Сравнение между НСС 1, 2, 7, 18, 32, 37 и съответните МСС 1, 2, 7, 18, 32, 37


Категория на документа: Други


Структура и съдържание на отчета за промените в собствения капитал за периода / отчета на собствения капитал

МСС 1 предвижда, че целта на отчета за промените на собствения капитал е да се представят общите печалби и загуби (приходи и разходи), генерирани от предприятието през отчетния период. Стандартът регламентира прилагането на два формата за отчет. Първия е разгънато съдържание на всички компоненти на собственика капитал на предприятието като се прави равнение на началните и крайните салда. Втория формат е отчет за признатите приходи и разходи, представляващ съкратен вариант на отчета за собствения капитал. Понятието признати приходи и разходи включва печалбата (загубата) за периода + печалби и загуби отнесени директно в собствения капитал (от преоценка на активи, от хаджиране на парични потоци, от курсови разлики, от преизчисление на чуждестранни дейности). Отчета за промените в собствения капитал и в двата му формата включва данни за предходния отчетен период за разлика от българския, в който се посочват данни за съответния отчетен период. Специфична статия е "данък върху позиции" отнесени директно към или прехвърлени от собствения капитал, което липсва в НСС. Освен това статията за промените в счетоводната политика е посочена в началото на отчета непосредствено след началния остатък за периода, за да се определи преизчисленият начален остатък в съответствие с изискванията на МСС 8, което в българския стандарт това не е спазено.

Структура и съдържание на отчет за паричните потоци за периода / отчет за паричните потоци

Отчетите за паричните потоци се съставят съгласно изискванията на МСС7 и НСС7 Отчет за паричните потоци. Отчетът съдържа информация за всички входящи и изходящи парични потоци.
Структура и съдържание на приложенията към финансовите отчети, изготвени по МСС1 и НСС1

При МСС 1 всяка позиция на лицевата страна на баланса, отчета за доходите, отчета за промени в собствения капитал и отчета за паричните потоци, трябва да има препращаща референция към съответната информация, представена в пояснителните приложения.

При НСС 1 няма изисквания за такава препращаща референция. Там са регламентирни справки, като елементи на приложението към финансовия отчет.

В заключение като най-съществена разлика между МСС1 и НСС 1, можем да посочим фактът, че МСС 1 забранява в отчета за доходите отделно представяне по самостоятелни статии на извънредните приходи или разходи, както и на печалбата или загубата от обичайна дейност, докато съгласно НСС 1 е задължително в отчета за приходите и разходите да има такива статии.

ІІ. Сравнение между НСС 2 Отчитане на Стоково - материалните запаси и МСС 2 Материални запаси

И за двата стандарта постановките се прилагат за всички материални запаси с изключение на незавършеното производство по договори за строителство, финансови инструменти и материалните запаси от селското и горското стопанство и полезните изкопаеми. В НСС 2 се използва понятието историческа стойност, а в МСС 2 себестойност, но и двете величини се формират от три елемента: разходи за закупуване, за преработка и други разходи. Особеност на МСС 2 е, че в другите разходи се включват и разходите за заеми при спазване на МСС 23 (разходи за заеми, които нямат аналог у нас). И в двата стандарта не се допуска включване в стойността на материалните запаси на разходи за материали, труд и други разходи извън нормалните граници на складови разходи освен, ако престоя не е свързан с производствения процес, административни разходи и такива за продажба. В НСС 2 фигурира текст за състава на себестойността на продукцията. Във връзка с това е уточнено, че предприятията сами определят организацията на отчитане на рзходите и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите. Това произтича от спецификата на производствените дейности и вида на произвежданата продукция. МСС 2 регламентира въпрос, за който няма текстове в НСС 2- способи за оценка на себестойността. Предвиждат се два способа - метод на стандартната (нормативната) себестойност и метод на "цена на дребно". Метода на "стандартната себестойност" не се различава съществено от този използван в централизираното планово стопанство. Характерно е, че се използва за външни предприятия. Единственото изискване на стандарта е нормативните разходи да се преразглеждат редовно и ако е необходимо да се преизчисляват, за да бъдат надеждна основа за фактическата себестойност на датата на счетоводния баланс.

Метода "цена на дребно" се използва в търговските предприятия при големи количества от бързо променящи се позиции,които имат еднакви надбавки, процент на брутната печалба често определян по формулата - цена на придобиване*100. Незначителни различия съществуват по отношение на методите за изследване на себестойността. НСС разграничава методите за оценката на материалните запаси на препоръчителен и допустим алтернативен. Като препоръчителен се определя метода на конкретно определената стойност, а когато той не може да се приложи, се използват методите FIFO или средно претегелна стойност. Като допустим алтернативен метод се възприема методът LIFO. Съгласно МСС 2 основен метод е "конкретна идентификация на себестойността", а когато той не може да бъде прилаган, се използва или FIFO или средно претеглена стойност. МСС 2 не допуска използването на метода LIFO за определяне разхода на материални запаси. В НСС 2 не се дава отговор на въпроса може ли предприятието да използва различни методи за оценка на материални запаси при отписването им или за всеки материален запас предприятието да използва един и същи метод. В МСС 2 е даден отговор на този въпрос. По отношение на последващите оценки и в двата стандарта се приема това де е нетната реализируема стойност, ако тя е по - ниска от отчетната й стойност (себестойност). МСС 2 дава повече пояснения и насоки за обезценяването на материалните запаси. Посочени са и обстоятелствата за обезценяване. Уточнява се че обезценяването трябва да се извърши по отделни позиции. Освен това МСС 2 дава насоки и за базите за определяне на нетната продажна стойност, за което липсва текст в НСС 2. В зависимост от предназначението на материалните запаси базата за нетна продажна стойност може да бъде или договорната цена или доставната цена за нови материали, за материали използвани в производството, ако се очаква разходите за завършването на продуктите да надвишава нетната реализируема стойност. В противен случай себестойността не се намалява. В НСС 2 се уточнява периодичността на последващата оценка и евентуалната обезценка на материални запаси. Това трябва да стане в края на отчетния период, но е възможно и през годината по преценка на ръководството на предприятието. В МСС 2 липсва подобен текст, но презумпцията е, че това трябва да стане към датата на изготвяне на счетоводния баланс. Има известни различия във връзка с опвестяване на информация за материални запаси. За разлика от МСС 2 в НСС 2 се изискват допълнителни оповесявания на:
- възприетата база за разпределение на постоянните общопроизводствени разходи;
- отчетната стойност на материалните запаси представени по нетна реализируема стойност;
- средно претеглената стойност на материалните запаси представени в баланса и стойността изчислена по метода FIFO в случаите, когато предприятието е възприело метода LIFO.

В заключение като най-съществени разлики между МСС 2 и НСС 2, можем да посочим:
- Националният стандарт допуска определяне на себестойност по LIFO "последна входяща, първа изходяща" метод;
- МСС 2 допуска и метод за оценка на материални запаси, наречен "метод цени на дребно";
- Съгласно НСС в случай на възстановяване на загуба от обезценка през следващ отчетен период, сумата се отчита като приход, а не в намаление на разходите за МЗ, както е съгласно МСС 2.

ІІІ. Сравнение между НСС 7 Отчети за паричните потоци и МСС 7 Отчети за паричните потоци

Информацията за паричните потоци в предприятията е полезна с това, че предоставя на потребителите база за оценка на възможностите на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти. Целта на тези стандарти е да урежда осигуряването на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за паричния поток. МСС уточнява и тяхното разпределение във времето и сигурността на тяхното създаване. В обхвата на НСС 7 влизат предприятията, прилагащи двустранно счетоводно записване, изготвят отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на този стандарт; Предприятията, представящи консолидирани финансови отчети, съответно изготвят и консолидиран отчет за паричните потоци, като освен с изискванията на този стандарт се съобразяват и с изискванията на СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия; Съвместно контролираните предприятия изготвят самостоятелен отчет за паричните потоци; Участниците в съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани активи представят в своите отчети за паричните потоци и дяловете си в паричните потоци от съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи.

Разликата е в това, че в обхвата на МСС 7 влизат всички предприятия. Той изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

В дефинициите посочени в двата стандарта има някои съществени разлики, като определението за парични средства. Според НСС 7 Паричните средства са краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти, докато според МСС 7 те са парични средства, налични в брой и под формата на безсрочени депозити. Това определение отговаря на определението за парични наличности в НСС. Тези разлики по същество не водят до различия в двата текста. Паричните потоци и в двата стандарта саопределени като входящите и изходящите потоци от парични наличности и парични еквиваленти. НСС уточнява, че не се считат като парични потоци движенията между статии, които представляват парични наличности или парични еквиваленти, тъй като тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните наличности на предприятието, отколкото част от неговата дейност /основна, инвестиционна или финансова/. Такива статии са например: внасянето на касови наличности в банкови сметки, тегленето на парични средства от банкови сметки, прехвърлянето на парични средства от една банкова сметка в друга банкова сметка и т.н.

Дейността на прадприятието, която не може да се определи като инвестиционна или финансова, според МСС е квалифицирана като оперативна дейност. Според НСС такава дейност е определена като основна дейност. За правилното разбиране и класифициране на дадена дейност като основна следва да се има предвид и нормативното определение в Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, а именно:"Основната дейност е съвкупност от стопански операции, от които се генерират основните /значителна част от/ приходи на дадено предприятие и не са по своята същност инвестиционна дейност по смисъла на МСС 7. Това е дейността , която заема преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, осъществявани от предприятието."/НСС/

МСС определя инвестиционната дейност като дейност по придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти. Според НСС инвестиционната дейност е придобиване и продажба на дълготрайни активи и краткосрочни финансови активи

Под финансова дейност се разбира тази дейност, която води до промяна в размера и състава на собствения или привлечения капитал. В НСС са посочени и начините, с които се осъществява тази дейност, като: поемането на парични средства от външни за дейността на предприятието източници, изплащането на парични средства на външни за дейността на предприятието получатели и т.н.

МСС 7 възприема два метода за изготвяне на отчета за паричните потоци по отношение на отчитането на паричните потоци от оперативната дейност: пряк и косвен. МСС 7 поощрява прилагането на прекия метод. Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена:
а) или от счетоводните регистри на предприятието;
б) или чрез коригирането на продажбите, себестойността на продажбите (лихвите и други подобни доходи и разходите за изплащане на лихви и други подобни разходи за дадена финансова институция) и други статии от отчета за доходите.

При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на нетната печалба или загуба по отношение на ефектите на:
а) промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения по време на отчетния период;
б) безналичните статии, като например амортизация, провизии, отсрочени данъци, нереализирани положителни и отрицателни разлики от промените на валутните курсове, неразпределена печалба на асоциираните предприятия и малцинствени дялове; и
в) всички други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнение между НСС 1, 2, 7, 18, 32, 37 и съответните МСС 1, 2, 7, 18, 32, 37 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.