органи от периферната двигателна система. Наблюдаваната хиперподвижност на крайниците води до бърза изтощаемост на организма, до претоварване на мускулатурата, до предпоставки за разрушаване на кръвоносни съдове и образуване на хематоми. Ставните дефекти обикновено са следствие от редица общи нарушения на дви гателно-опорната система. За тяхното отстраняване е необходимо както медикаментозно лечение, така и създаване на условия за стимулиране на общата физическа дееспособност чрез лечебна гимнастика и целенасочено формиране на способности за изграждане на двигателно-моторната дейност.На последно място сред костно-скелетните деформации при децата са анатомичните дефекти на пръстите на ръцете и краката. Тази специфична група от двигателни нарушения обединява различни нозологични единици, които почти не се срещат като самостоятелни деформации в клиничната практика. Те обикновено са един от симптомите на редица водещи заболявания в костно-скелетната система и на тежките форми на слабоумие с наследствен или вроден характер. Обикновено са обусловени от неблагоприятното влияние на различни екзогенни фактори, действащи в периода на вътреутробното развитие на индивида. Някои типове анатомични дефекти на пръстите се дължат на хромозомни и генни аномалии. В клиниката са известни следните малформации: полидактилия (увеличен брой пръсти на крайниците); синдактилия (срастване на пръстите); брахидактилия (къси пръсти); ектродак-т и л и я (частична или пълна липса на пръсти). Посочените дефекти са причина за възникване на затруднения при осъществяване на двигателно-манипулативни действия с крайниците. Те препятстват формирането на редица важни умения и действени навици, оказват възпиращо въздействие върху изграждането на възможности за самообслужване и фина манипулация. Прогнозата на състоянията е неблагоприятна, налага се протезиране или хирургична намеса, след като се осъществяват терапевтични мероприятия за отстраняване на дефективността и за усвояване на двигателно-моторните действия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Соматопедия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.