Спорт в системата на висшето образование


Категория на документа: Други



НАЦИОНЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ
"ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Модул:

Мениджмънт на спорта за всички и в системата на образованието

Реферат на тема: Стратегия за развитие на университетския спорт в България

Изготвил:Никола Наков Проверил:проф. П. Банков, д-р ф.н. 3716

Стратегия за развитие на университетския спорт в България

Университетският спорт в България претърпя много промени след 1990 г. Те бяха резултат от политически, икономически и социални фактори и засегнаха сериозно развитието на физическото възпитание и спорта. Смяната в принципа на управление от обществено-държавен към държавно-обществен също дава своето отражение върху спорта. Зассегнати са спорта в свободното време, детско-юношеския спорт, спорта за високи постижения, и разбира се физическото възпитание в учебните заведения, в т.ч. и университетите. Ефективното управление до 1990г. е било причината за впечатляващите резултати постигани от нашите студенти на престижни форуми като олимпийските игри, както и световни,европейски и републикански първенства.
След 1992г. университетският спорт започва да отстъпва от своите позиции. Студентите регистрират по-ниски показатели на двигателна активност и състезателни постижения. Това е следствие от гореспоменатите промени в управлението, но и от липсата на ясно изразена държавна политика спрямо студентския спорт. Липсата на развитие е сериозен повод за притеснение и дава основание за изследване на управлението на студентския спорт чрез приложение на научен подход.
Литературният преглед показва, че след промените повечето проведени изследвания свързани с физическото възпитание и спорта са свързани с физическото развитие и физическата дееспособност на студентите, обучението и практикуването(любителски и/или състезателно) по различни видове спорт, както и потребностите, интересите и мотивацията на студентите за спортуване в свободното им време. Политиката, стратегията, програмирането, структурата, функциите ресурсното осигуряване, законодателната уредба и развитието на студентския спорт не са изследвани достатъчно задълбочено. Без научно обоснована информация за тези области, промяната в политиката би била рискова. Това е достатъчно основание за научно изследване на тези области.

Целите, които са определени в националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта са за периода между 2012 и 2022г. Те засягат интеграцията на физическото възпитание и спорта в преустройството на образователната ни система. Освен това, учебните часове да бъдат част от задължителната програма или да са свободно избираеми за студентите. Друга поставена цел е изграждането на организационни, материално-технически и кадрови предпоставки за подобряване на нивото на спортното майсторство във университетите, без да се обединяват задължителната спортна подготовка и състезателния студентски спорт. Друга важна част от националната стратегия е организирането на масови прояви, които да образоват мнозинството от студентите за проблемите на спорта. Не на последно място, осигуряването на финансиране за извършването на спортна дейност е важна част от националната стратегия.
Към днешна дата, в сраната ни има 9 функциониращи УСК. Само 3 от тях са извън София - по 1 в Шумен, Стара Загора и Благоевград. Също така липсват национална стратегия и програма за управление и развитие на студентския спорт, и адекватен подход в ресурсното осигуряване. Все още липсва и процес на учредяване на университетски спортни клубове като утвърдена форма.

Ефектът от управлението и развитието на физическото възпитание може да бъде оценен с поглед върху три фактора - спортен, социален и здравен статус на студентите.
Статистиката сочи, че около 55,2% от мъжете и 52,8% от жените практикуват някакъв вид спорт. От спортуващите, мнозинството (53,7%) се ангажират със спортна дейност 1-2 пъти седмично. Над половината (50,9%) го правят под формата на самостоятелни тренировки,а 38,8% участват в организирана спортна активност. Резултатите показват, че студентите практикуват 28 различни вида спорт. Мъжете са споменали 21 вида, а жените - 24. С най-висок процент на практикуване е фитнеса(18,7), следван от футбола (12,2), туризъм и плуване със съответно 10,8 и 10,5%.
Социалният статус се характеризира от доброволците, зрителите и хората, които ползват спортна информация. Само 6,6% от студентите са доброволци, като 49,6% от тях посещават спортни събития. Тези, които ползват спортна информация са 55,4%. Ниският брой на доброволци прави утвърждаването на спортни клубове и развитието им по-трудно.
Здравният статус се измерва чрез фактори като тютюнопушенето, употребата на алкохол, наднорменото тегло и др. Над 1/3 от студентите пушат(37,6%), а 49,8% си признават, че употребяват алкохол. Изследванията показват, че 15,4% смятат, че имат наднормено тегло, а 55% твърдят, че се хранят здравословно. Тези цифри могат да подлежат на проверка.

Формите на организация и управление на физическото възпитание и спорта, които експертите споменават са 7 на брой. Най-популярни са свободно избираемите форми за обучение с 39,6%. Около 37% смятат, че заниманията трчбва да бъдат задължителни. Най-популярните спортове пък са волейболът с 22,8%, следван от футболът с 18,2% и баскетболът със 17,4%. Те събират най-много гласове от списък с 33 спорта, раздаден на анкетираните.

Факторите, които студентите изтъкват като пречки за упражняване на спортна дейност най-често са липса на мотивация(67,2%), липса на достатъчно свободно време(45%) или липса на умения за практикуване (39,6%). 36,4% пък са се отказали поради ниското качество на спортните съоръжения, а 36% изтъкват като причина и ограничените си финансови възможности. Само 8% не виждат пречки за спортуване в свободното си време като студенти. Високият процент студенти, които не са мотивирани би могъл да бъде свален като им бъдат предоставени актуални данни относно здравния статус на студентите. По-добра интеграция на избираемите спортни дейности пък биха улеснили тези студенти, които не разполагат с достатъчно свободно време. Изграждането на съоръжения за студентско ползване би направила спорта по-достъпен за близо една трета от анкетираните, а това би било възможно при оптимизиране на ресурсното осигуряване.

Резултатите от допитването до специалисти са по-различни в сравнение с тези от студентите. Между 66 и 67% от преподавателите смятат задължителната форма на занимания за най-подходяща. Друг интересен показател е,че 39,4% от мъжете одобряват свободно избираема форма на обучение, докато само 23,5% от жените са на същото мнение. Спортовете, за които студентите и специалистите са заявили желание за създаване на условия са 22. Волейболът отново е на първо място, следван от футболът и баскетболът, което ясно подчертава основната социална значимост на тези три спорта.

Паралел с Холандия

В Холандия, спортните състезания в университетите обикновено се организират от спортни асоциации и федерации. Например към спортния център в университета в Тилбург са създадени над 20 асоциации по различни видове спорт. Всички от тях се управляват от доброволци - студенти. Популярността на доброволчеството е една от основните разлики между ситуацията у нас и тази в Холандия. Според последни проучвания около 10 процента от общото население на Холандия полага доброволчески труд в сферата на спорта. Те отделят средно по 13 часа на месец в името на спорта. Самият спортен център предоставя условията за провеждане на състезания по всеки един от тези спортове. Той се финансира от бюджета на университета и от членски внос, който е на повече от достъпна цена за всеки студент. Спортните клубове пък от своя страна се състезават в турнири под егидата на националните федерации по съответния вид спорт. Спортният център поема заплащането на ангажираните треньори по всеки вид спорт, което осигурява достъп на студентите до квалифицирано обучение по избраните от тях спортове. Тъй като университетът не разполага с изградени футболни игрища - общината подпомага спортният център в това отношение, като отдава под наем изкуствени терени на преференциални цени за ползване от членове на футболния клуб към спортния център. Самият футболен клуб получава около 25 000 евро годишно от бюджета на спортния център, за да покрива част от разходите си. Всяка една от асоциациите получава определена сума според социалната си значимост и броя членове.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Спорт в системата на висшето образование 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.