Стилове на общуването


Категория на документа: Други


Класификация, която отчита особеностите на ситуацията, в по-конкретен план на професионалната среда разграничава 3 стила на общуване:

- гъвкав - бърза ориентация в ситуацията, разбиране на подтекста на общуването, умение да се регулира собственото емоционално състояние;

- ригиден - недостатъчно се анализира и разбира собственото поведение и поведението на партньора в общуването, избират се неадекватни изразни средства, неефективно се осъществява контрол на поведението, възприятието е стериотипно;

- междинен - заемащ средно, преходно място между двата крайни стила.

Най-популярна е класификацията на стилове на лидерството на Курт Левин, която разкрива три стила - авторитарен, демократичен, либерален. Този подход се пренася и върху стиловете на общуване.

Трите лидерски стила се операционализират на основата на сравнението им по три основни показателя: власт и отговорност, разпределение на задачите, осъществяване на комуникационния процес.

Класификацията често се използва в педагогиката за описване на учетилското поведение, така и при характеризиране на поведението на родителите относновзаимоотношенията им с децата в семейството.

Контролът е пряко свързан с педагогическата власт и регламентацията на взаимоотношениятаучител и ученици.

Учителите с авторитарен стил на общуване стриктно се придържат към правилата на поведение в клас - правила, които те са наложили на учениците като необходими и задължителни. Те строго котнролират ситуацията и не допуснат отклониния от своя план и оправдават това със стремежа към високи постижения на учениците. И в много случаи успяват да постигнат добри резултати в академичната подготовка, но за сметка на атмосферата и самооценката на учениците. Учениците учат, защото се страхуват, а не защото искат да се изявят и да докажат възможностите си. Учителите говорят рязко и назидателно, повишават тон, малко се усмихват, погледът им е строг и санкциониращ. Те разпределят задачите, дават нареждания и държат на тяхното точно изпълнение, не допускат експериментиране на хрумвания на учениците. Строгият контрол обикновено се поддържа заради опасения да не загубят авторитета и водещата си рола в учебния процес. В основата стои недоверието в учениците сами да достигнат до познанието, разбирането, че учениците са неопитни и присъствието им в училище предполага овладяване на повече знания, а не личностно развитие и създаване на приятелски взаимоотношения в класа.

Демократичният учител - за него контролът е също много важен, но средствата за контрол са различни в сравнение с авторитарния учител. Контролът във взаимодействието се осъществява чрез механизма на сътрудничеството с учениците. Учениците се въвличат в съвместната дейност, заедно с учителя езработват и утвърждават правила на отношенията в класната стая и следят за тяхното спазване. Учителят запазва ръководната си роля, но скъсява в разумни граници дистанцията с учениците, така че те да се чувстват свободни да предлагат идеи, да обсъждат спонтанно възникнали въпроси, да търсят учителя и в качеството му на съветник, приятел, ескперт. Контролът се реализира чрез осъзнаване на взаимната отговорност на учители и ученици за качеството на обучението и чрез постепенно формиране на механизми на самоуправлението. Принудата и задължителността са заместени с поемането на отговорност за собственото поведение и успехи, при познаването и осъзнаването на правата и задълженията на всеки от участващите в процеса субекти. Демократичният стил води до интензивна двупосочна камуникация между учителя и учениците и между самите ученици, при което се стимулира активността на участието. Позитивната нагласа към учениците е водеща при определяне на отношението към тях. Учителят аценява поведението, а не личността на ученика, което способства за формиране на увереност в себе си и уважение и доверие към другите хора. Демократичният учител общува с учениците без да нарушава педагогически такт и мяра. Неговите жестове са отворени, гласът прадразполагащ, лицеизразът оживен, като усмивката и насърчаващият поглед са най-често използваните невербални средства за комуникация с учениците. Демократичният учител общува с лекта, тъй като умее да отчита особеностите на ситуацията и да избира гъвкави подходи за справяне. Той постига не само добри резултати в обучението, но успява да сплоти ученическата група и да създаде чувство за принадлежност и привързаност към училището.

При либералният стил на управление, учителят като че ли сам се отстранява от учебния процес, отхвърляйки от себе си тговорността за всичко, което се случва в класната стая. За да бъде добре приет от учениците и да изгради безконфликтни отношения, той скъсява максимално дистанцията, не държи на спазването на правила, няма ясно оповестени изисквания и при това положение учениците с техните желания стават доминиращи в процеса на общуване. Отказът от контрол върху процеса нерядко създава хаос и твърде изменчиви стандарти в комуникацията. Учениците трудно се ориентират в изискванията на учителя, защото те често липсват или не се отстояват и не могат да изградят и продуктивни отношения помежду си. Общуването, произтичащо от този стил, се характеризира с най-ниска степен на удовлетвореност и най-ниско качество на резултатите от съвместната дейност.

Ефективният стил на педагогическо общуване е този при който е налице:

- съответствие с индивидуалните особености на учителя и съобразяване с индивидуалните особености на учениците;

- адекватност на стила спрямо изискванията на комуникативната ситуация - отчитане на социокултурните правила на общуване в съответната ситуация;

- реализиране на целите на общуването и резултатност на учебно-възпитателния процес;

- пълноценен комуникационен обмен в баланс с предпоставки за личностна промяна и развитие;

- удовлетвореност на участниците от съвместната дейност и желание за продължаване на контакта.

Н. Березовин и Я. Коломински диференцират 5 стила на общуване: активно-положителен, ситуативен, пасивно-положителен, пасивно-отрицателен, активно отрицателен, които влияят по различен начин върху взаимоотношенията между учителя и учениците.

Н. Шипковенски обособява негативни стилове на общуване на учителя с учениците, които не само улесняват училищна дезадаптация, но водят и до дидаскалогения: авторитарно-диктаторски, презрително-унижожаващ, скандален, дистантно-отстраняващ, непоследователен, превзет стил.

СЪЩНОСТ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ УМЕНИЯ И ТЕХНИКИ

Комуникативните умения са от съществено значение за всеки от нас, тъй като всички искаме да имаме удовлетворяващ живот, а това е немислимо без създаване и поддържане на смислени, доставящи ни удоволствие взаимоотношения - лични и професионални.

Това са най-важните професионално-личностни особености, които зависят от наличния опит, знания, педагогическа наблюдаятелност, равнище на владеене на комуникационните средства, умения за ориентация в ситуацията. Особено важно е притежаването на емпатия, т.е. способност за разбиране на психичните състояния на другите.

Според В. А. Кан-Калик творческият процес на педагога се основава върху две подсистеми: логико-педагогическа и емоционално-комуникативна.

Логико-педагогическата система включва:

- комуникативни знания;

- психолого-педагогически знания;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилове на общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.