Стилистика


Категория на документа: Други



Основните функции на семантично транспонираните синтактични конструкции е да привлекат вниманието, да повишат емоционалния тон на речта, да усилят прагматичния ефект на изказването: Например: - Ами ако ни компроментират? - Кой знае?; - Ти си мошеник! - Кой аз ли съм мошеник?! И наистина - какво му е силно на "силния пол", ако чака от жена си пари за цигари и кафе?(К. Събчев, в-к "Стандарт", 2012). Че па лошо ли е да е богат? - казва слабичък мъж до женицата. Братле, виждаш ли ме да се бия за момче? Кой живее според уроците? Вие така ли живеете?(Б. Ламбовски)( цитираните дотук въпросителни изречения имплицират отрицание). ... Хубава запалка - как да не я вземеш(Й. Вълчев). Аз не мога да не отида. Прав не прав, началство е!(из разг. реч)(отрицателните по форма изречения са утвърдителни по значение).

Към тази група стилистични похвати се отнася и риторическият въпрос. Той е въпросително по форма изречение, но съобщително по цел на изказване. Реторическият въпрос не предполага отговор, а само усилва изразителността на изказването. По същество той е емоционално утвърждаване или отрицание на накакъв факт или явление. Сравни: Аз исках да ти кажа две слова - / сърцето ми да разбереш от тях, / но не умея и нима е грях - кога ли съм се учил на това? Аз искам да ти дам от свойта жар, / за да не мръзнеш в дългия си път, / но ти не взе искра от мойта гръд, / а кой живее без огън и другар?(Д. Дамянов) Кой от нас, / кой от нас през сълзи не е гризал / сух комат, напоен от скръбта( А. Мочуров).

Риторическите въпроси се използват в авторската и в полупряката реч като средство за възпроизвеждане на размислите на автора или на персонажа. Например: Ирина се попита тъжно защо не бе срещнала през оня далечен ден на гроздобера него, а не Борис. Защо животът бе толкова чуден, объркан и жесток?(Д. Димов). Бащата грабна телефонния указател и затърси по страниците. Майката набра номера, забивайки пръста си като пирон в шайбата. Не трепереше за разлика от неговите пръсти. Разбира се, заето. Пак опита. Мъжът продължи след нея, налагайки си по-бавно темпо. Номерът бе окупиран. Нима градът гъмжи от трагедии?(Бл. Димитрова).

Стилистичните функции на риторическите въпроси в научния текст са разнообразни - посредством тяхната употреба се активизира диалогичността на текста и мисълта на читателя се насочва в конкретна посока; авторът може да изрази чрез тях и своята смислово-оценъчна позиция, а също така да ангажира възприемащия в "съмислие", карайки го да заеме определено отношение по разглеждания проблем. Ето няколко примера от "Психология на литературното творчество" на академик Михаил Арнаудов: Нима ние трябва да смятаме гения за някаква необходима потенция, която не се свежда към отделни и достъпни за психолога процеси? // Не е ли по-правилно да се мисли обратното, а именно, че тук цари по-голямо разнообразие и че от посредствен ум до най-високи постижения на мисълта пред погледа ни се открива безконечна стълбица за възход? // Но биха ли се помнили изобщо родителите тук и там, ако не бяха знаменитите синове? // Не говори ли тъкмо с този език и човекът на XVI в., тъй близък до Гогол във всичко напрегнато на духа, Русо?

В ораторската реч и в публицистичния стил риторическият въпрос служи като средство за привличане на вниманието, за повишаване на емоционалния тон на изказването, имплицирайки утвърждаване или отрицание. Например: Всички сме поели по пътеката на подличкия егоизъм, на дребнавото самолюбие, на суетата и озлоблението. Познавам само двама, които си останаха същите добри хора и продължават да живеят без настървение и корист. Нима само с тях ще създаваме новото общество и ще живеем като нормалните народи по света?(П. Цокев). И за най-непредубедения поглед върху случващото се в съвременния меркантилен глобализиращ се свят е видно, че човечеството "рискува да се превърне в най-лошия и най-болезнения въпрос на вселената". Днес за науката става все по-ясно, че човечеството трябва да подобри умствените и физическите си качества, да обогати своята душевност и да развие емоционалния си интелект, за да има по-адекватно поведение в непрекъснато усложняващата се природна и социална действителност. С оглед на тази безспорна констатация не смущаващо, а ужасяващо звучат съобщенията за стремглаво увеличаващата се неграмотност сред младите хора на България, за срива в образованието на всички образователни равнища, за негласно подкрепяната експанзия на тройкаджиите във висшите ни училища. Нима съвременното ни битие ще потвърди думите на неподкупния и непримирим Димитър Подвързачов:...демокрацията е тържество на посредствеността?! (Р. Русев, в-к "Екип 101", 2010).

III. Стилистични похвати, основани на транспозицията на начините, по които се свързват помежду си компонентите на отделното изречение или изречението в състава на някаква текстова цялост.

Парцелираност

Според проф. Стефка Петрова парцелираността е такава организация на текста, при която синтактично и смислово свързани синтактични единици - части на просто изречение или отделни прости изречения - са оформени като самостоятелни в границите на една свръхфразова единица(СФЕ) с цел да се засили тяхната комуникативна и експресивна значимост. Важно е уточнението, което прави изследователката: Парцелираността е стилистичен похват, който се противопоставя на цялостността(единността) на синтактичната конструкция. От тази гледна точка е без значение дали разкъсаността на цялото е резултат от откъсване на част от него или от прибавяне на част към него. Следователно психолингвистичният механизъм на парцелираността е двуаспектен - като отсек(съгласно използваната от проф. Петрова терминология) или като присъединяване. Сравни: Пада и умира. От дамла(Й. Йовков). Явно беше човек, който много-много не си поплюва и иска ли да знае нещо, кара напряко с въпросите. Церемониите - за други. За изисканите.(Н. Табаков).Тогава видях дядо Руся. Висок, снажен, с бяла коса(Й. Йовков). Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ(Ел. Пелин).

Парцелираността се използва във всички функционални стилове. В публицистичния стил тя се наблюдава предимно в интерпретативни и художествено-публицистични жанрове, които се отличават с емоционалност, ангажираност и експресивност, и по-рядко се среща в информативните жанрове.

Стилистичните функции на парцелността са многообразни. Посредством нея се постига конкретизиране на съдържанието на базовата част, характеризира се емоционално-психическото състояние на субекта или се изобразява обстановката, условията, детайлите на описваните събития и пр. Примери: Кумчо Вълчо живееше в схлупената къщурка - собственост на общината - в самия край на крайното селце Малко Караулуково. На края на гората. На края на света. На всички краища на географията.( Н. Табаков). Гласът най-бавно остарява. / Без малко щях да те отмина. Но чух познатия млад глас. / Духът в гласа пламти неугасим. / Почти(Бл. Димитрова). Днес не бива да твърдим, че Валери Петров е повече поет от Константин Павлов, защото продължава да вярва в изначалната хуманност на своята обществена идея, докато Коста не само не вярва в чуждите идеи, но и въобще не е вярващ. Не вярва дори на Създателя. Защото е отвратен от най-великото му произведение( Р. Леонидов). Но дали е така? И каква е разликата между хладилниците в кухнята и хладилниците от рекламите? Между апартаментите в панелните квартали и къщите в затворените и охранявани комплекси. Между джипа с шофьор и трамвай №8. Между евтиния пастет апетит за закуска и пастет от черен гъши дроб. Между офиса в новия бизнес билдинг с лачената секретарка и мрачната канцеларийка с мазни тапети. И как да се себеактуализираш, ако случайно схващаш каква и колко голяма е разликата?(Юри Лазаров).





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.