Стилистика


Категория на документа: Други




СТИЛИСТИЧНИ ПОХВАТИ НА СИНТАКСИСА

Стилистичният похват е начин на комбиниране на речевите единици от дадено равнище в границите на единици от по-високо равнище, т.е. в определен контекст.

Под стилистичен похват на синтактично равнище се разбира:

1. Начинът за комбиниране на различни модели изречения в границите на свръхфразовото единство, абзаца и текста. В този случай стилистичният похват може да се създава като комбинация от стилистично маркирани и стилистично немаркирани предикативни единици или само като комбинация от стилистично немаркирани изречения.

2. Стилистичният похват може да се създава и върху основата на транспозицията на изреченските модели в определен речев или ситуативен контекст. В този случай моделът получава някакво допълнително значение, което обикновено не му е присъщо.

В зависимост от характера на отношенията между синтактичните структури, начините за транспозиция на техните значения и характера на връзката между елементите на дадената структура се обособяват три групи стилистични похвати на синтактично равнище.

I. Стилистични похвати, основани на формалното и смисловото взаимодействие между няколко ситактични конструкции или между изреченски модели в определен контекст.

Към тази група стилистични похвати се отнасят: синтактичният паралелизъм, хиазмът, анафората и епифората.

I.1. Синтактичен паралелизъм - стилистичен похват, който се основава на тъждествения строеж на две(или повече)изречения или на техните съставящи ги части.

Синтактичният паралелизъм може да бъде пълен, непълен или частичен.

Първият тип паралелизъм се проявява като поредица от тъждествени синтактични структури в границите на някакъв контекст. Например: Бордът е добър! Бордът е лош! Бордът е спасителен!( В. Дърева). И вече всичко ми е ясно, / и вече всичко ми е тъжно(П. Велчев). Той погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ(Ел. Пелин).

При непълния синтактичен паралелизъм един или няколко елемента от паралелния ред отсъстват. Например: Това е едната страна на въпроса за педагогическия смисъл на диагностичните изследвания, свързана с осигуряването на психологически условия за оптимизация, интензификация и ефективност на педагогическото взаимодийствие. Другата страна е свързана с обстоятелството, че в хода на самите диагностични изследвания може да се открие оптималният тип речево развитие(Ф. Даскалова). Войнът върху кулата обикновено струва повече от война под кулата, севастократорът на трона - от севастократора до трона(П. Петров). Непълният паралелизъм е характерно явление за научния стил.

Частичният паралелизъм е повторение на няколко следващи една след друга синтактични единици в границата на едно изречение. Например: Обичам, горо, обичам / твойте буки зелени, / твойте води студени, / твойте прохладни поляни, / твойте цветя засмени, / твойте овчари сърцати, твойте певци крилати, / твойте шумливи потоци...(Ран Босилек).

В зависимост от лексикалния състав на паралелната синтактична конструкция в нея могат да се актуализират съпоставителни или противопоставителни отношения. Сравни: Искаме си борда! /Омитайте се от борда! / - Ние на борда - вие зад борда! / Вие на борда - ние на абордаж! (В. Дърева).

Синтактичният паралелизъм широко се използва в художествената литература, публицистиката и научната проза. Стилистичните му функции са разнообразни. В художествената литература основната функция на паралелните конструкции е усилването на комуникативната и експресивната значимост на изказването. Еднаквото разположение на елементите допринася не само за създаването на определен ритъм, но и за установяване на семантични корелации между елементите на съответната структурно-синтактична цялост, които извън дадения контекст нямат семантична връзка помежду си. Например: И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее, / и буря приглася с нечувана мощ...(П. Яворов). В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не четеше; даскал нямаше, защото нямаше школо; поп нямаше, защото нямаше черква, стражар не стоеше, защото нямаше община...(Ив. Вазов).

Интересен синтактичен паралелизъм наблюдаваме в романа "Тютюн" от Димитър Димов. Няколко поредни епизода започват със следните изречения: И Спасуна се събуди рано през този ден. // И Стефан Морев се събуди рано през този ден. // И Лукан се събуди рано през този ден, но не от сън, а от безсъзнанието , в което го бяха повалили палачите в полицията. // И Чакъра се събуди рано през този ден, но не бодър, а измъчен от кошмарните сънища, които беше сънувал през нощта. // И Баташки се събуди рано през този ден. Посредством използвания стилистичен похват авторът внушава чувство на напрегнатост, предчувствие, че ще се случи нещо лошо, усилва драматизма на повествованието.

В публицистичния стил и в ораторската проза паралелните конструкции се използват с цел да се обособи главната мисъл в изказването, да се убеди слушателят или читателят да приеме той гледната точка на адресанта. Сравни: Ние сме пътници към друг свят. Отвъд ще пристигнем с продънени обуща, грохнали, с напукани от огън устни, с равнодушни сърца. Ще ни посрещнат ли ония, които някога бяха наши деца, плът от нашата плът? Ще чуем ли техните гласове? Ще имаме ли сила да им разкажем за страданието, което ни погуби(А. Каралийчев). Равнината е безкраят, тя е плодорието, животът, тя е интелектуалното безбрежие, тя е космосът, тя е вътрешната свобода, тя е вечно човешкото и безкрайно земното(проф. Димитър Христов, в-к "Дума").

I.2. Хиазъм( от гр. chiasmos - "подобен на буква Х", "кръстосан") - стилистичен похват, чиято особеност се състои в кръстосаното повторение на едни и същи елементи(думи или компоненти на изречението) в две съседни изречения или в две словосъчетания, обединени от обща част. Например: В селата всеки ден и всяка нощ - кражби и грабежи, грабежи и кражби. На хората им е писнало. Повече така не може!(в-к "Труд). Какво ти трябва?/ Възвисяване? Извисяване? Възходът на проклятието и проклятието на възхода?(Р. Леонидов). Пиян съм аз от мойте младини! Тъй хубаво е всичко окол мене! Жени и вино! Вино и жени!(К. Христов).

Основната стилистична функция на хиазма е да придаде ново, допълнително съдържание на изказването, да съсредоточи вниманието на адресата върху съобщавания факт и по този начин да го обособи.

I.3. Анафора - повторение на думи или изрази в началото на два(или повече) последователни(или близки) стиха или изречения в текстове с различна стилистична принадлежност. Например: Те пеят...И дива е тяхната песен,/ че рани разяждат ранени сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен, /и сълзи изстисква на бледни лица.../ Че злъчка препълня сърца угнетени, / че огън в главите разсъдък суши, / че молния свети в очи накървени, / че мъст, мъст кръвнишка жадуват души(П. Яворов). Колко е смешен с тези очила на носа! Носът му, клюн на изплашен албатрос. Носът му - обект на вечни игри и закачки. Носът му - ваяторско произведение на сюрреалистичен художник, отявлен почитател на градински чушки и готически катедрали. Носът му - една мила шега. Така ли?( Н. Табаков). Нещо не мога да се израдвам. Нещо не е така, не е както трябва, мамка му, свито ми е отвътре, нито ракията ме пали, нито червеното ме гали...Нещо иде, но не знам какво. Необяснима е тази убийствена безпричинна печал - наричам я обществена депресия. За пръв път я усетих в началото на 2000-та година - що фойерверки, що пукот и плямпане, че идва новото хилядолетие и новия век...(Р. Леонидов). Виждат как говорителите на МВР и прокоратурата нищо не работят, но са Голямото добрутро, пък и обиждат. Виждат как шефката на Съюза на българските журналисти не си казва заплатата - рботи нещо като шеф, без да е била известен журналист и без да е ясно как се финансира. Виждат как анонимните чиновници под шапката на пътната агенция пътуват в чужбина и виждат какви са ни пътищата. Виждат какво работят областните управители - нещо неясно, докато не ги уволнят за нещо неясно( М. Карбовски, в-к "Стандарт", 2012).

От посочените примери се вижда, че анафората може да се използва заедно и с други стилистични похвати. Тя изпълнява разнообразни стилистични функции, но най-вече експресивна функция, емоционално-акцентна и усилително-обособяваща функция.

1.4. Епифора - повторение на думи или изрази в края на два (или повече) последователни стиха или изречения предимно в художествени и публицистични текстове. Сравни: Ръцете му са пълни с пръст. / Очите му са пълни с пръст. / Устата му е пълна с пръст. / Той беше гладен за земя. / Сега е сит.(А. Германов). И наранил, аз наранявам себе си. / Забравил някого, забравям себе си./ Зарадвал някого, аз радвам себе си. / Затрогнал някого, аз трогвам себе си(А. Германов). Поискайте си живота! Не оставяйте други да го живеят вместо вас. / Да мислят вместо вас./ Да решават вместо вас. / Да избират вместо вас.(Ст. Стратиев). Полицай става, боклукчия става, слуга става, спирач става - и не можа спечели(Ел. Пелин). Но пък както казва любимата ми поговорка: "Всичко се оправя накрая. Ако не се оправи, значи това не е краят"...(М. Аврамова, в-к "Труд", 2012).

Като отбелязва, че епифората е сравнително рядко използван самостоятелно похват, проф. Стефан Брезински с основание подчертава:.., ала затова пък е доста стилистично ефектен - този факт се обуславя от неписаното правило, че колкото по-рядко се създава един похват, толкова по-силно въздействие има той. С други думи, наблюдава се обратна пропорционална зависимост между фреквентността на изразите: по-честото е по-шаблонно.

II. Стилистични похвати, получени при транспозицията на значението на синтактичната структура или на изреченски модели в определен контекст.

В условията на контекста често се наблюдава семантична трансформация на въпросителни, възклицателни, утвърдителни или отрицателни изречения. Това се обуславя от многозначността и полифункционалността на граматичните форми. Възможността за транспозиция на значението на синтактичната структура е свързана на първо място с взаимодействието на лексикални и граматични фактори. При транспозицията много от средствата на синтаксиса стават стилистично значими, експресивни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.