Сравнение между НСС 1, 2, 7, 18, 32, 37 и съответните МСС 1, 2, 7, 18, 32, 37


Категория на документа: Други


НСС 37 и МСС 37 не се прилагат за финансови инструменти (включително гаранции), подлежащи на изпълнение договори, освен ако не са обременяващи, бизнес комбинациите, строителните договори, данъците върху доходите, лизинги, доходи на наети лица и застрахователни договори. За всички тях има специално действащи стандарти. По смисъла на анализираните стандарти подлежащи на изпълнение договори са такива договори, по които никоя от страните не е изпълнила нито едно от своите задължения или и двете страни са изпълнили своите задължения частично в еднаква степен. Някои суми, третирани като провизии, може да се отнасят до признаването на приходи, например в случаите, когато предприятието дава гаранции срещу възнаграждение. Тези стандарти не се отнасят до признаването на приходи. МСС 18 Приходи определя обстоятелствата, при които се признават приходите, и предоставя практическо ръководство по приложението на критериите за признаване. Двата стандарта определят провизията като задължение с неопределена срочност или сума. Дават се определения за Пасив, Залължаващо събитие, Правно задължение, Конструктивно задължение, Условни пасиви и активи, Обременяващ договор, Преструктурирането като програма, която е планирана и контролирана от ръководството на предприятието. Целта на тази програма е да промени съществено обхвата на дейността на предприятието или начина на осъществяване на дейността му. в основата на провизирането стои необходимостта от прозрачност, неутралност и пълнота на информацията в счетоводните отчети. Една значителна част от стопанските явления и сделки съдържат в себе си неяснота, несигурност както по отношение на момента на своето реално осъществяване, така и относно размера си, който обаче обичайно е свързан със значими разходи /напр. разходи по реструкториране, по възстановяване на околната среда, по съдебни процеси, по поети ангажименти и др./ Това дава възможност за манипулиране на счетоводната информация и появата на свръхпровизии за бъдещи разходи, които се отписват обратно, когато предприятието вече няма нужда от представяне на разходи, а желае да отчете нараснали печалби.

Приема се, че в основата на провизирането стои изискването за неутралност на счетоводната информация, както и принципът предпазливост /благоразумие/.

Отново в двата стандарта се определят три условия за признаване на провизия или задължение, характеризиращо се с неяснота, несигурност относно момента на погасяването му и неговия размер, а именно:
1. Предприятието да има настоящо задължение /правно или конструктивно/, възникнало от минало събитие. Наличието единствено на намерение у ръководството за поемане на някакво задължение не е основание за начисляване на провизия; обективната възможност за избягването на бъдещи разходи също не поражда настоящо задължение и оттук - и провизия.
2. Трябва да е вероятно, че ще настъпи отлив на икономическа изгода при погасяване на задължението.
3. Следва да може да се направи разумна оценка относно размера на задължението.

Ако липсва един от горните критерии, провизия не се отчита. В случаите когато неможе да бъде направена надеждна оценка, задължението неможе да бъде признато, то се оповестява като условно задължение.

Съгласно МСС 37 провизията може да се използва само за целта, за която е създадена. Записването на разходи срещу провизия, която първоначално е била призната за други цели, би довело до скриване на ефекта от две различни събития. Провизията е по средата между търговските задължения и условните такива. Различава се от първите с неяснотата относно момента на погасяването си и с несигурния си размер. Но за разлика от условните задължения, тя е едно реално, настоящо задължение в балансовия ден. Условните задължения се различават от провизиите по това, че в балансовия ден са бъдещи, евентуални задължения. Или ако са настоящи задължения, но няма отлив на икономическа изгода и не може да им се направи уместна оценка - не се отчитат като провизии.

Съгласно т. 36 от МСС 37 и т. 9.1 от НСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, сумата на признатата провизия трябва да бъде най-добрата приблизителна /разумна/ оценка на разходите, необходими за покриване на сегашното (провизираното) задължение към датата на баланса.

Провизиите за задължения се признават в размер на предполагаемото задължение, като се вземат под внимание рисковете, несигурността и предполагаемите резултати; действащите пазарни цени и възможните промени в техните стойности; възможните бъдещи законодателни и технологични промени. МСС 37 следва тази теория, като дава по широки указания за прилагането й, като например, за да се вземе в предвид възможните бъдещи законодателни промени се изискват доказателства за това. Трябва да имаме информация какво ще гласи новия закон, дали приемането му и влизането му в сила ще се осъществи в очаквания срок. В повечето случай обаче не съществуват достатъчно обективни доказателства, докато новото законодателство не бъде прието в действителност.

НСС 37 изисква в края на всеки следващ отчетен период размерът на потенциалните задължения да се преразглежда и при необходимост се актуализира чрез доначисляване на провизии или чрез намаляване на вече отчетени провизии. Формираните текущи задължения от начисляване на провизии се отчитат като други текущи задължения отделно от съществуващите задължения за дейността на предприятието. То следва за организира аналитична отчетност за текущите задължения от провизии в зависимост от породилите ги събития. Отписаната неизплатена част от задължението, формирано от провизии, се отчита като финансов приход.

В МСС 37 е обърнато специално внимание на това, че провизии за бъдещи загуби от дейността не се признават, защото бъдещите загуби не отговарят на определението за задължение и на критериите за признаване. Очакването на бъдещи загуби от дейността е индикация за това, че определени активи на дейността може да са обезценени. Затова предприятието прави тест за обезценка на тези активи в съответствие с изискванията на МСС 36 Обезценка на активи.

Относно оповестяването на провизиите в отчета отново имаме съпоставимост между двата анализирани стандарта. За всеки вид провизия следва да се оповести достатъчно ясна и недвусмислена информация относно стойността й, промените в стойността й, погасените и непогасени части от нея, увеличенията в дисконтираната й стойност, характера на задълженията и вероятния момент на погасяването им. В редки случаи оповестяването на информация за провизирани задължения по съдебни спорове може да повлияе негативно върху изхода на делото. Затова оповестяване се извършва, когато има достатъчно недвусмислени факти. В МСС 37 се изисква да бъдат оповестени неизползванете суми, които са отменени през отчетния период (т.84, б. (г)). Обърнато е още веднъж внимание на това, че е от съществена важност при оповестяването на условни активи да се избягва даването на заблуждаващи индикации за вероятността да бъдат реализирани приходи. Когато провизия и условно задължение възникват поради един и същи набор от обстоятелства, предприятието извършва оповестяванията по начин, показващ връзката между провизията и условното задължение.

В заключение основни разлики в двата стандарта са:

- Съгласно МСС 37 провизията може да се използва само за целта, за която е създадена, което липсва като текст в НСС 37.

- НСС 37 изисква в края на всеки следващ отчетен период размерът на потенциалните задължения да се преразглежда и при необходимост се актуализира чрез доначисляване на провизии или чрез намаляване на вече отчетени провизии.

- В МСС 37 е обърнато специално внимание на това, че провизии за бъдещи загуби от дейността не се признават.

- В МСС 37 се изисква да бъдат оповестени неизползваните суми, които са отменени през отчетния период, което липсва като текст в НСС37

??

??

??

??

- 1 -





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнение между НСС 1, 2, 7, 18, 32, 37 и съответните МСС 1, 2, 7, 18, 32, 37 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.