Спортна тренировка


Категория на документа: Други




Национална Спортна Академия "Васил Левски"

Р Е Ф Е Р А Т

Същност на тренировъчното натоварване

Изготвил: Проверяващ:......................

1. Методология - основни теории

Проблемът за величината и характера на тренировъчните натоварвания е основен в теорията на спортната тренировка. Под натоварване най-общо се разбира сумарното въздействие на тренировъчните средства и методи върху спортиста.

1.1 Теория за суперкомпенсацията

Динамиката на приспособителните процeси винаги е била обект на научното изследвано. К. Weigerl за първи път установява, че когато един мускул прекрати своята дейност с това спира активното разпадане на веществата, процеситe на ресинтезата започват да протичат толкова усилено, че изразходваните енергетични рeсурси за известен период след работата (натоварването) достигат ниво, по-високо от началното. Това състояние той означава като фаза на супоркомпенсация (свърхвъзстановяване) - фиг. 1. Следователно само след възбуждането, след работното състояние на живата материя, се наблюдава усилена обмяна на веществата, с помощта на които организмът се възстановява и самообновява на качествено по-високо функционално и структурно равнище. Тази фаза на повишена възбудимост и следователно на повишена реактивност (работоспособност) е наречена фаза на екзалтация. Установявайки, че работата и упражняването развиват органите, А. Ухгомский дефинира този феномен с краткото и изразително обобщение "работата изгражда органа". Разбира се, "изграждането" на органа не бива да се разглежда само като система от морфологични промени, а като двустранен процес на функционална адаптация, при който функцията изгражда органа, а преобразувания орган изменя функцията си на качествено ново равнище.

Фиг.1

Следователно феноменът на свръхвъзстановяването, който лежи в основата на функционалното и структурното усъвършенстване на организма, е общ биологичен закон.

1.2 Двуфакторна теория

Тя разглежда срочния (immediate) ефект в организма като функция от съвместното действие на два противоположни процеса - подобряване (прираст) на физическата работоспособност, и влошаване - отрицателното влияние на умората. Според тази теория спортната работоспособност (подготвеността) е относително устойчиво състояние, което се характеризира със: бързо променящи се компоненти, които отразяват динамичните процеси и състояния на организма под внезапното въздействие на стресови фактори; бавно променящи се компоненти, които определят равнището на т.нар. физическа годност (physical fitness) като трайно адаптивно състояние на организма. Двуфакторната теория за адаптацията разкрива по-широки възможности за описание и систематика на различните промени (ефекти), които настъпват в организма под въздействието на тренировъчните натоварвания.

Бърз ефект - проявява се по време на самото упражние, като стресреакция на организма.

Частични ефекти - повишена пулсова честота, максимална белодробна вентилация, консумация на кислород, натрупване на La и др.

Срочен ефект - проявява се непосредствено след прекратяване на серия от упражнения или на отделна тренировка и отразява величината и характера на биохимичните промени в организма в резултат на нарушен баланс. Срочният ефект включва и периодът на възстановяването - до 1 час след завършване на натоварването.

Закъсняващ ефект - наблюдава се в по-късните фази на възстановяването след физическото натоварване и се характеризира с попълване на енергетичните резерви и ускоряването на синтеза на клетъчните структури.

Остатъчни ефекти - запазват се след тренировката, натрупват се в хода на тренировъчния процес и водят до трайни адаптивни промени в организма, свързани с формирането на "системно-структурната следа".

Кумулативен ефект - възниква в резултат на системни и продължителни тренировъчни натоварвания и сумарния ефект от сложни биохимични процеси, свързани с ускорената синтеза на нуклеинови киселини и белтъци. Характеризира се с висока обща и специална работоспособност и пълен синхрон във водещите функции на организма за съответната двигателна дейност (спорт или дисциплина).

Така от позициите на системния анализ за единството между организъм и среда стигамо до извода, че главен фактор на спортното усъвършенстване и на високите постижения е адекватното тренировъчно натоварване. По своята съшност това е физическо (мускулно) натоварване, което "увлича" след себе си всички органи и системи - сърдечносъдова, дихателна, ендокринна и особено нервната (централна и периферна)

2. Структура на натоварването

С развитието на спортната теория и практика бе доказано, че тренировъчното натоварване е сложна функционална структура от компоненти, които през хода на подготовката непрекъснато се променят. Намирането на оптимално съотношение между този компоненти за всеки нов етап на спортната тренировка е основното съдържание на треньорския труд. За целта е необходимо изясняването на три основни задачи - да се идентифицират основните параметри на натоварването, да се сведат тези параметри до измерими величини, да се намери съответният оптимум между тях в зависимост от целите на тренировката.

Величината на натоварването отразява степента на въздействие върху спортиста (голямо, средно, малко) чрез обемът и интензивността.

Характерът на натоварваното отразява степента на близост (сходство) на различните въздействия със спецификата на съотвотната двигателна дейност.

Насочеността на натоварването характеризира целевата функция на външното натоварване.

3. Същност на оптималните натоварвания



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Спортна тренировка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.