Средно-европейска културна интеграция


Категория на документа: Други



Голям авторитет сред политическите, стопанските и дипломатическите страни на Австр-Унгария има седмичното списание "Търговски музей". В списанието сътрудничат изтъкнати журналисти, икономисти, дипломати и други като Густав Херт, д-р Ото Нойрат, барон фон Швагел, Адолф Друкер и други.

Ако класическат а музика е световната гордост на Австрия, не по-малка слава има танцовата и оперната музика на Австро-Унгария. По целия свят са известни композиторите на оперети и танци Йохан Щраус (1824-1899г.), Франц фон Зупе(1819-1895г.), Карл Зелер (1842-1898г.), Карл Мильокер (1842-1899г.), Карл Михаел Циерер (1843-1922г.), Франц Лехар (1970-1948г.) и Емерих Калман(1882 - 1953г.). Първоначално виенските оперети със своите стериотипи произхождат от чужбина, като около 1860г. идват от Париж във Виена. Дори военните оркестри често достигат нивото на симвоничните състави. Органистът от духовната семинария при Линц Антон Брукнер е последният значим представител на симфоничната музика в Австрия. Дуалистичната монархия със столица Виена, възприемана като немски говореща Австрия, излъчва привличаща сила през новия 20в.

Йохан Щраус е вече конкуренция на своя баща във виенското общество, където заема видно място като майстор на танците. От 1863г. той е музикален директор на дворцовия бал, обаче в столицата господства епохата на големите танцови фестивали и на Фолкстеатър. Висшето гражданско общество е обхванато от Вагнер-треска, а в Театър ан дер Вин господстват оперите на Жак Офенбах. Все пак карнавалът през 1864г. открива Щраус с неговата поредица валсове. През 1867г. Щраус постига голям успех с великия валс "На хубавия син Дунав". На Парижкото Световно изложение публиката го възприема с аплодисменти. Следват проявите в Ковънт Гардън - Лондон, и световния фестивал за мир в Бостън през 1871г. Междувременно друг композитор - Зупе, постига успех с "Хубавата Галантея".

Живеещият от 1868г. във Виена жител на Хамбург Йоханес Брамс се противопоставя срещу "музиката на бъдещето" на "новогерманската школа" от Шуман, Лист и Вагнер, обвити в класическо-романтическата традиция. Брамс създава за своята публика свят на мечтите, вплитайки обаче и меланхолията на невъзможното. Неговите творби са протест на красотата срещу настъпващата епоха на материализма и политическото насилие. Антон Брукнер се обявява срещу хибридното духовно смирение и божествената мисъл. През седемдесететте години се появяват известните опери на Бедржих Сметана и неговата симфонична поема "Моето отечество". Настъпва подем и в творчеството на Антонин Дворжак - "Славянски танци". След смърта на Сметана израства по-младо поколение чешки композитори като Йозеф. Б. Фьорстер, Отокар Остръчил, Йозеф Сук, Витезеслав Новак и други.

В изобразителното изкуство един от най-оспорваните творци е Ханс Макарт. Майсторите на виенаското изобразително изкуство Анселм Фойрбах, Якоб Емил Шиндлер, братята Рудолф и Франц Алт, Карл Рал, Антон Ромако и Ханс канон го превъзхождат, но Макарт, освен художник, е и декоратор, моден дизайнер и пълен с жизнерадост. Той оформя стила и чувството за живот на ерата Рингщрасе. От 1870 до 1880г. ателието му е любимо място за срещи на художествени творци. Освен това монументалната култура и облеклото се ориентират към стил Макарт с влияние на Тициан, Веронезе и Рубенс. Николаус фон Думба изработва мебели в подобен стил, а неговият колега Ханс Канон става вторият майстро на австрийския необарок.

Междувременно във Виена излиза нова вълна от творци революционери спрямо традициите. В това отношение на първа линия са художниците, тъй като първият скандал се изразява във връщането на картина на Йозеф Енгелхарт от изложжбата през 1893г. Това довежда до демонстративното излизане на "сецесионистите" от двореца на изкуствата. Впоследствие млади художници и архитекти създават ново Дружество по изкуството и собствено списание. Освен това се построява ново изложбено здание. "Югендстилът" на сградата се явява протес срещу стила Рингщрасе. Водач и представител на художниците от "Югендстил" е Густав Климт. Оскар Кокошка (1866-1890г.) е един от първите представители на импресионизма в Австрия. Талантливи произведения демонстрират Микулаш Алеш и скулптурът Йозеф В. Мислъбек. Представители на импресионизма в Чехия са Онтонин СЛавичек и Лудвиг Куба. В навечерието на Първата световна война се проявяват Бохумил Кубиша, Вацлав Шпала и други.

Антон Ромако разкрива лирическото живописно дарование в пейзажите, портрета и жанровата живопис. Ф> Дефрегер рисува сцени от живота на тиролските селяни, а К. Щух се доближава до импресионизма със своите пейзажи и натюрморти. За творбите на Густав Климт е характерно плоскостното декоративно изображение, подчинено на орнаментния ритъм. Наличието на множество малки цветни петна наподобява мозайка. Егон Шиле демонстрира силно въздействащи творби.

Добра предпоставка за австро-унгарската живопис и култура е наличието на качествени висши училища по изкуствата. Още през 1692г. във Виена е основана Академията по изобразително изкуство. Тя разгръща школи за живопис, графика, скулптура, фрескова живопис, архитектура, театрални декори и др. От 1867г. съществува Академия за приложни изкуства. През 1888г. се създава учебно-изследователски институт по графика, включващ печатна графика и полиграфия. Във Виена се образува Дружество на художниците с 210 членове (1861г.) и Виенски сецесион - 150 членове.

Цялостната модернизация на австро-унгарската монархия в края на 19в. и началото на 20в. обхваща и различни науки. Те трябва да захранват различните области на културата, икономиката и държавно-политическия живот с необходимите специалисти. От друга страна, научното израстване се явява следствие от общото състояние на Хабсбургската държава.

Философската мисъл в Австрия се опира на германската философия на идеализма. От отхвърлянето на немската класическа философия в плановете на Франц Бретано до строгия позитивизъм на Е. Мах се проявяват различни особености. В противоположност на индивидуалната етика на Кант, Бернхард Болцано се обявява за организиране на обществото върху обществените постулати.

Роденият в Райнлад Франц Бретано е последовател на антиидеалистическата традиция на Болцано. Бретано и неговите ученици Алексиус Майнанд, Едмунд Хаусерл и Кристиян фон Еренфелс развиват идеи в опозиция на трансцендеталната философия и германския идеализъм. От философската школа на Бретано произлизат две течения - неопозитивизъм и логичната критика. Неопозитивното направление групира Йозеф Попер Линкеус, Ернест Мах, Мориц Шлик и Карл Попер. Към второто спадат Фриц Маутнер и Лудвиг Витгенщайн.

През епохата на Франц Йозеф Виена израства като най-престижен център на медецината - истинска "Мека" на научните изследвания и експерименти в тази област. Виенският университет има световна слвана в медицината чрез постиженията на Теодор Булрот в асептичната хирургия и Теодор Мейнерт в мозъчната хирургия. От края на 18век във Виена се извършва прелом от книжните знания към работата и обучение на болнично легло. Реализират се и първите крачки на анатомичната клиника. Големите постижения на Карл фон Рокитански, Йозеф Шкода и Леополд Ауенбругер се използват при обучението в медицински училища. Специални резултати в диагностиката постига Игнац Земелвайс. От 1867г. Теодор Билрот е професор по хирургия и директор на Института за операции във Виена. Оттук започва резултатен преход от диагностика към терапия. Фердинад Хеба допринася за развитието на дерматологията, Лудвиг Туерк - в ларингологията и Максимилиан Нитце в урологията. През 1881г. Билрот прави първата в света успешна операция на стомаха (секцио). Карл Ландауер открива кръвните групи, а Клеменс фон Пиркует - алергията. Йозеф Хиртъл и Юлиус Тандлар доразвиват социалмедицинските стремежи на Билрот. Междувременно Теодор Мейнерт, Рихард фон Крафт Ебинг и Юлиус Вагнер поставят основите на психиатрията.

През тези години Зигмунд Фройд разкрива тъмните страни на човешката същност. В неделните вечери той изнася доклади в психиатрическата клиника на Общата болница недалеч от старата кула на лудите, построена още от Йозеф 2 с цел да помогне на душевноболните.

Емперизмът е характерен и за икономическите теории на науката. Австро-унгарската школа по национална икономика се променя както срещу класическите икономически теории на Давид Рикардо и Карл Макс, така също и против историческата школана Густав Шмолер. Австрийските икономисти изтъкват, че значимите икономически проблеми възникват от човешките потребности. За класическата теория от Адам Смит насам цената на една стока се определя според нейната обменна стойност. За разлика от това Карл Менгер и Фридрих Визер в паралел с Уйлям Стенли и Леон Валрас подчертават значението на индивидуалните потребности за стойноститта на една стока. Така се лансира тезата за промяна на теорията на стойността към теория на потребностите.

Емперизмът и враждебността към метафизиката са основополагащи за работата на двамата философстващи физици Ернст Мах и Лудвиг Болцман. Чрез своя "Емпириокритицизъм" Ернст Мах предизвиква сензация. Неговото изследване за отношението (връзките) между физиката, психологията и теорията на познанието хвърлят виенският писателски свят в отчаяние. Лудвиг Боллцман работи във Физическия институт във Виена - Ердберг, като се дистанцира от всеки догматизъм в природните науки и твърди, че различните спорни теории също могат да бъдат правилни.

Австро-унгарската монархия предоставя възможности в двете държавни половини да се развива модерно просветно дело. Благоприятно значение за това имат реформите от края на 60-те години на 19в. Отменянето на конкордата с папата премахва правото на църквата да контролира обучението и така се налага определена едностранчивост. Училищните закони отстраняват отживялата времето си просветна система на Мария Терезия и налагат правилата за първоначални училища и тригодишни класни училища със задължително обучение фо четеринадесетгодишна възраст. Откриват се професионални училища и се увеличава броят на класическите и реални гимназии. Като резултат от убеждение и частично от предложението на славянския депутат словенецът д-р Ловро Томаш е Декемврийската конституция от 1867г. е заложен чл.19 за изравняване на националните езици в Цислейтания. Според него всички народностни езици на държавата са равнопоставени и всеки има право на съхраняване и подпомагане на своята националност и език. Равнопоставеността на обичайните в областите езици в училище, административните служби и обществения живот ще бъдат признати от държавата. Областите, където има мнозинство от определена националност, обществените и образователни институти трябва да се устроят по такъв начин, че без употреба на насилие да има обучение на два областни езика. Също и националностите, които са в малцинство, получават необходимите средства за обучение на техен език.

През 1868г. в унгарската държавна половина се гласува закон, който урежда правата на народностите. Чл. 10, 11,14, 15, и 16 гарантират свободата на вероизповеданията и правата на верските общности да си изберат за служебен език и да преподават вероучението в поддържаните от тях държавни или общински училища на майчин език на децата. Чл.17 и 18 вменяват в задължение на министерството на просветата да дава възможност на народните общности, които живеят масово на едно място, да обучават децата на роден език, а в университета да учат езика и литературата си. Чл. 26 разрешава на народностите от неунгарски произход чрез църковни и общински разноски да основават под държавен контрол основни, средни и висши училища. Езикът на преподаване в тези учебни заведения се определя от учредителя - физическо или юридическо лице. Тези училища могат да приемат завещания и дарения, но съответните фондации са под държавен контрол.

По същество в просветното дело се открояват две тенденции - универслано обучение и национални тежнения. Последните твърде често и лесно преминават в т.нар. "борба за езика".

Културата на Австро-Унгария се развива в рамките на една, макар и дуалистична държава, но под влияние на различни социално-политически сили и условия. При представителите на унгарската култура има значително въздействие на романтизма и патриархалността. За разлика от това, австрийската култура клони към немско-пруската. Централен проблем на австрийското културно развитие става преодоляването на междунационалните разпри в Щислейтания. Обединяващ език е немският и немалка част от австрийската интелигенция се формира, образова и твори в духа на немската философска и естетическа култура. Макар чешките национални културни дейци да се стремят да се разграничат от австрийското влияние, те осъзнават и натиска от страна на Германия и Русия.

В сложната ситуация на разнопосочни културно-национални и държавни стремежи и интереси на народите от многонационалната държава се развиват спецефични културни процеси в най-важните региони. В Унгария възниквапосткласическата поезия и философски школи, в Чехия, освен германизираните културни проявления, се формира и самобитен национален дух. От 70-те години на 19век в Цислейтания се проявява истински разцвет на философската култура, доразвиваща класическата и посткласическата немска философия, както и неокантианството, хегелианството, позитивизмът, махизмът, фройдизмът и интуитивната философия на Бретано.
Библиография
1.А. Пантев, Р. Мишев - "История на модерния свят", Абгар,
2. Р. Мишев - "История на Австро-Унгария", Абагар, 2005г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Средно-европейска културна интеграция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.