Стилове на общуването


Категория на документа: Други


Н. Левитов отнася към комуникативната компетентност (качества и умния) следното: да се преподава на учениците кратко и ясно, да се разбират учениците, твърчески стил на мислене, бърза и точна ориентация в ситуация на общуване, организаторски възможности.

Е. Климов в педагогическите способности на педагога включва: високо равнище на умствени способности, висок морален облик, способност бързо и вярно да се разбира вътрешното състояние на другия човек, неговите волеви качества, способност да се използва речта като средство за въздействие на хората, способност да се разпределя вниманието на много обекти, способността да прогнозират поведението и развитието на учениците.

А. Леонтиев определя за водещи: умения да се управляват действия, т.-е. волеви качества, свойства на вниманието, социално-перцептивни умения, умения за самопрезевнтация при общуването и пренасянето на информацията.

В България проблемите свързани с комуникативните качества и умения се разработват от Ст. Жекова и колектив. При изследванията се обособяват 4 глобални системи от качества и умения:

- педагогическа общителност;

- педагогическа наблюдателност;

- емоционална устойчивост;

- педагогическо творчество.

Нас ни интересуват преди всичко характеристиките на педагогическата общителност.

В нея като съществени се определят следните умения: да се изслушва търпеливо събеседникът, да се възприема и разбира правилно това, което той казва и което не казва, умение за адекватно обръщение, емпатия, способност да се прогнозират резултатите от общуването, оптимална самооценка и регулиране. Свързва се още с формирането на такива комуникативни умения като гъвкавост на взаимоотношенията с учениците и прояви към тях на педагогически такт, уважетие и взискателност.

Концентриран израз на комуникативните качества и умения са понятията "комуникативна способност" и "комуникативна компетентност"

Според Любен Десев комуникативната способност е способност на човека бързо и лесно да установява връзки с другите хора, увлекателно и ефективно да общува с тях, в по-тесен смисъл - общителност.

Комуникативната компетентност - цялостна система от знания, умения и навици за осъществяване на ефективни комуникативни контакти и действия в процеса на междуличностно общуване. Според И. Риданова в педагогическата сфера се реализира чрез 4 подструктури: социалнопсихологични, нравствени, естетични, технологични.

2. Процес на педагогическо общуване.

Като всяко действие актът на педагогическо общуване включва: анализ и оценка на ситуацията, формиране на цел и операционален състав на действията, реализация на плана или пък корекция, оценка на ефективността.

3. Диагностика на компетентността за общуване е труден процес

Използват се различни методи.

ФОРМИРАНЕ НА КОМУНИКАТИВНИ СПОСОБНОСТИ У УЧЕНИЦИТЕ

КОМУНИКАТИВНА ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИЦИТЕ

1. Същност

Подготовката на подрастващите за активно общуване е най-благоприятно в детските и ученическите години. Тогава децата са най-открити, възприемчиви, с лекова усвояват знания и умения, норми на поведение при общуването. Изграждането на необходимата готовност и култура на общуването е особено важна педагогическа задача на всички учители. Изисква се системна и непрекъсната дейност, неразривно свързана с решаването на всички други педагогически задачи. Важно е да се отчитат възрастови, индивидуални особености и възможности.

Подготовката предполага усвояване от децата на необходимите теоретични знания, организиране на практически действия, насочени към непосредствени контакти и общуване.

Включва формирането у тях на следните сфери:

- интелектуална;

- психическа;

- социална готовност;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилове на общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.