Стопанска политика за развитие на селските райони в България


Категория на документа: Други



2. Предоставяне на възможност за индивидуален избор. Във всяко демократично общество се дава равна възможност на всеки, който желае и има необходимите качества, за достъп до властта, възможност за напредък в своето развитие и право на индивидуален избор.

Йерархията на целите е гъвкава, като тя не се изменя между обществата. Когато се проучва йерархията цели-обекти, разликата между тях избледнява. Но целите и обектите не могат взаимно да се подпомагат, те са независими, допълващи се или конфликтни помежду си.

За постигане на целите и перспективите на политиката на развитие на селските райони е необходимо активното участие на всички институции, които имат отношение към този проблем.

3.2 Социално-икономическа функция на благосъстоянието. Държавна политика в областта на земеделието и селските райони

След като обществото е проучило и набелязало целите и перспективите на своето икономическо развитие, то трябва да определи икономическата политика, чрез която да ги постигне. Политиката на икономическото развитие на селския район или ефектът от избраната политика на развитие на селските райони могат да се представят със следната функция:

W = F (Р, X, Е, Z),

където:

W е резултатът от избраната политика, като W обикновено представлява социално-икономическото състояние (благосъстояние) на селския район (ефектът от политиката); Р - инструментариумът от вариращи, контролируеми, независими начини за провеждане на тази политика, за да се направляват и стимулират икономическите дейности (изборът на политиката е известен). Това са различните програми, провеждани с цел подобряване на стандарта на живот и на благосъстоянието в селските райони;

X - външните сили извън контрола на селския район, които оказват определено влияние върху района или обществото. Това могат да бъдат лихвените проценти, доставката на парична маса, цените на консумативните стоки, предпочитанията на консуматорите, цената на енергията и т.н.;

= - знакът за равенство предполага, че връзката между W и Р е известна;

Е - вътрешните променливи величини, които ни дават представа за обществото и неговата икономика - заетост, източници на доходи, типове и видове бизнес, наличие на работна сила и др.;

Z - непредвидените и страничните ефекти от избора на политиката или програмата Р, т.е. външните второстепенни последици от избраната политика или други странични влияния. Например: обществото може да окуражи създаването на нов бизнес, което изисква съответни познания, които местните учебни заведения започват да прилагат. Непредвиденият изход е, че абсолвентите, усвоили новите знания, ще станат много привлекателни като специалисти и могат да напуснат района;

F - структурата на икономиката на обществото, върху която избраната политика трябва да повлияе.

Моделът на политиката на развитие представя взаимодействието между външните и вътрешните фактори, а също инструментариума на избраната политика.

Различните перспективи пред обществото са междинна стъпка към постигане на по-добро благосъстояние на неговите членове. Жизненото равнище може да се представи чрез функция на общественото благосъстояние, която управляващите искат да максимизират и да я направят по-ефикасна.

Компонентите на социално-икономическата функция на благосъстоянието са:

W = F(I1,I2,G1,G2),

където:

W е благосъстоянието на членовете на селското общество, което може да се измери на индивидуална или обща база;

I1 и I2 - социално-икономическите ефекти, които имат значение за индивидите. I1 е ефектът на развитие, причинен от стоките и услугите с пазарни цени или т.нар. пазарен ефект върху икономическото развитие; I2 е ефектът на развитие без пазарни цени или извънпазарни ефекти върху икономическото развитие;

G1 и G2 - ефектите от икономическото развитие върху групи вътре в обществото; G1 е разпределението на пазарните ефекти (I1 )между индивидите и групите; G2 е разпределението на извънпазарните ефекти между групите и индивидите вътре в обществото.

Тази доста опростена формулировка обаче може да бъде подложена на критика. Функцията на благосъстоянието предполага фокусиране върху икономическото развитие, което е само едно от измеренията на благосъстоянието или качеството на живот в обществото. Равенството ни дава възможност за емпирично изчисление, което не е коректно. По какъв начин промяната в заетостта или доходите оказва влияние върху благосъстоянието на индивида се разбира само частично. Тенденцията е да се представи равенство между факторите, определящи пазара (I1 и G1), и благосъстоянието, така че пазарната оценка на индивидуалното състояние (професионалните умения, жилищата и други) ще измерва неговото или нейното благосъстояние. Тъй като съществува тясна връзка (корелация) между благосъстоянието и стойността на индивидуалното имущество, това не е нито точна, нито окончателна преценка. Затруднението при точната оценка за индивида е по-малко в сравнение със същата оценка за обществото. Второто затруднение се отнася до съвкупността от индивиди, за да се измери общото благосъстояние на обществото. В този случай трябва да се измери индивидуалното благосъстояние, да се определи какво влияе върху него, да се измери важността на всяко индивидуално желание, така че да се получи окончателният резултат от благосъстоянието на обществото. Измерването на тежестта на индивидуалните предпочитания може да се извърши чрез придаване на еднаква тежест на всички предпочитания или чрез броя на членовете в семейството и т.н. Въпреки, че не е възможно да се определи обща социално-икономическа функция на благосъстоянието, може да се направи частичен анализ на компонентите на благосъстоянието като цяло.

Това се постига, като се проучи благосъстоянието в психологичен или икономически аспект, или като се проучат само компонентите, които се променят в резултат на развитието на селското общество. Частичните измервания на социално-икономическото благосъстояние включват:

1. Дохода на глава от населението, разпределението на дохода, или реалния доход.

2. Работните места, което включва изискваната квалификация за работното място, възможността за повишение, задоволеността, която индивидите получават от своята работа, до каква степен физическото им здраве зависи от работата, която вършат.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанска политика за развитие на селските райони в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.