Специални постояннотокови машини


Категория на документа: Други


Втората конструкция е с дискова котва. В този случай намотката е изпълнена с проводим материал върху немагнитна основа (текстолит, керамика и др.) по технологиите за изработване на печатни платки, включително и за колектора. Активните страни на секцията са разположени върху двете страни на диска и се свързват с метализирани отвори. Обикновено тези двигатели са многополюсни 2р = (68) като полюсите са разположени по окръжността на статора фиг. 8.33б, където означенията са както при фиг. 8.33 а.
На фиг. 8.33 в и 8.33 г са показани роторите за двете типични изпълнения.
Схемите, в които се свързват ИД, са показани на фиг. 8.34
a)

б)
Фиг. 8.34
При котвено управление входният електрически сигнал UУ се подава към изводите на котвената намотка (фиг. 8.34а), а при полюсно - към изводите на възбудителната намотка. И тук, както при асинхронните изпълнителни двигатели, се работи с относителните стойности на параметрите:

(8.36)
където: Uу, п и М са променящите се стойности на управляващото
напрежение, честотата на въртене и момента;
- п0 е честотата на въртене при п.х.;
- Мк е пусковия момент при неподвижен двигател (к.с);
- UуN, е обявената (номинална) стойност на управляващото напрежение.

Ако се заместят изразите (8.36) в изведените в т.8.3 и т. 8.6 зависимости за механичните и регулировъчни характеристики в двигателен режим, ще се получат уравненията за тези характеристики в относителни единици. Котвено управление:
- механична характеристика: т = α - ν
- регулировъчна характеристика: ν = α - т (8.37)

Полюсно управление:
- механична характеристика: т = α(1-αν)
- регулировъчна характеристика: ν = (α-т)/α2 (8.38)
Графичният вид на характеристиките в относителни единици е даден на фиг. 8.35а за котвено и на фиг. 8.35б за полюсно управление.
Фиг. 8.35

Резултатите показват, че линейни характеристики с еднакъв ъглов коефициент се получават при котвено управление. При полюсно управление те са или линейни с различен наклон, или нелинейни зависимости. Поради тези и други допълнителна експлоатационни предимства, в практиката се използват главно ИД с възбуждане от постоянни магнити и котвено управление. Произвеждат се и ИД, в чиито корпус към общ вал е монтиран тахогенератор.
8.7.3. Високомоментни двигатели

Високомоментните двигатели имат кратност на пусковия момент към номиналния в граници (47).Бързодействие при развъртането на ротора се получава чрез използване на подходяща схема за управление на входящия сигнал. За тази цел при пускане се подава висока стойност на захранващото напрежение, респ. на котвения ток, и се повишава стойността на пусковия момент Мк спрямо обявения (номинален) момент МN. Този процес, както и процесът за бързо спиране на ротора след прекратяването на управляващия електрически сигнал, се осигурява от схема за управление към самия двигател.
На фиг. 8.36 а са показани изпълнения на такива двигатели с таблото за управлението им. Част от тях са в комплект с тахогенератор, осъществяващ обратна връзка в автоматизираната система.
Зависимости М(п) за режим на пускане, спиране и нормален работен режим са дадени на фиг. 8.36 б.

Безчетков (безколекторен, безконтактен) двигател за постоянен ток

Поставената цел при създаването на безчетковите
постояннотокови двигатели се състои в запазване на възможностите за лесно регулиране на скоростта в широки граници като се избягнат недостатъците в експлоатацията, свързани с колекторно-четковия възел. Той е необходим поради задачата му да осигурява промяната на тока в секциите, когато те преминат от областта на действие на единия полюс към тази на другия полюс. В този момент се изменя посоката на движението на проводниците спрямо магнитния поток. С промяната и на посоката на тока се запазва направлението на действащите сили върху проводника в магнитното поле. Това осигурява еднопосочност на електромагнитния въртящ момент. Електромагнитните сили Fем и електромагнитният момент Мδ се определят от (8.5) и (8.11). От тях следва, че :
Fем=ВlIsin (8.41)
Максимална сила, респ. максимален електромагнитен момент се получава при ъгъл а = 90° между потока на индуктора и потока на реакцията на котвата.

В колекторния двигател тази позиционна връзка се осъществява от колектора и четковия апарат. В безчетковите двигатели същата функция се изпълнява от безконтактно устройство. То захранва последователно секциите на котвената намотка така, че ъгъл а да бъде близък до 90°.

Фиг. 8.39
На фиг. 8.39 е показана принципната схема на електромеханичната система на безколекторен двигател за постоянен ток. С ЕМ е означена електрическата машина, която задвижва товарното устройство ТУ. Захранването на намотката на ЕМ от източника на постоянен ток се осъществява чрез полупроводников комутатор ПК, а сигнал за положението на ротора се получава от указател (датчик) УПР.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Специални постояннотокови машини 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.