Старата школа на Спевсип и Ксенократ


Категория на документа: Други


 СТАРАТА ШКОЛА ( Спевсип и Ксенократ)
Можем да говорим за 3 академии:Стара Академия, представителите на която са най-тясно свързани с литературното наследство на Платон.Средна Академия, представителите на която насочват платонизма по посока на скептицизма.Нова Академия, която е свързана с еклектическата тенденция на елинистическата философия.
След смъртта на Платон и по времето на Аристотел школата се ръководи от Спевсип, който стои начело 10 години.След това ръководството преминава в ръцете на Ксенократ, Полемон,Кратет.
1.Спевсип-409-339г пр.н.е.Първия схоларх на школата, на когото Платон завещава ръководството.Син на сестрата на Платон.Автор е на съчинения, посветени на проблемите на метафизика, диалектика, етика.Занимава се с проблема за класификацията на научното познание.Изследва общото между науките за да ги обедини в една обща, цялостна система.С учението му се утвърждава етапа на математизирането на философията.Математиката представлява завършване на философията, отричаща идеите на Платон.Основния принцип в учението му е принципът за единното, или единството, което се характеризира като абсолютно равенство, неделима природа и следователно абсолютно битие.Съгласно това общото, равенството, единното е реалния принцип, притежаващ обективно значение по отношение на конкретното, многообразието.
Единното изключва от своята природа съществуването на противоположностите и такива атрибути като разум и действия.То представлява обективен синтез на математическите неща, съществуващото независимо от сетивните неща.Към неговото съдържание се отнася малкото и голямото.Голямо значение се придаа и на деката , която включва монадата,линията,обема и повърхността, които имат своите числови означения.Монадата се представя от числото 1, линията от 2, повърхността от 3, обемът от 4. За Спевсип числото не притежава величина и поради това по своята същност е идентично с ейдетичната природа на платонизма.По този начин възгледите му представляват реабилитация на питагорейския принцип, с който се търси по-непосредствено отношение между битието и неговите реалния изяви.
В качеството си на битие, числото е същност, която представлява обективна парадигма за единичното и сетивното.Светът се представя като количествено измерима действителност, комбинация от числа и синтез от единното и множеството.
Спевсип приема за начало едното и диадата- първото като формален, второто като материален принцип.Монадата е единство на всичко съществуващо, а диадата е неравенството, материята включваща голямото и малкото.
Монадата изключва от своята природа противоположностите , но проявява своята същност по отношение на такива определения.Единното е абсолютно равенство. В този смисъл монадата е положителна, а диадата- отрицателно определение.Схващането на йерархията е променено при Спевсип.Най- горното стъпало, изградено от съвършенство се заема от единното.Доброто или благото се реализира само на определена степен на обективирането на единното, то притежава своя принцип в единното.Единно и благо не са тъждествени.Злото, лошото не съвпада с диадата, а представлява нейна конкретна форма.Множеството включва не само злото, то предполага всичко конкретно , доколкото като ограничено или разностранно(материя) е материалния принцип.
Спевсип отнася същностните характеристики на битието на платонизма върху питагорейските характеристики.Налице е един непълен синтез между реалните стойности на ейдетичната природа на платонизма и формалните определения на питагорейството.
Душата се определя като природа, която управлява света. Тя притежава прерогативите на божествените сили, напомня питагорейския централен огън, който пронизва света във всичко посоки.Иманентна е на космоса.
Мисленето е действително средство за постигане на познание, но сетивните наблюдения също притежават значение и са причастни на истината.Ролята на сетивните данни се установява посредством научно усещане,което е техен критерий, докато критерият на разумното познание е научното мислене.Идеята за двата критерия на познанието се основава на гносеологическия реализъм.Спевсип означава 2 рода неща сетивни и умопостигаеми.Арфистът се учи да свири с научния разум и научното възприятие.
2.Ксенократ-395-315г.пр.н.е от Халкедон.Ръководи школата след Спевсип около 25 години, коментира произведения на Платон и е автор на съчинения посветени на природата, мъдростта.Пръв разграничава основните области на философията:логика, физика и етика.Самото му учение се оценява като поставяне на математическото въображение в служба на философската мисъл.Ясно очертана компромисна линия между платонизма и питагорейството.Той въвежда схващането на три рода същности, които взети заедно, образуват един възходящ ред.Първата е умопостигаемата или разумната, която е извън небето и отговаря на идети на Платон.Втората същност е светът на сетивните неща, този свят се намира под небето.Между тях е така наречената сложна субстанция.
Природата на обективния принцип се полага на основата на градация.На първо място е монадата-единния синтетичен принцип в космоса.Свързана с антропоморфизъм на митологията, градацията има за първо стъпало и степен на съвършенство Зевс.Монадата е мъжкото начало,нечетно число, което е принципът на определеността.След нея е диадата, женско начало, четно число, неопределено число, включва едновременно голямо и малко,майката на всичко, дава живот.Монадата и диадата на родоначалниците на планетите и небето изобщо.Като непосредствено основание за материалните неща се сочи диадата.
Ксенократ отъждествява идеите с числата.Те принадлежат към умопостигаемите неща.На числата се преписват характеристики на ейдетичната природа.Така битието представлява числа и идеи като самодостатъчни и духовни идентични природи.Но отъждествяването им води до неприемливи заключения.Довежда се до схващане за неделимост на количеството.
Числото е умопостигаема същност, съществуваща отделно от сетивните неща- основна идея в учението му.Математическите неща са обективна реална природа -битие.Но природата на битието се свързва с количествени характеристики.Ксенократ синтезира възгледите на Платон и Спевсип.Компромисна теоретическа позиция.
Той придава значение и на представата като специфична познавателна форма.На умопостигаемата субстанция отговаря разума, на сетивната-възприятието, на смесената-мнението.Онзи критерий, който се основава на разума е истинен, онзи, който се основава на възприятието е истинен , но не така както разумния.А сложния критерий е общ по отношение на истина и на неистина.Едно мнение е истинно, друго не.Има три мойри -олицетворения в митологията: Антропос-отнасяща се до умопостигаемото,Клото-за сетивното, Лахесида- за недостоверното.Тези три критерия са отправни точки за определяне на минало, настояще и бъдеще.
И след него Академията близо столетие остава върху теоретическите позиции на питагорейския платонизъм.Наличен е интерес към естествознанието.
3.Хераклид Понтийски - 390-310г.пр.н.е.Ученик на Спевсип.Застъпва хипотезата на питагорейския атомизъм, предполагащ наличието на прости тела или маси, ограничени по своята форма.В областта на космологията изказва предположение за неподвижността на небето и за двойното движение на Земята.Догадки за въртене на Земята около Слънцето.
4.Евдокс Книдски- 4в.пр.н.е.Математически занимания. Автор на кинематическия модел за движението на планетите.Начертал на непрекъсната небесна сфера звезди и съзвездията.
5.Полемон -4-3в.пр.н.е. Родом от Атина, ръководи дълго Академията.Следва учението на Ксенократ.За него приближаването на индивида към изискванията на живота са по значими и от най-съвършените диалектически и логически прийоми.
6.Кратет - Старата Академия завършва дейността с него. 3впр.н.е. От Атина, ръководи школата няколко години след Полемон.След него школата се оформя като скептическа.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Старата школа на Спевсип и Ксенократ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.