Сравнителен анализ на президентското лидерство на САЩ и Русия


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Факултет: Международна икономика и политика
Дисциплина: Политическо лидерство

Курсова работа
на тема
"Сравнителен анализ на президентското лидерство на САЩ и Русия."

Изготвил: Проверил:

Съдъжание
1. Въведение.
2. Президентската институция.
2.1. Функции и правомощия на президента на САЩ по Конституция.
2.2. Функции и правомощия на президента на Русия по Конституция.
2.3. Сравнение на двете президентски институции.
3. Сравнение на Владимир Путин и Барак Обама по Джон Максуел.
4. Сравнение на политиките на Обама и Путин.
5. Владимир Путин като лидер.
6. Барак Обама като лидер.
7. Заключение
8. Източници

1. Въведение.

Едва ли когато през не чак толкова далечната 1787 година във Филаделфия Конституционният конвент създава американската конституция е очаквал президентската институция да придобие такова голямо значение в световен мащаб. В днешно време не са много държавите без президент, тези които нямат разполагат с монарх, който в днешно време е просто разновидност на президента. С времето тази институция добива огромен авторитет в политическият живот и днес е неизменна част от него.

В съвременния свят продължават да съществуват така наречените 'велики сили' или държави с повече влияние от останалите. Като две от основните такива могат да бъдат посочени Съединените американски щати и Руската федерация - съответно президентска и полупрезидентска република. Въпреки, че двете държави са с различни форми на управление, и в двете президентът играе важна роля и имат своите прилики. Днешните президенти на САЩ и Русия - Барак Обама и Владимир Путин на пръв поглед изглеждат коренно различни личности, но що се отнася до тях като лидери има повече прилики от колкото изглежда.
2. Президентската институция.

Преди да се впуснем в изследването на индивидуалните лидери, а именно Барак Обама и Владимир Путин, трябва да бъдат разгледани техните функции и правомощия, техните права и задължения.
2.1. Функции и правомощия на президента на САЩ по Конституция.

Американската конституция е една от първите, които разглеждат президентската институция и я налагат като част от демократичното общество. В ръцете на президентът на САЩ, който също така е и държавен глава, се намира изпълнителната власт. Той се избира от избирателна колегия, съставена от представители на всеки щат. В действителност хората не гласуват за президент, а са представител, като се знае всеки представител за кой кандидат ще даде гласа си. Тази електорална колегия представлява филтър на охлокрацията. Мандатът му е 4 годишен и максималният брой на мандатите са два. За президент може да бъде избран американски гражданин по рождение, навършил 35 години, който е живял последните 14 години в страната. Също така той е върховен главнокомандващ на армията и флота. Има правото да отменя присъди и на помилване, освен при импийчмънт, както и да налага вето на закони, приети от Конгреса. Той разполага с собствена администрация, която също трябва да бъде одобрена от Сената. Със съвета и съгласието на Сената президентът има право да сключва договори, да назначава посланици, други пълномощни представители и консули, съдии на Върховния съд и други длъжностни лица. Президентът може да бъде отстранен от длъжност, ако бъде подведен под отговорност по реда на импийчмънт и осъден за държавна измяна, вземане на подкуп или други тежки престъпления. Като цяло президентската институция е напълно съгласувана в духа на американското разделение на властите, т.е. американският президент нито има прекалено голяма власт над останалите власти, нито прекалено малка, така се получава един успешен баланс, характерен за САЩ.
2.2. Функции и правомощия на президента на Русия по Конституция.

Президентският пост в Руската федерация е учреден чрез референдум през 1991 година. Според него президентът е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и най-висок пост в правителството на Русия. Той си поделя изпълнителната власт заедно с министър председателя, когото той назначва съгласувано с парламента. За президент може да бъде избран руски гражданин, навършил 35 години, който е живял последните 10 години в страната. Първоначално за руският президент е предвиден мандат от 5 години, като през 1993 година той е намален на 4 години. Това обаче се променя през 2008 година, когато са приети поправки в Конституцията, като мандата се удължава на 6 години. Броят на мандатите е неограничен, стига те да не са повече от два последователни. Президентът на Русия председателства заседанията на правителството и има правото да взема решение за неговата оставка. Правомощията му в съдебната власт са да предлага кандидатури за висши съдии и генерален прокурор, както и да назначава съдиите във федералните съдилища. Също така той отговаря за вътрешната и външната политика на държавата и представлява държавата в международните отношения, като има право да преговаря и подписва международни договорености, както и да назначава и уволнява дипломатическите представители на страната. В съответствие с конституцията, президентът има право да разпуска парламента. Също така обявява референдуми, награждава с държавни отличия, помилва осъдени на смърт, предоставя политическо убежище и назначава администрацията си.
2.3. Сравнение на двете президентски институции.

Когато разглеждаме разликите между президентските институции на тези две свръх сили, то е най-добре да започнем от очевидната - различните форми на управление. Ясно е, че тази разлика води след себе си редица останали отнасящи се до функциите и правомощията. Докато американската конституция е изградена върху система на check and balances, която я прави по-стабилна и неподатлива на злоупотреби с власт, то руската конституция няма подобна система, там голяма част от властта е съсредоточена в президента, нещо типично за съвременните полупрезидентска системи. Липсата на това равновесие, което изиграва главна роля за развитието и процъфтяването на САЩ, което успешно предпазва гражданските права, води до риск от злоупотреба и извращение на властта.

Също така американската президентска институция е значително по-стара от руската, особено ако се имат в предвид промените, настъпили в периода между създаването на двете конституции. От историческа гледна точка има и разлика в целта при създаването им, докато американците гледат към либералната демокрация и се стремят към нея, то руснаците още от династията Романови са привърженици на автокрацията.

Американският президент като върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ притежава правото да разполага военни части на всякъде по света, но все пак трябва да има в предвид, че военният бюджет се контролира от Конгреса, които също така трябва и да одобри обявяването на война. Поради тази причина президентът прибягва до тайни военни операции. От своя страна руският президент има значително по-малко проблеми с разполагането на военни части и ръководенето им в страната или извън нея, защото не им се налага да получава съгласието на Думата. Руските президенти до сега са показали по-малко съпричастност към цивилните жертви и нарушаването на човешките права, от колкото американските, които се опитват да ограничат косвените жертви.

Като цяло Камарата на представители и Сенатът в САЩ ще се противопоставят на президента в различни степени, в зависимост от това дали са от същата партия или не. Докато в Русия, особено по време на управлението на Владимир Путин, Думата е по-сдържана относно критиките си към президента. В САЩ Конгрес, контролиран от демократите може да ограничи политиките на републикански президент и обратното. Президентите винаги са могли да действат, когато техните опоненти са имали мнозинство в Конгреса, като например Франклин Делано Рузвелт и Роналд Рейгън. За разлика от тях руските лидери винаги са можели да отстоят на ограниченията, които са им налагани, защото имат повече власт по конституция от Думата.

Върховният съд на САЩ не се противопоставя или подкрепя толкова американският президент, колкото Конгреса, но все пак може да осигури легални решения на спорове, които включват Конгреса и Белия дом. Съдът има задача взема решения по спорни въпроси и да гарантира, че решенията или политиките на президента и предложените закони от Конгреса не са в противовес с конституцията. Целта на съда е да намалява политическото напрежение, да възпира авторитарни решения и да пази националното единство. Президентът номинира кандидати за Върховния съд, но тези номинации трябва да бъдат одобрени от Конгреса. Поради това те са по-безпристрастни и взимат по-обективни решения. От друга страна в руските съдилища липсва тази неутралност, което ощетява либералната демокрация за сметка на силата и стабилността на президента. Съдилищата и съдиите в Руската федерация не се ползват за управление срещу действията и политиките на правителството както американските. Поради тази причина и защитата на гражданите от правителството е по-малка.

Област в която руската и американската президентска институция имат много общо е, че и двете имат демократични президентски избори. В Руската федерация кандидатът с най-много гласове е избран за президент, следователно гражданите получават най-популярния избор за президент. От друга страна американската конституция определя по-специфичен избор чрез електорална колегия, но като цяло избраният кандидат отново е този, събрал най-много гласове. Това не винаги обаче е така в Америка, например Ал Гор получи повече гласове от Джордж У. Буш през 2000, но не беше избран, защото Върховният съд реши, че Буш е спечелил гласовете на избирателите от Флорида.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителен анализ на президентското лидерство на САЩ и Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.